Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИНИТЕ СРЕЩУ СЕБЕ СИ

Ако някой кажеше на седесарите през зимата на 1997 г., че на парламентарните избори през юни 2005 г. ще им се наложи да избират между Иван Костов и Надежда Михайлова като противници в един район, те едва ли щяха да повярват. Но на практика се случи точно така. Ако тогава някой само намекнеше на земеделците или на следовниците на покойния Стефан Савов от Демократическата партия, че в друг избирателен район като конкуренти за депутатско кресло ще застанат един срещу друг Анастасия Мозер и Александър Праматарски, едва ли щеше да е много за вярване. Ако някой предположеше, че Филип Димитров и Стефан Софиянски ще бъдат политически опоненти в друг столичен избирателен район, най-малко щяха да го обявят за провокатор в сините среди. Напълно нормално е политическите лидери на отделните формации да се състезават помежду си в големите градове. Но дали е нормално такова струпване, ако до вчера са били от една и съща партия? Сигурно още дълго ще се умува защо сините се разтроиха. Някой ден, ако се намери кой да го обясни по-смислено и кратичко от поета Едвин Сугарев, ще се разбере, че работата всъщност е станала заради едни пари. Ще стане ясно, че не само различията в отношението към кабинета на Симеон Сакскобургготски са били причината на тези избори синият електорат да дели доверието си на три. Последствията от това са да пусне бюлетина за четвърти или въобще да не я пусне. Или количеството пуснати бюлетини за едно от седесетата да се окаже недостатъчно. Разпределението на водачите на десните листи в трите района на София е факт, който сам говори за себе си. Тепърва социолозите ще имат поводи да анализират потенциалното и реалното разпределение на гласовете между бившите съпартийци. Амбициите и на трите синеещи централи да мобилизират негласуващия електорат са много любопитни. Интересно е дали избирателите разпознават довчерашните идейни и партийни братя като отделни политически субекти. Но не по-малко любопитни са настроенията сред твърдия електорат на СДС. Впрочем, определението твърд звучи почти неуместно при това разтрояване. Дали не е много наивно дори и най-заклетите седесари да бъдат подозирани в черно-бяло мислене? Макар че сините се славеха с едни от най-емоционалните привърженици. По каква логика например те, ако не харесват Надежда, ще гласуват за Командира или за кмета? По каква логика ще предпочетат дясното въобще? Нима този спектър от политическия живот има ясна физиономия? И не са ли основателни въпросите как и защо възникнаха двете коалиции ОДС и БНС? Гергьовден на Любен Дилов-син се подиграваха мощно и непрестанно на управлението на Костов. Самата Надежда Михайлова неведнъж е ставала обект на закачките на Слави Трифонов, излезли изпод Диловото перо. Земеделецът, който хвърли димка в залата на седесарска конференция още докато Надежда и Иван бяха рамо до рамо, сега стои до рамото на синята лидерка. И на кого да вярва обикновеният седесар? Лидерът на СДС Надежда Михайлова и прдставители на Български демократичен форум и Либералния съюз, чиито почетен председател е президентът Желю Желев, подписаха в понеделник споразумение за общо участие в парламентарните избори през лятото... Нима вече са забравени Боянските ливади от лятото на 1992-ра, когато Желю Желев заклейми управлението на Филип Димитров? Е, сега хората на Желев се настаниха в депутатските листи на ОДС. Това добре, десните са толерантни, но дали вече се е забравило, че именно под президентските прозорци на Желев, докато беше президент, поетът с нестандартно поведение Едвин Сугарев си спретна гладна стачка? А ултрасини горяха книгата на Желев Фашизмът? Разбираемо е, че БДФ и Либералният съюз си осигуряват някакво политическо битие на олимпийски принцип. Сиреч, не е важно да спечелиш, важното е да участваш. Ако жестът на Михайлова към либералите е СДС да загърби миналото, защо тогава отпрати хората на Софиянски и Мозер преди около месец? Или по-лесно се загърбва по-далечното минало? И защо на Раковски 134 не даваха и дума да се издума за предизборно споразумение с ДСБ? И на кого от кварталните седесари разчитат сините? На тези, които са приятели от години и едва ли ще си развалят комшулука, защото единият харесва Надежда, а другият вярва на Иван? На какво се надяват трите десни формации след вота през юни? Въпросите очевидно са повече от евентуалните отговори.