Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИНИ ДЕПУТАТИ СЕ СКАРАХА ЗАРАДИ НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

За пръв път депутатите от синьото мнозинство се разделиха в оценките си за внесените в парламента проектозакони. Повод за разцеплението бяха предложените четири поправки в Наказателния кодекс, внесени от Велислав Величков, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.


Още при разглеждането на проекта в правната парламентарна комисия нейният председател Светослав Лучников констатира, че промените представляват сбор от отделни законодателни предложения, несвързани с принципна основа. Това наложи комисията да обсъжда депозираните промени текст по текст, което не е обичайна практика при подготовка на законопроект за първо четене в пленарната зала.


Най-много дискусии - първо в комисията, а по-късно и в залата, предизвикаха предложените изменения в чл.227б от Наказателния кодекс, който засега гласи: Лицата, управляващи търговското дружество, ако не заявят пред съда в 15-дневен срок от спиране на плащанията, че фирмата им е изпаднала в неплатежоспособност, и не са поискали да започне процедура по несъстоятелност, се наказват с лишаване от свобода до 1 година и глоба до 100 000 лева.


Депутатите от ОДС предлагат от текста да се заличат думите от спиране на плащанията, а на тяхно място да се добави от настъпване на неплатежоспособността. Петър Рафаилов смята, че новата формулировка е по-точна от правна гледна точка и е съобразена с последните изменения в част четвърта Несъстоятелност на Търговския закон (ТЗ). Според тях производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, и когато е налице свръхзадлъжнялост. Новият текст на чл.608, ал.2 от ТЗ пък гласи, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.


Светослав Лучников категорично се обяви против изменението, предлагано от тримата депутати, защото приложението му може да създаде объркване.


В обществото битува мнение, че Наказателният кодекс се променя заради едно-единствено лице - Красимир Стойчев. Ако Стойчев ви е проблемът, нека в Преходните разпоредби на Наказателния кодекс се запише, че Красимир Стойчев не подлежи на наказателно преследване и да се сложи точка на въпроса - заяви от парламентарната трибуна Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание. Според нея няма сериозен мотив за промяната, защото спирането на плащанията е елемент от престъплението, докато неплатежоспособността е състояние. Нейното становище бе подкрепено и от Татяна Дончева, депутатка от левицата.


Както вече писа в.БАНКЕРЪ, Софийска градска прокуратура от 25 май е образувала следствие по чл. 227б от НК срещу шефа на Трон Красимир Стойчев във връзка с изтеглени от него и непогасени кредити от обявената в несъстоятелност КАПИТАЛБАНК. На 7 май обаче обвиненията срещу Стойчев по другото дело - за БЗК, бяха снети поради липса на данни за извършено престъпление, защото ставало въпрос за банкова гаранция, а не за кредит.


Законопроектът на депутатите от СДС предвижда също да се увеличи от три на пет години наказанието лишаване от свобода за сделки с мръсни пари. Любопитното е, че в така предложения текст се говори за увеличаване на горната граница на наказанието, без да се определя долната му граница. Това позволява на отделни магистрати произволно да определят в бъдеще долната граница и да толерират отделни престъпници.


Когато става дума за средства или имущество в особено големи размери или пък случаят е особено тежък, наказанието да бъде лишаване от свобода за три до дванадесет години, глоба от 10 до 30 млн. лв. и конфискация на имуществото на виновния. А предметът на престъплението да се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е. В случай че липсва или е отчужден, ще се присъжда неговата равностойност.


Нелепо е предметът на престъплението да се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е - възразиха обаче много депутати.


В крайна сметка, въпреки всички доводи против законопроектът бе приет на първо четене със 113 гласа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във