Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИВИТЕ КАРДИНАЛИ СЕ ОКОПАХА ВЪВ ВЛАСТТА

ВТОРАТА ВЪЛНА НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТТА ЩЕ БЪДЕ ЗА ГЛАВНИТЕ СЕКРЕТАРИКазват, че ключът към тайните апаратни игри във всяко министерство или агенция държат т. нар. главните секретари. Обикновено - с изключение на досегашния главсек на МВР ген. Бойко Борисов, те не са толкова популярни, дори и за медиите. Не рядко обаче тези височайши служители съсредоточават в ръцете си правомощия, които ги превръщат в нещо като сиви кардинали.Достатъчно е да се отбележи, че без техния подписне става каквото и да било във ведомството им.Ето защо една от първите стъпки на всеки новоизбран министър в правителствата до 2001 г. бе да се подсигури не само с благонадеждни заместници, но и с обигран в административните хватки секретар. Случайно или не обаче, отиващият си кабинет в оставка спретна законодателен номер на евентуалните си наследници, който ще затрудни в максимална степен прочистването на министерствата от тези кадри на старата власт. С обнародвания през пролетта на 2004 г. единен класификатор на длъжностите в администрацията главният секретар на Министерския съвет, на Народното събрание, на администрацията на президента, както и в отделните министерства бяха провъзгласени за държавни служители. С други думи, те работят по т. нар. служебни правооотношения (а не по трудов договор, както повече български граждани) и се намират под специалната закрила на Закона за държавния служител. Освен всички привилегии, отредени за чиновниците, този норматив предвижда и изключително сложен редза уволнение (и то само за тежки дисциплинарни нарушения). Така волю-неволю на новите министри ще им се наложи да работят със старите главни секретари, поне докато не намерят законосъобразен начин да се отърват от тях. Ситуацията се усложнява още повече от факта, че част от сегашните главни секретари са и членове на политическите кабинети на отделните министри. Такива са например Тенчо Попов във финансовото ведомство, Христо Савчев в икономическото, както и Калин Рогачев в регионалното. Впрочем това положение е в разрез с разпоредбите на цитирания по-горе Закон за държавния служител, в чийто чл.3 черно на бяло е записано, че членовете на политическите кабинети не са държавни служители,В началото на май тази година кабинетът Сакскобургготски направи втората стъпка за окопаването на главните секретари. Тогава без много шум министрите приеха едно объркващо на пръв поглед решение за състава на комисиите във връзка с избора на главни секретари на съответните администрации и на Министерския съвет. По волята на министрите начинът за провеждане на конкурс за длъжността главен секретар на Министерския съвет се определя с решение на самото правителство. А при конкурса за главен секретар в министерствата пък председател на журито е именно главният секретар на кабинета. Тълкуването на майското правителствено решение означава, че за да направят промени на това управленско стъпало, новите управляващи най-напред ще трябва да се освободят (разбира се, ако решат така) от сегашния главен секретар на Дондуков 1 Севдалин Мавров. Едва след това би могло да се премине към обявяването на конкурси за колегите му в министерствата и агенциите. Твърде възможно е подмяната на сивите кардинали да бъде съпътствана и от съдебни битки при евентуални уволнения, защото, макар и да са формално обявени за чиновнически, постовете на главните секретари съвсем не са за случайни хора. Доказва го и подборът по време на изтеклия в края на юни мандат на правителството на НДСВ. Така например Севдалин Мавров е дългогодишен съдия по наказателни дела. Преди да премине на работа в изпълнителната власт през лятото на 2001 г., той бе известен в юридическите среди с произнесените от него смъртни присъди (преди отмяната на това наказание в началото на 90-те години). Една от тях е свързана с процеса срещу арабина Хишам Ибрахим Кармо, обвинен за убийство на таксиметров шофьор. Сегашният главен секретар на Министерския съвет е известен и с това, че е присъждал по мерките за неотклонение срещу полицая Калин Кьосев , обвинен за убийство по непредпазливост на 16-годишната Елеонора през зимата на 2001-а, както и на банкера Венцислав Йосифов. През последните четири години името на Мавров се появи на два пъти по страниците на печата. Първия път медиите го похвалиха за това, че единствен се е притовопоставил срещу намерението на кабинета да наеме британската фирма Краун Ейджънтс за консултант в митниците ни, заобикаляйки разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Разумната от юридическа гледна точка позиция на главния секретар стана достояние на обществото след публикуването на секретна стенограма от правителственото заседание, на което се е обсъждал договора с агентите на короната. Втората поява на Мавров в медийното пространство обаче далеч не бе толкова приятна за него. Бившият съдия бе сред шестимата висши държавни чиновници, закупили жилища от фонда на Министерски съвет на ниски цени. След проверката, която