Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИНИТЕ ДЪРЖАТ КЛЮЧА ОТ БАРАКАТА


Какво става в управляващата коалиция? Дори и Иван
Костов трудно може да отговори изчерпателно на този въпрос. Предложението,
което СДС направи за изготвяне на ново коалиционно споразумение
за предстоящите местни избори, сякаш отвори кутията на Пандора.
Отдавна примирилите се със скромното си положение коалиционни
партньори събудиха задрямалото си въображение и ентусиазирано
започнаха да наддават в претенциите си. Както винаги, най-висок
залог, за да влязат в играта, отново поискаха земеделците на Анастасия
Мозер - представители в абсолютно всички областни управления и
поне половин дузина областни шефове.


Въпреки изявлението си, че се страхува от извиване
на ръце, земеделската дама се стреми да приложи точно тази
хватка. Именно сините лидери ще се окажат притиснати в ъгъла от
разиграването, което БЗНС-НС започва, тъй като Мозер разполага
с достатъчно механизми за изнудване.


В очите на Запада българското правителство е коалиционно
преди всичко заради участието на Народен съюз в управлението.
Останалите партньори са прекалено малки и непознати извън страната
и тяхното участие в коалицията е без особено значение за външнополитическия
имидж на изпълнителната и законодателната власт в България. Дружбашите
разчитат тъкмо на тази своя позиция. При заплаха, че ще напуснат
ОДС, сините лидери лесно ще капитулират пред всяко тяхно искане.
След създаването на Либерал-демократичния съюз подобна заплаха
става много по-реална. Анастасия Мозер отдавна е в доста топли
отношения и с бившия президент Желю Желев и с Ахмед Доган. Политическите
й интереси винаги са били в по-голямо съзвучие с техните, отколкото
с тези на реформираната синя партия. Сега, когато старите й партньори
отново се обединиха, възможността да се върне в тяхната компания
вероятно е много примамлива за земеделската лидерка. За да не
я подтикне към такова решение, Иван Костов ще трябва да бъде доста
отстъпчив в започващите тази седмица преговори.


И все пак картината в ОДС не е в чак толкова категорични
тонове. Мозер може да заплашва с оттегляне, но никак няма да й
е лесно да направи и следващата крачка. Първо, защото излизането
й от управляващата коалиция би означавало разцепване на собствената
й кохорта, която и така е прекалено малка. И второ, Демократическата
партия и Стефан Савов не биха одобрили такова ексцентрично решение.
При тези обстоятелства Мозер рискува за втори път да изпадне в
положението на аутсайдер в собствената си организация и да създава
трето БЗНС.


Заплахите на земеделците звучат повече шумно, отколкото
сериозно и поради неяснотата около броя на членската маса и структурите
им в страната. Шестдесетте хиляди земеделци, за които хората на
Мозер често говорят пред медиите, не са членове на нейната организация,
а фигурират в старите списъци на БЗНС още преди да го оглави Петко
Илиев. По същия начин стои и проблемът с местните структури. На
практика нито Петко Илиев, нито Анастасия Мозер могат да докажат
със сигурност каква част от дружбите в страната са останали към
БЗНС и колко са се прехвърлили към БЗНС-НС. Създадените паралелни
структури на новата организация след отцепването на Анастасия
Мозер са изключително малко. Така че ако земеделската дама се
оттегли наистина от ОДС, това ще повлияе единствено на международните
оценки, но не и на електоралната подкрепа за коалицията.


Сините лидери също разполагат с богат арсенал от
техники за оказване на натиск. Списъкът на Бакърджиев,
в който има достатъчно квоти за всеки партньор, е едно на ръка.
Заплаха за непослушните е и все още неизготвеният закон за политическите
партии. С негова помощ най-несговорчивите лесно могат да се окажат
зад борда. Без държавно финансиране или дори без право
на регистрация заради повтарящо се наименование или прекалено
слабо развита партийна мрежа в страната, всяка партия в България
е обречена на гибел. С този закон управляващите държат ключа
към парламентарната барака, а и не само оттам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във