Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИНИТЕ СА СКЛОННИ И НА ВИОЛЕТОВИ НЮАНСИ

Националният съвет на СДС не можа и тази седмица да дискутира коалиционната политика на партията. По настояване на премиера Костов обсъждането беше отложено за края на месеца. Първоначално редовното заседание на НС беше насрочено за 17 октомври и коалиционната политика бе обявена за основна тема на сбирката. Междувременно обаче ВМРО напусна коалиция ОДС и внесе сериозно объркване в редиците на синьото ръководство. Не че управляващите бяха изненадани. Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов редовно ги информираше за настроенията на комитите. Но излизането им постави остро пред мнозинството темата за партньорството в предстоящата кампания, по която в НИС отдавна има различни мнения.


Разминаванията в коалиционната политика започнаха още през 1997 г. със спора между Костов и Бисеров за отношенията с ДПС. Двамата стратези имат съвсем различно разбиране за мястото на движението в българското общество. Премиерът вижда в тази партия само една приумица или маша на Държавна сигурност, отдавна изиграла своята роля. Главният секретар пък възприема организацията на Доган като автентичен механизъм за регулиране на междуетническите отношения у нас. Затова единият иска да изолира ДПС, а другият - интегрирането му във властта. Нежеланието на премиера за сътрудничество с движението е мотивирано и от спомена за ролята му в свалянето на правителството на Филип Димитров. Костов е убеден, че ако през 1997 г. Доган не беше напуснал коалицията, досега щеше да е направил всичко възможно, за да разбие единството на управляващите, точно както постъпи преди години.


Тезата на Бисеров не оспорва опасенията на председателя. Според него обаче без ДПС десните партии поемат сериозния риск да не успеят да сформират правителствено мнозинство в следващия парламент. Така на практика сините сами ще подтикнат БСП и ДПС към ново сътрудничество от типа Беров.


Към спора през последните месеци се прибавиха и нови аргументи. Политическите анализи показват, че партията на Ахмед Доган се движи на ръба на провала, губейки постоянно и сигурно електоралната си мощ. Ако през 2001 г. пред урните застанат обичайните 60% от гласоподавателите, вероятността ДПС да остане извън новия парламент е твърде голяма. Но пък шансовете му за успех ще нараснат значително, в случай че се сбъднат очакванията за съвсем скромно участие на избирателите (около 40%). При това положение тактически изглежда много по-правилно СДС да подаде на ДПС ръка сега, вместо да рискува да си спечели заклет враг в 39-ото Народно събрание. В подкрепа на тази теза има и други аргументи. Остане ли извън парламента, движението няма да бъде елиминирано като фактор в политическите процеси у нас. По-скоро това ще засили неговия сепаратистки потенциал и ще застраши националната сигурност на страната. Естеството на голяма част от международните контакти на Доган доказва, че този риск съвсем не е за пренебрегване.


По всичко личи, че Иван Костов вече е приел тези аргументи за достатъчно убедителни и се е примирил ДПС да бъде поканен за сътрудничество в евентуално бъдещо десноцентристко управление. Но премиерът явно не е готов да вдига акциите на Доган, избирайки го за единствен нов партньор. Приближени до синия лидер твърдят, че той няма да позволи на ДПС да влезе отново в ролята на балансьор - нито в парламента, нито в правителството. Стара идея на Костов е, ако се налага сътрудничество с ДПС, като противовес за съвместно управление да бъде поканена и Евролевицата. Затова и президентът беше призован да легитимира новата ширококоалиционна формула на бъдещия кабинет. А не чак толкова отдавна, в интервю пред БАНКЕРЪ, Драгомир Драганов потвърди, че лястовиците са готови за такова сътрудничество.


Новата ситуация с още по-голяма сила изисква разширяване на управляващата коалиция в следващия парламент - недвусмислено заяви Стоянов след срещата си с НИС на СДС в началото на седмицата. Ден по-късно Екатерина Михайлова добави: Разчитаме на президента да проведе срещи с партиите, които подкрепят неговата политика. Политическата хроника показва, че извън управляващото мнозинство трайна подкрепа за държавния глава досега са демонстрирали ДПС и БЕЛ.


На 31 октомври НИС на СДС ще получи мандат от Националния съвет да води разговори за разширяване на политическата база на следващото правителство. Така, по думите на президента, ОДС ще се превърне в единствената политическа сила, която ще предложи на избирателите съвсем конкретни параметри на бъдещето си управлението. Дори и да има абсолютно мнозинство, СДС е готово да даде практически гаранции, че ще управлява с широка коалиционна формула - обеща Петър Стоянов пред журналисти.


По този начин СДС решава проблема със следизборното сътрудничество. Въпросът: С кого ще управляваме?, вече получи своя отговор. Не по-малко важен обаче е въпросът: Как ще спечелим?. Още повече че сините лидери не са единни по отношение и на запазването на ОДС.


Тезите са две. От едната страна застават защитниците на теорията за ветрилото. Според тях, ако организациите в ОДС излязат самостоятелно на състезателната пътека, ще мобилизират по-голяма обществена подкрепа. Начините, по които може да се постигне това, са много и единият е като предварително се подпише споразумение за следизборен съюз. Така всички, които успеят да влязат в сградата на съединението, ще са обвързани с определено до детайли споразумение за общо управление или за парламентарна коалиция. Лансират се дори идеи месец преди изборите да се фиксират и всички министерски кресла, като се уточнят не само полагащите се на партньорите постове, но и имената на бъдещите министри.


Тази тактика не е новост в европейската политика. Напротив, много партии смятат, че предварителната подредба на бъдещия кабинет може да им спечели допълнително одобрение сред избирателите. Но големият проблем при сегашната ситуация у нас е невъзможността да бъде гарантирано парламентарното присъствие на евентуалните по-малки партньори. Въпреки ефекта на ветрилото Народен съюз и ВМРО може да се окажат и извън 39-ото Народно събрание.


Пред в.БАНКЕРЪ председателката на мнозинството Екатерина Михайлова отрече възможността СДС да управлява заедно с партии, които не са парламентарно представени. Което означава, че ако четирипроцентният праг препъне партньорите на сините, подписаното предварително споразумение ще се обезсмисли. Истинският проблем обаче не се състои в това, че СДС ще трябва да управлява само, а че без гласовете на НС и ВМРО рискува изобщо да не получи възможност за формиране на правителство. Привържениците на ветрилото нямат отговор на въпроса кой ще поеме отговорността при такава ситуация.


Засега Иван Костов продължава да залага само на сигурно и иска запазването на предизборната коалиция ОДС в познатия й вариант с допълнително подписване на следизборното споразумение за управление с ДПС и Евролевицата. Опонентите му са много, но и никой не иска да поеме отговорността за евентуалния провал. Ето защо можем да се досетим кой вариант ще бъде избран.

Facebook logo
Бъдете с нас и във