разпореди да се направи премиерът Сакскобургготски, главният секретар трябваше уж да доплати за държавното жилище 10 829 лв. към броените първоначално 64 306 лева. Севдалин Мавров е сред рекордьорите по участие на високопоставени чиновници в директорските бордове на държавни фирмиТой бе председател на надзора на БАНКА ДСК преди нейната приватизация през ноември 2003 година. В момента пък е шеф на Контролния съвет на Националната здравноосигурителна каса, член е и на управата на Информационно обслужване АД. Компания в мениджмънта на това държавно дружество му прави главният секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Той е един от хората, за когото се твърди, че разпростират дейността си далеч отвъд кръга на административните си задължения. Попов, който е бивш финансов директор на АЕЦ Козлодуй, неведнъж бе упрекван от представители на безмитните компании у нас, че играе решаваща роля в конкурсите за издаване на дюти фри лицензи. Тенчо Попов нашумя и с разкритията си (по негови думи) за дейността на Муравей Радев, финансов министър в кабинета Костов. Малко след като стана главен секретар в бюджетното ведомство, Попов огласи данни за сключени неизгодни договори от Муравей Радев за капиталово строителство, ощетили хазната с около 20 млн. лева, както и за изчезнали при управлението на Радев печатни форми за бандероли. Особени последствия от тези негови изявления обаче нямаше. Третият главен секретар, който участва в управата на Информационно обслужванее на правосъдното министерство - юристът Мариян Абрашев. Той стана административната дясна ръка на министър Антон Станков, след като за около половин година (от август 2001-а до април 2002 г.) бе заместник-директор на Агенция Митници. През есента на 2001 г. различни публикации в пресата посочиха Абрашев като един от хората, за които митничари от пункта Дунав мост в Русе са събирали пари, за да откупят оставането си в системата. Тези обвинения обаче така и не бяха доказани по официален път.Справка в електронната информационна система Дакси показва, че Абрашев е регистриран през 1997 г. от Софийския градски съд като управител на Сиела Синдик ООД. Като съдружници първоначално в съдебните регистри са записани Сиела ООД и Иван Тодоров. Две години по-рано през май 1995 г. Тодоров вече е избран за член на съвета на директорите на фалиралата през февруари 1999 г. банка на бившата Мултигруп - Кредитна банка АД. В периода юли 1998 г. - юни 1999 г. Мариян Абрашев е член на управителния съвет на Ем Джи Елит Холдинг АД, който е собственост на групировката, оглавявана от покойния Илия Павлов. Освен Абрашев стаж в митниците има и главният секретар на Министерството на икономиката - Христо Савчев. В периода 1998-1999 г. той е юрисконсулт на Митница Русе. За колежката му от екоминистерството главният секретар Леончия Сеизова пък се твърди, че е дългогодишна приятелка на министър Долорес Арсенова. Подобна мълва се носи и за главния секретар на строителното министерство - Калин Рогачев, считан за близък на Валентин Церовски. Това може би обяснява защо Рогачев бе предпочетен за председател на скандалния консорциум Автомагистрала Тракия АД. По неофициална информация Рогачев вече е депозирал оставка и ще започне адвокатска практика. В началото на юли злополучно с поста си се раздели вече бившиятглавен секретар на външно министерство Яшарали Ахмед. Според слуховете той е бил уволнен от доскорошния си работодател Соломон Паси. Самият Паси твърди, че раздялата станала цивилизовано, след като Ахмед подал оставка. Така или иначе представителят на ДПС направи шеметна кариера - от шофьор-механик в началото на 90-те години през кмет на хасковската община Минерални бани до ръководството на дипломатическото ведомство.По време на мандата си във Външно Яшарали Ахмед се сдоби с четиристаен апартамент от 173 кв. м на столичния булевард Жолио Кюри само срещу 54 058 лева.Сред всепризнатите професионалисти сред главните-секретари е този на енергийното министерство - Славчо Нейков. Той е дипломиран юрист, притежава и магистърска степен по Европейската интеграция от университета Лимерик, Ирландия. Специализирал е и в Секретариата на енергийната харта в Брюксел. Според хора от бранша Нейков е имал пълни шансове да запази постта си, ако заместник-председателят на БСП Румен Овчаров тази седмица беше станал министър на икономиката и енергетиката.За капацитет в своята област минава и главният секретар на Министерството на здравеопзването - доц. Красимир Гигов. Той е бивш генерален директор на Българския Червен кръст. В продължение на близо три години е бил и изпълнителен директор на фирмата Експомед ЕАД, която изнасяше медицински кадри в чужбина.Един от най-младите секретари имаше социалното ведомство. Това е юристът Георги Георгиев, който е само на 36 години, но има продължителен стаж в министерството, чиито дела движи оперативно. Без титулярен главен секретар е транспортното министерство. Изпълняващ длъжността там е Росица Владимирова, която съвместява тази функция и с поста на директор Канцелария.

Facebook logo
Бъдете с нас и във