Банкеръ Weekly

Общество и политика

СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА

И в политиката действа принципът на скачените съдове. Получава се нещо като скачена политика, която свързва вътрешнополитическите процеси с международните отношения. Няма положение, в което политическите процеси в една страна да не влияят върху тези на съседите. Това е валидно за европейската политика като цяло, особено след като Старият континент отдавна политически и икономически е обединен, а поведението в Брюксел, където се забърква общият политически концентрат, зависи от процесите в страните членки. Национални избори и референдуми в отделните европейски страни си преливат политическо съдържание и това е очевидно. Решението на германския избирател например е повод френският или британският избирател да огледа по-добре вътрешната си политика и да прецени по-внимателно решението пред изборната урна. Британският, френският или германският избор, взети като цяло, са от важно значение, най-малкото защото тези страни са в ядрото на Европейския съюз и разполагат с влияние, от което зависят общото развитие на Европа и процесът на реформи. Това естествено не означава, че те определят политиката на Европейския съюз, защото той е от много повече страни членки. Германо-френският тандем обаче винаги е бил от значение за общото настроение и реформите в общността. Още през май беше ясно, че европейската политика ще бъде под знака на британския и германския вот, както и на отношението на французите и холандците към Европейската конституция. Британският премиер Тони Блеър насрочи изборите в подходящия момент, опита да превъзмогне собствената си Лейбъристка партия, преодоля пречките от иракската война и успя да победи консерваторите. Той спечели мнозинството от британците за трети пореден път и това само по себе си е изключително постижение, защото доказа Лейбъристката партия като естествената управляваща сила. Хеттрик в политиката не се случва често в които и да е географски ширини, а на Острова може да мине за абсолютно постижение. Впрочем, добре е да се припомни, че политическият специалитет на Тони Блеър бе много оригинален и заслужава да бъде изследван и вписан във всеки наръчник по политология. Въпросът не е само в лейбъристкия пазарен социализъм, който се оказа най-успешният за европейската социалдемокрация. За разлика от него германският канцлер, социалдемократът Герхард Шрьодер, направи политическо реми с основния си политически опонент Ангела Меркел, лидер на Християндемократическия съюз. Особеното при седмия канцлер Шрьодер бе, че сам предизвика изборите една година по-рано от предвиденото. Коментаторите са единодушни, че основната причина за това бе, че реформите му бяха заплашени от провал. Германският случай донякъде се родее със станалото в далечна Япония. Там премиерът Джуничиро Коидзуми също предизвика избори, игра ва банк и спечели. Френският президент Жак Ширак обаче нямаше късмет. Той не успя да убеди французите в предимствата на Европейската конституция и това бе откровен провал за политиката му, който несъмнено ще влияе върху президентските избори във Франция след две години. Взети заедно, германският пат и френското не на конституцията дават основание за безпокойство. Възможните затруднения пред европейската политика и най-вече отрицателното влияние върху ентусиазма за реформи не изглеждат само като притеснения на лаици. Вярно е, че в историята на обединението на Стария континент винаги е имало кризи и неуспехи, на които Европа е намирала отговор и е излизала от тях по-силна. Така сега твърди Герхард Шрьодер. Вярно е обаче, и че Европа се намира в много важен момент, който трудно ще понесе липсата на реформаторски мнозинства.Очевидно е, че политиците си дават сметка за влиянието, което би могъл да има вотът при съседите. Това е така от месец май, когато бяха изборите във Великобритания или когато французите и холандците гласуваха против Европейската конституция. Политическите сетива в момента са предизвикани от проведените в Германия парламентарни избори. Въпросът - Ангела Меркел или Герхард Шрьодер, или двамата заедно, което ще бъде труден политически брак по сметка, засяга всички от Брюксел, Париж, Лондон, Рим, Варшава или София. Неговият отговор очертава едно ново състояние на европейския избирател - раздвоението. Създаде се впечатление, че избирателят е разпънат между необходимостта от реформи и страха от тях. Тенденцията започна да добива стабилност особено след изборите в Германия. Няма как например във френските анализи да не се разсъждава за последиците от тях. През последните месеци французите с основание наблюдават по-внимателно от всякога какво се случва във федералната република. Социалистите във Франция гледат с притеснение на възможността да се откъснат части от партията, както това стана с германските социалдемократи, и появата на новата Лява партия. Претендентите за френския президентски пост - сегашният премиер Доминик дьо Вилпен и лидерът на управляващата партия Съюз за народно движение (СНД) Никола Саркози, които вече са в оспорвана борба за надмощие в президентската надпревара, също гледат към германския избор. Саркози например досега открито бе приел курса Меркел. Анализатори смятат, че това може да се окаже лоша поличба за най-популярния мъж във Франция, защото положението в Германия може да бъде от полза за неговия силен десноцентриcтки опонент за президентския пост - министър-председателя Доминик дьо Вилпен. Според в. Ди Цайт президентът Жак Ширак може би най-добре чувства съдбата на близнака и това, което го свързва с Герхард Шрьодер. (Ирония предизвиква асоциацията с полските избори, в които братята близнаци Лех и Ярослав Качински като нищо могат да заемат най-високите постове в Полша.) Франция винаги е следяла какво става в Германия. Тя е като база за сравнение и затова оказва немалко влияние върху това, което се случва във Франция… Франция не иска да изостава. Ако Германия се реформира, тогава и Франция усеща натиск да се реформира, е цитиран да казва например Никола Собчак, икономист в Голдмън Сакс. Германският проблем не е безразличен и на лейбъристите във Великобритания, независимо че британският премиер наскоро спечели изборите за трети пореден път и има относително спокойствие в провеждането на политиката си. На конференция на лейбъристите в Брайтън британският премиер Тони Блеър каза нещо много показателно: Немският страх и неудоволствието на французите не са за нас. Блеър добре е усетил настроенията и като председателстващ Европейския съюз на неформалната среща през октомври ще предизвика дискусия за европейските социални модели. Това не е безразлично и за друга важна страна в Европейския съюз - Италия, в която напролет ще има избори. Там министър-председателят Силвио Берлускони изпада в неприятна ситуация с коалиционните си партньори, които едва ли ще заложат на него. Лидер на движението, което се противопоставя на Берлускони, е бившият председател на Европейската комисия Романо Проди. Анализаторите в момента спорят дали френският отказ от Европейската конституция или германският вот ще изкушават при следващи избори в европейските страни политиците да заложат на евроскептицизма. Подобно нещо се получи в Полша, където евроскептичните десни са пред прага на властта. Това би било много неприятно в момент, когато Европейският съюз е пред следващото разширяване... В крайна сметка трябва да се доверим и на политическия усет на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Бившият португалски министър-председател вижда ясно връзката между референдумите за Европейската конституция във Франция и Холандия и резултатите от парламентарните избори в Германия. Германия, каза Барозу за в. Франкфуртер алгемайне цайтунг, е икономически най-значимата за Европа страна. Ако Германия се чувства добре, ще спечели цяла Европа. Това трябва да се разбира и като предупреждение. Европа не може да си позволи състояние на парализа, независимо от скачените съдове на европейската политика, които в момента си преливат повече пасивност, отколкото ентусиазъм за промени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във