Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИРИЯ В СЯНКАТА НА ИРАКСКАТА ВОЙНА

Един от аргументите за войната с Ирак бе, че цената на бездействието може да се окаже много по-голяма, отколкото цената на действието. Изрече го Пол Улфовиц, заместник-министър на отбраната на Съединените щати. Улфовиц се оказа прав. Както, впрочем, и предположението, че този аргумент определя външнополитическото мислене и поведение на Съединените щати. Бездействието нито би решило въпроса с дикакторския режим на Саддам Хюсеин, нито би променило състоянието на военен мир в Близкия изток. Сгромолясването на диктаторския режим на Саддам Хюсеин се оказа подходящ пример за аргумента на Улфовиц. А, както се оказа, и потвърждение за това, че Джордж Буш е последователен. Той изпълнява това, което говори. Той ще види, каза Буш преди около две години по адрес на багдадския диктатор Саддам Хюсеин, и резултатът е налице. Най-малкото заради това предупрежденията, които американският президент отправи по посока на Дамаск, трябва да се приемат сериозно. Буш лично обвини Сирия, че притежава химически оръжия. Такива обвинения обикновено не са думи, хвърлени на вятъра. Независимо от основателността им. Защото подобни подозрения не търпят друго освен радикална намеса, включително и с военна сила. Преди Джордж Буш да се произнесе, държавният секретар Колин Пауъл и министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд също припомниха, че Сирия е в списъка на страните, подпомагащи тероризма. Наблюдателите припомниха и това, което казаха съветникът в Пентагона Ричард Пърл и бившият шеф на ЦРУ Джеймс Улси много седмици преди да започне войната с Ирак. Още тогава те казваха, че следващият, за който ще се погрижим, ще бъде Сирия.Това всъщност е едно предупреждение, че Съединените щати започват да премахват границата на сивата зона в геополитиката на Близкия изток. Прекъсването на нелегалния петролопровод между Ирак и Сирия е само знак, че Дамаск трябва да се настрои за твърдото отношение на Вашингтон по темите оръжие за масово унищожение, тероризъм и подкрепа на остатъците от режима на Саддам Хюсеин. Изявлението на британския външен министър Джак Стро го потвърждава. От Сирия зависи да докаже, че не е престъпна държава, като отговори на отправените й обвинения за даването на убежище на избягалите лидери на сваления в Багдад режим, каза Стро в Централното командване на Съединените щати в Катар.Случаят със Сирия напомня донякъде за разправията между съюзниците преди началото на войната с Ирак. Франция веднага побърза да заяви, че няма доказателства Сирия да е извършила опити с химически оръжия. Турция също каза, че няма никакво доказателство и отправи призив за разум към всички страни в региона. До голям спор обаче едва ли ще се стигне, защото самата Сирия трябва да си отговори на неудобните въпроси за сътрудничество със Саддам Хюсеин. Със сигурност Дамаск ще бъде подложен на сериозен дипломатически и икономически натиск от страна на Съединените щати. Най-малкото поради две причини. След падането на Саддам Хюсеин натискът върху Сирия изглежда най-подходящ за начало на геостратегическото пренареждане в Близкия изток. Няма по-удобен момент да се пресече помощта, която Сирия оказва на Хизбула в Южен Ливан или на палестинските Хамас и Ислямски джихад, както и да се сложи началото на сирийското изтегляне от Ливан. Моментът е подходящ и за получилия образование във Великобритания млад сирийски президент Башар Асад. Той дойде на власт с намерение да промени режима, установен от баща му, но не можа да направи кой знае колко срещу старата гвардия, която наследи. Втората сериозна причина е стратегическа и се казва Иран. След като талибанският режим в Афганистан и режимът на Саддам Хюсеин в Ирак бяха премахнати, Иран може да се окаже заобиколен от страни, върху които Съединените щати имат пряко влияние.

Facebook logo
Бъдете с нас и във