Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИНИТЕ МЪДРЕЦИ ЛИ ИЗЛЪГАХА КОСТОВ

Кой ви излъга г-н Костов?
На този журналистически въпрос в нощта на изборите изгубилият битката премиер тъжно призна: Вярата ми.
Може би, въпреки всички социологически проучвания, въпреки отдавна изяснената електорална картина, Иван Костов наистина е вярвал или може би много се е надявал все пак ОДС да спечели изборите.
Има ли обаче хора, които носят вина за неговата вяра, която се оказа чиста заблуда, и не са му отворили навреме очите? Кои са тези, които се изплашиха да бъдат лошите вестоносци и предпочетоха да подхранват илюзиите на лидера, вместо да вгорчат живота му с неприятни истини? Четири години синьото управление бе обкръжено от гъсти облаци от т.нар. експерти - политолози, социолози, обществени анализатори, маркетингови специалисти, PR-експерти и какви ли още не. Четири години всички те компетентно и дълбокомислено обясняваха метафизиката на битието ни - това, което се случва, не е същото, което си мислим, а нещо съвсем различно и всъщност само те могат да го разберат.
Четири години тези посредници между действителността и управниците здраво бяха запушили всички пролуки, през които реалността можеше да надникне в света на лидерите. Рано или късно обаче идва Видовден, когато истината ослепява заблудените.
В самото начало на управлението си Иван Костов беше обещал, че ще обикаля непрекъснато из цялата страна. Ще се среща с хората, ще се старае сам, лично, да опознае и да се опита да реши проблемите им. Той често повтаряше: Ние никога няма да ви предадем! Този, който волю или неволю го отдели от мнозинството, което през 1997 г. го избра да управлява страната, със сигурност не е сред най-верните му съмишленици.
По съветите на Евгений Дайнов и хората му Костов бързо се преориентира от обещаните редовни срещи с гражданите към сбирки на синия елит в скъпи курортни селища. Боровец 1,2,3.. станаха етикет на политическа парвенющина. А изговореното на тези измислени семинари не отваряше прозорец към действителността, а се превръщаше в обикновено словоблудство. Сезон след сезон управляващите се отдалечаваха от действителността и се изолираха от истинските проблеми на обществото.
Така постепенно, но трайно Костов доби навика вместо да вярва на собствените си очи, да се информира за случващото се в страната от разкази и обяснения на довереници. Те му казваха как живеят хората, какво мислят и какво говорят за управлението на държавата, от какво са доволни и от какво - не. Така че, ако до нощта на изборите Костов е вярвал в нещо, то е, че картината, която са му нарисували чуждите разкази, му обещава победа.
А колко лъжовни са били разказите на обкръжението на синия лидер стана ясно още по време на кампанията за местните избори. Тогава социолозите вещаеха съкрушителна победа за СДС, а истинските изборни резултати показаха, че сините се измъкват на косъм от поражението. През онази нощ обаче Костов и хората му явно не успяха да разберат основната поука. И парламентарната им кампания в крайна сметка повтори най-решаващите им грешки отпреди две години. Синьото ръководство отново се обгради с многознайковци, които до последния момент от битката възторжено убеждаваха командира в предстоящата победа. Всички турци са наши, викаше из коридорите на Раковски 134 Иван Куртев само три седмици преди 17 юни. Според него досегашните последователи на Доган вече не можели да понасят дори името му да се произнася в тяхно присъствие. Дали днес, след като не успя да влезе в 39-ото Народно събрание, Куртев не се разкайва за неоправдания си оптимизъм? И дали изобщо помни какво е докладвал на Костов?
До последно в победата вярваше и заместник-председателят на партията Димитър Абаджиев. По време на обиколките си из страната той не забелязвал процарски ентусиазъм, нито пък антиуправленски настроения.
В надмощие над царските войни вярваха сините и във Враца, и в Пловдив. Дори и членът на НИС Михаил Михайлов, който не успя да спечели нито един мандат за сините в Ямбол, говореше с чувство на превъзходство над основния си конкурент - водача на царската листа в града, шефа на университетската клиника в София Царица Йоана, д-р Пламен Кенаров.
Със сигурност тази приповдигната самоувереност на сините партийци е звучала и в докладите им до Командира. Едва ли някой си е направил труда да му представи картината в истинаската й светлина. Нали ги гони страхът, че могат те да излязат виновни, а пък и в СДС, както и в повечето български партии, никой не обича да носи отговорност за това, което върши. По-удобно е с това да се справят лидерите.
В последната седмица преди деня на вота, в шоуто на Слави Трифонов, Иван Костов сам призна за съществуването на този сериозен проблем в синята партия. Той обясни, че много често му се е налагало да взема решения вместо други, тъй като те не са имали куража за това. Чрез решенията си аз разтоварвах от бремето на отговорността тези, които не бяха готови да я поемат, сподели синият лидер своето обяснение за прозвището Командира. Остава въпросът защо той се беше обградил с хора, с които не са годни да носят отговорност. И след като сам е виждал този техен недостатък, защо продължаваше да ги търпи?
Излиза, че ако днес Костов е виновен за нещо, то е, както сам заяви, че е вярвал, но не по принцип, а защото се е доверил на хора, за които е знаел, че не го заслужават.
В изборната нощ Михаил Михайлов, който за кратко беше и директор на информационната служба към Министерски съвет, критично оцени резултатите като реални и очаквани, защото по думите му - на практика СДС нямал изобщо кампания. Михайлов дори зададе риторичния въпрос: Кой натовари такива некадърници да се занимават с кампанията? Явно бившият имиджмейкър на премиера не е бил въвлечен в организирането на изборната битка. Дали обаче Михайлов е споделил забележките си с Костов, когато му е било времето, или, както повечето донеотдавнашни съратници, просто се е задоволил с възможността да забие още един нож в поваленото тяло на партията?
Кой точно и как носи отговорността за вярата на Костов вероятно никога няма да стане ясно.
Някои от хората, които само преди седмици не щадяха розовите бои, днес първи поискаха цялата отговорност за собствения им провал да поеме лично Командира и да си подаде оставката от лидерския пост.
Този път Иван Костов може и да си е взел правилната поука. Дали обаче не е твърде късно - и за него и за СДС, пък и за България?

Facebook logo
Бъдете с нас и във