ДСБ заложиха на по-малко познати фигури в листите си по региони и изпратиха лидерите си на сигурно, в големите градове, като водачи на по две листи. ОДС направиха същото, но с повече партийна дисциплина и намеса на ръководството при нареждането на водачите на листи. Готови са дори да извадят свои кметове от Русе, Плевен и Шумен с надежда да ги вкарат в законодателната власт. БНС не направиха нищо повече, освен и те да настанят лидерите си в традиционно сини зони, та дано да станат депутати. Листите им в страната все още тънат в тайнственост. Но при тази братоубийствена конкуренция - ще останат ли сини зони въобще? И няма ли да се разпилеят дори традиционно сините гласове? С ясното съзнание, че София не е България, все пак даваме столичен пример. Но картинката във Варна и в други големи градове е същата. Син депутат, неясно от кое синьо, срещу синеещ такъв, но от другото СДС. Или отново съпартийците срещу себе си. Надежда Михайлова срещу Стефан Софиянски (Варна), Филип Димитров срещу Веселин Методиев (Благоевград) и т.н. Последните социологически проучвания показват спад в електоралната подкрепа за СДС и нарастване на симпатиите към ДСБ. Показват също така, че коалицията на Софиянски и на Мозер може и да не премине четирипроцентовата бариера. Това, според социолозите, се дължало на падналия личен рейтинг на кмета Софиянски. Спадът на СДС се бил успокоил, но това едва ли е толкова важно. По-интересно е защо се е покачило одобрението за ДСБ, които само преди месец - също според социолозите, бяха на косъм от четирите процента. Вероятно защото партията на Костов в най-голяма степен запази в представите на сините избиратели седесарския си облик, като не влезе в коалиции и не отговори на нападките на довчерашните си съмишленици. Впрочем, социолозите отчетоха през тази седмица и повишена нагласа у хората за участие в изборите. Непосредственият ефект от това е намаляване на шансовете за влизане в следващия парламент на по-малките формации. А сините май успяха сами да се превърнат в малки формации. Електоралният потенциал на НДСВ бележи сериозен ръст спрямо април, но не за сметка на БСП, а на десните партии, категорични са две социологически агенции. Данните са от началото на май. Никой от социолозите и анализаторите не се съмнява, че в следващото Народно събрание ще има поне две сини формации. Повечето сочат ОДС и ДСБ като най-сигурни. Коалицията БНС остава под съмнение като парламентарно присъствие. Въпросът е що за опозиция ще бъдат десните, които не могат да се разберат помежду си, та камо ли да успеят да бъдат някакъв реален коректив на управляващото мнозинство. И няма ли да излязат чиста демагогия апелите им за дясно или дясноцентристко управление след изборите? Защото такава теза се защитава с реален диалог между съмишленици, а не с декларации. Диалогът, който сините демонстрирт помежду си, прилича повече на разговор между Авел и Каин. Въобще цялата история за явяването на десните на изборите през юни доста напомня библейската притча. Остава избирателите директно да се запитат кой брат им е по-симпатичен. А кой ще бъде Авел и кой - Каин, ще разберем на 25 юни 2005 година. И току-виж излязло, че не революцията изяжда децата си, а децата на демокрацията изяждат себе си. и СДС категорично отказаха в сряда разговори с Новото време за предизборна коалиция, но оставиха открита възможността за диалог след вота. Лидерът на таралежите Емил Кошлуков символично протегна ръка към хората на Костов и Михайлова за разговор за коалиция, независимо дали преди или след изборите. Кошлуков смята, че могат да се превъзмогнат противоречията между него и десните, ако някои от лидерите надмогнат егото си. От ДСБ само припомниха решението на партията да се яви самостоятелно на парламентарните избори през юни. Нашата коалиция на този етап е ясна и не даваме гласовете за ОДС да отидат за евентуален съюз на БСП с други политически субекти, коментираха от СДС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във