Банкеръ Daily

Общество и политика

Скандали, протести и два слаби вота

Делян Добрев запази депутатското си място, но Антон Тодоров беше пожертван.

Изминалият политически сезон беше своеобразно рамкиран от два големи скандала в началото му и от още един в края, както и от два вота на недоверие. В началото също така имаше голям протест на еколозите против застрояването на Пирин, а в края избухна протестът на майките на деца с увреждания, който още не е утихнал. Парламентът пък беше превърнат в "тепих за свободна борба" и интриги. А иначе през сезона течеше българското председателство на Съвета на Европа.

Скандалът за Истанбулската конвенция разтресе цялото общество. Правителството я прие набързо, без обсъждане, още на първото си заседание през 2018-а и я прати в парламента за ратификация. Очевидно управляващите от ГЕРБ се надяваха да я пробутат още докато хората са в следпразничен махмурлук, за да има с какво да се похвалят, когато пристигнат първите гости от Европа. Само че ударът под кръста дойде най-неочаквано именно от коалиционните им партньори. Патриотите вдигнаха огромна врява срещу нейната ратификация, проведоха, макар и закъсняла, кампания, събудиха интереса на цялото общество към документа. И след като видяха силната негативна реакция на по-голямата част от българските граждани и за да тушират избухналия скандал, управляващите пратиха конвенцията в Конституционния съд, осигурявайки си няколко месеца спокойствие по тази тема.

Както се очакваше, магистратите се произнесоха след края на председателството. Изненадващо беше решението им, че Истанбулската конвенция не съответства на конституцията ни. Тъй като доверието към институциите е тотално изчерпано, очакванията на хората бяха, че становището на съда ще е обратното, за да има аргумент Народното събрание да го приеме така, както беше обещал премиерът Бойко Борисов в Брюксел. Е, не се получи и засега се слага точка на този скандал.

Вторият - беше опитът за придобиване на "ЧЕЗ-България" от неизвестната фирма "Инерком" на също така непознатата на широката публика Гинка Върбакова от Пазарджик. Веднага се породиха съмнения, че тя е подставено лице на някой друг задкулисен купувач с големи финансови възможности. Беше забъркано дори името на премиера. Всъщност и в този случай се действаше на принципа "ако мине" и по възможност тихомълком, докато обществото се е вперило в поредната махленска караница в парламента. Само че номерът пак не мина, а напусна границите на България и стигна до Чехия. Бойко Борисов побесня  заради подозренията на хората, че се извършва далавера с негово участие. Наруга "гадовете", които искат отново да свалят от власт ГЕРБ, и отново предприе мерки на пожар. Срещна се с Гинка Върбакова, тя бе изслушана от парламентарна комисия,  депутати се втурнаха да внасят промени в закони... Ходовете бяха хаотични, изказванията противоречиви. Парите за сделката несигурни.

И този скандал приключи (поне засега) след края на европредседателството от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с решението й да забрани на "Инерком" покупката на ЕРП-то.

Колкото до края на политическия сезон, той беше белязан от голяма разправия в коалицията "Обединени патриоти" заради внесени лобистки поправки на закони. След като лидерите на "Атака" и НФСБ - Волен Сидеров и Валери Симеонов, се замеряха цяла седмица с "кирливите си ризи", Борисов ги събра при себе си, помири ги и те обещаха, че повече няма да правят така. До следващия път.

По принцип този политически сезон премина в личностни нападки между управляващи и опозиция. Вместо да дебатират за проблемите в здравеопазването, в образованието и всички други забатачени, нереформирани сфери, ГЕРБ и БСП се надцакваха с всевъзможни безумни обвинения. Включително и за евтаназираните овце и кози заради чума в Странджанско - скандал, предизвикан пак поради абсолютното недоверие на хората към институциите на държавата и неумението на институциите да комуникират с тях. Очевидно връзката между чиновниците и хората е скъсана напълно.

Междувременно, докато течеше европредседателството, главният герой от "Кумгейт" - хасковският депутат от ГЕРБ Делян Добрев, запази мястото си в парламента, въпреки тълкувателно решение на Конституционния съд. А Антон Тодоров сам си подритна депутатската банка, след като заплаши журналист в ефира на една телевизия, но го приютиха в партийната централа. Иначе шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов си беше наумил да го направи председател на Комисията по досиетата. Номерът обаче пак не мина поради надигналото се в обществото негодувание.

Формацията на Бойко Борисов видя и сгода да си отмъсти на социалистите за подалия оставка експредседател на Народното събрание Димитър Главчев, като с гласовете си свали от поста и заместник-председателя на парламента Валери Жаблянов от БСП заради изказано одобрение на "Народния съд".

След "Суджукгейт" от миналата година през тази ГЕРБ даде още една жертва. Безславно напусна Сградата на съединението депутатът Димитър Гамишев, след като се разбра, че е прехвърлил на бедняк задлъжнялата си с 200 000 лв. към хазната фирма.

Едва що беше започнало българското европредседателство и БСП внесе вот на недоверие на кабинета заради несправяне с корупцията. Едва що беше завършило нашето председателство, и социалистите внесоха втори вот на недоверие - този път за сигурността. И двата се отличиха с изключителната липса на сериозна подготовка, на убедителни аргументи и вяли дебати. Те не само че не постигнаха целта си поне да разклатят правителството, но бяха и жалки. Оставиха в обществото привкус на слабост и несериозност.  

Мощният протест на еколозите със затварянето на Орлов мост в началото на годината беше предизвикан от решение на Министерския съвет, с което се разрешаваше построяването на втори лифт в Банско. И въпреки че премиерът Борисов и екоминистърът Нено Димов се кълняха, че и една тухличка в повече няма да бъде поставена в курорта - освен лифта, никой не им повярва - пак заради пълната липса на доверие в институциите. "Спасението" дойде отново от съда - този път Върховния административен. Преди дни той отмени промените в Плана за управление на Национален парк "Пирин", приети от правителството. Според върховните магистрати са нарушени разпоредби на Закона за опазване на околната среда и на Закона за биологичното разнообразие и не са извършени екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, каквито са изискванията.

Министър-председателят пък, който беше зарязал вътрешните дела за сметка на външнополитическите си изяви по време на председателството, сега започна да бере плодовете на това си поведение. Социалното напрежение в страната се покачи, което личи от непрестанните протести на различни групи, съсловия и браншове - полицаи, учени, животновъди, превозвачи, дребни търговци на горива и т. н. Наложи се лично Борисов да поеме и разрешаването на проблемите на хората с увреждания и техните близки. Майките на деца с увреждания протестират вече почти два месеца и нямат намерение да спират, докато не постигнат това, което искат, за да могат децата им да живеят достойно.

Политическият сезон беше обрамчен и от две подадени и неприети министерски оставки. Опитвайки се да замаже гафа около сделката с ЧЕЗ, премиерът поиска и получи оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Но след като стана ясно, че този път "бушонът" няма да свърши работа и да успокои страстите, се отказа и не я прие.

По същия начин Борисов се опита да прехвърли отговорността за нерешените проблеми на хората с увреждания върху главата на социалния министър Бисер Петков и той да "опере пешкира". Но и този път номерът не мина. Самите майки на деца с увреждания се застъпиха за Петков и той  бе върнат на поста да търси решения за излизане от ситуацията.

В същото време министри, които плачат за оставка, стоят непоклатими на местата си. Социолози и политолози обаче очакват някой от властта все пак да бъде принесен в жертва, за да се тушира напрежението. Те предвиждат и нова политическа криза през есента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във