Банкеръ Weekly

Общество и политика

СКАНДАЛИ РАЗТРЕСОХА ПАРТИИТЕ ТОКУ ПРЕДИ ВЛИЗАНЕТО В НАТО

Точно преди страната ни да влезе в НАТО, българската политика се разтресе от шумни скандали. В пъстрия политически спектър никой не остана незасегнат.До неотдавна изглеждаше, че опустошителни скандали са нападнали само дясната половина. Там самоунищожителните караници достигнаха такава висока ефективност, че много е вероятно скоро изобщо да не си спомняме какво точно е означавала абревиатурата СДС. Въпреки че по драматизъм и зрелищност не могат да се мерят с постиженията на сините, в жълтата партия също полагат неистови усилия, за да не отегчат публиката със спокойна и прагматична политика. Битката между нововремци и панайотки не слиза от медийните страници вече повече от година. От няколко месеца към тях се прибави и проблемът с имотите на премиера. Досега единствено в левицата всичко изглеждаше тихо и спокойно. Скандалът с привкус на иракски петрол от времето на Саддам Хюсеин обаче разлюля не на шега и социалистическата партия и за първи път изкара наяве, реално и остро разделението млади срещу стари в нея.И всичко това току преди влизането на страната ни в НАТО. Както съвсем неотдавна стана ясно, по настояване на българското правителство новите членове на Северноатлантическия пакт ще бъдат приети не на срещата на върха през юни, а още през април. У нас много отдавна се говори, че влизането на страната ни в алианса ще има сериозни вътрешнополитически последствия. Очакванията обаче са доста неясни и неконкретни и се свеждат до предположения, че от голямата игра ще бъдат отстранени хора и структури, свързани със стария тоталитарен режим или с руски политически и икономически интереси. И все пак - може ли сътресенията в политическото пространство, на които сме свидетели, да са свързани с бъдещото членство на България в НАТО? На пръв поглед да се прави толкова пряк паралел между двете събития не изглежда много коректно. Ала при малко по-внимателно вглеждане в събитията и с известна доза скептицизъм няма как да не се забележи, че в немалка степен причините за повечето скандали в българската политика в момента са свързани с това. Без съмнение основният проблем в СДС е битката за лидерство в партията. Амбиции за първенство в синята организация демонстрират Надежда Михайлова, Иван Костов, Филип Димитров и Петър Стоянов. Четири толкова авторитетни имена биха дошли малко в повечко на всяка европейска партия. Истината е, че повечето от тях разчитат на симпатии и подкрепа отвън. И досега в СДС винаги са очаквали знаци от дипломатически мисии, за да решат какво да правят по един или друг въпрос. За първи път обаче сините лидери са изправени пред липсата на ясна единна позиция от страна на европейските правителства, от една страна, и на американската администрация - от друга. И точно тази липса на ясно потупване по рамото подхранва амбициите и надеждите и на четиримата. Сегашният председател Надежда Михайлова и поддръжниците й не крият, че тя разчита изключително много на симпатиите на европейските политици Безспорен факт е, че на Стария континент Михайлова пожъна успехи още като външен министър и сега може да се радва на сериозно одобрение и като лидер на най-голямата дясна опозиционна партия. Това се потвърждава и от факта, че миналата година Михайлова беше преизбрана за заместник-председател на Европейската народна партия, макар вече да не беше представител на управляваща политическа сила.От друга страна, за никого не е тайна, че Иван Костов дори и като премиер не беше особено долюбван нито от европейци, нито от американци. В политическите среди усилено се говори, че отказът на Костов да приеме албански бегълци на наша територия по време на Косовската криза и опитите му да покровителства Македония, както и други негови решения са настроили доста резервирано задокеанските дипломати и към политиката, и към личността му. Запознати твърдят, че въпреки подчертаното си желание да приобщи България към Европа Костов не е бил приеман с особен възторг и от правителствата на Стария континент, където по-предпочитани са били контактите с външния министър Надежда Михайлова. Сини политици твърдят, че в момента няма никакви знаци, които да показват промяна в отношението на чуждестранните политици към вече бившия премиер. Според тях именно на това разчитат и експрезидентът Петър Стоянов, и първият син премиер Филип Димитров. За тях отдавна се знае, че поддържат близки контакти с представители на задокеанската администрация. Членове на СДС не допускат, че в момента някой от двамата се ползва от пряка американска поддръжка. Според тях по-скоро и двамата в момента се опитват да изглеждат като говорители на великата сила, за да си извоюват позиции вътре в партията. Колегите им са сигурни, че амбициите и на Стоянов, и на Димитров за лидерство в организацията се подхранват от очакването, че в решителния момент все пак онези ще си кажат думата и тя ще се окаже решаваща. Чужд привкус се усеща и в скандалите, разтърсващи управляващата партия. Вярно е, че някои медии поставиха въпроса за незаконното според тях връщане на царските имоти още през лятото. Защо обаче въпросът достигна размерите на обществен скандал точно преди няколко седмици? Повод за разгръщането му стана искането на трима политически лидери на сравнително малки партийки съдът да преразгледа царската реституция. Именно инициативата на бившия синдикалист и сегашен социалдемократ проф. Кръстю Петков, на лидера на Национално сдружение БЗНС Яне Янев и председателя на НДСВ (Национално движение за права и свободи) Гюнер Тахир разпали допълнително емоциите. Около този факт обаче има доста интересни подробности. Първо, тримата лидери никога не са работили заедно, не са изповядвали близки политически идеи и не са се борили за еднакви управленски цели. Затова и събирането им заедно не съдържа никаква политическа логика и изглежда доста неочаквано и безсмислено. Освен ако някой друг не ги е събрал... Точно това се говори напоследък в политическите среди. Още преди повече от месец в кулоарите на парламента се зашушука, че тримата лидери на малки организации са били забелязани да се навъртат доста често около посолството на една от най-големите натовски държави у нас. Според част от политиците ставало въпрос за опит да се създаде нова политическа формация, конкурентна на ДПС, която да обедини леви, земеделски и турски елементи. Дали наистина ще се роди такъв политически съюз все още е рано да се предсказва. Първата съвместна акция на тримата лидери обаче е неоспорим факт и неминуемо поставя въпроса дали и тя не е била вдъхновена от същото посолствоСкандалът, който разтърси столетницата, със сигурност няма български корени. Не е ясно дали изобщо някой е целял да удари с разкритията и БСП, или пък социалистите берат плодовете единствено на малшанса си. Но резултатите вече са налице. Червените са поставени в най-конфузната ситуация от години насам. Освен че трябва да търси смислен отговор за пред обществото, БСП е изправена пред доста неприятната възможност скандалът да отвори стари и дълбоки рани, които могат да вгорчат сладостта от очакваното превземане на властта.Дори и без този скандал обаче левите имат сериозен проблем. Сигурни източници обясняват, че най-трудно за левицата в момента е да събере управленски екип. Западните политици искат от нас да знаят предварително кой ще е финансовият министър, с кого ще работят по евроинтеграцията и т.н., разясняват от Коалиция За България. Според тях фактът, че все още не могат да им представят имената на никакви личности, затруднява много отношенията между левицата и западните политици. Същите депутати споделят, че БСП отдавна е загубила самочувствието си на партия, разполагаща с много експерти и подготвени управленски кадри, и това силно затруднява поемането на курс към властта. От друга страна, в левите среди не съществува притеснение,че скандалът с барелите на Саддам Хюсеин ще се отрази на името на БСП в Европа. Още повече че в скандала с публикувания в арабския вестник Ал Мада списък са въвлечени много западноевропейски политици, голяма част от които са тъкмо от семейството на левицата. Може днешните скандали в българската политика и да не са пряко свързани с очакваното приемане на страната ни в НАТО. А и да са свързани, не могат да се намерят преки доказателства. Много по-важно обаче е, че българските политици, които са свикнали да правят в България каквото си поискат, май ще трябва да се огледат. И да забележат, че у нас може и да покриват всякакви далавери, но в общия голям дом нещата май няма да са чак толкова прости.

Facebook logo
Бъдете с нас и във