Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИНДИКЪТ НА ПЛЕВЕНСКАТА РОДОПА СЪС СВОЙ ВЪЗГЛЕД ВЪРХУ ТЪРГОВСКИЯТ ЗАКОН

Г-жо Главен Редактор,


В първата вълна на масовата приватизация на третия търг беше предложено предприятието Месокомбинат Плевен АД, с минимално приемлива цена 94 инвестиционни бона. Предприятието към тази дата беше пред обявяване в несъстоятелност, въпреки това предвид скромната цена включих малък брой акции от предприятието в портфейла си.


Моля в рубриката Епопея на ликвидираните да осветлите сегашното състояние на предприятието: извършва ли някаква дейност, правното му състояние, има ли шансове акционерите му да получат ликвидационна квота при разпределяне на имуществото на предприятието.


19.06 1998 г. С уважение: Николай Марков


гр. Дряново


От дълбините на историята до днес първата отличителна черта на българите е собственото мнение по всички въпроси, изваяно в непреходната фраза Ти ли ще ми кажеш.... В съчетание с другата крилата фраза: Оти да се потим - ако е бързо и друг ще го свърши, тя оформя отговора на въпроса защо структурната реформа все подскача на куц крак... Но нека не избързваме - на нашите читатели им предстои нова среща с българските икономически парадокси, макар и в по-скромен мащаб.


Проверката ни започна от най-достъпното - от собственика на плевенската Родопа - Министерството на промишлеността. За учудване обаче експертите от отдела Несъстоятелност в МП заявиха, че нямат информация по случая - няколкото им опити да се свържат със синдика се оказали неуспешни. Единственото, което министерските експерти със сигурност знаеха, бе, че процедурата по фалита е в напреднала фаза, а синдикът се казва Владимир Великов. Тази оскъдна информация те научили от Плевенския окръжен съд, който ръководи процедурата по несъстоятелността. Телефонната връзка с фалиралото предприятие се оказа неосъществима идея - любезната операторка от Телефонни услуги в града - значително по-информирана от служителите в промишленото министерство - учтиво обяснява, че предприятието е ликвидирано и от две години неговите телефони са изключени.


Репортерът на в.БАНКЕРЪ, пишещ тези редове, просто нямаше избор - отговорите на всички въпроси се оказаха достъпни само в Плевен.


Репортерският шанс е очевидно по-голям извън стените на плевенския месокомбинат. На въпрос къде се намира това предприятие продавачка на вестници ми описва детайлно маршрута, тъй като допреди две години и тя е работила в него.


Плевенската Родопа заема няколко хиляди квадратни метра площ, заобиколена все от работещи предприятия. Единствено тук, в месопреработвателното дружество, не се чува шум на машини. С изключение на трима позастарели мъже, които срещам на портала, навътре в предприятието не се вижда никой, цари тишина и покой. По някаква щастлива случайност единият от мъжете се оказва недостъпният за министерските служители синдик на предприятието Владимир Великов. Първоначалната му реакция е недвусмислена: журналистите не са сред любимците му и според него няма никаква полза от пълненето на вестниците с каквато и да е информация за фалиралото предприятие. След деликатна размяна на аргументи г-н Великов все пак решава да отговори накратко на няколко въпроса.


И така


процедурата по несъстоятелност


е открита на 15 юли 1996 година. Първото събрание на кредиторите се провежда на 24 септември. По настояване на един от основните кредитори - Централна кооперативна банка, събранието назначава постоянен синдик и той именно е г-н Великов. Може би затова - като знак на признателност - синдикът носи на ревера си значката на кооперативната банка. На второто си събрание, проведено на 24 октомври, кредиторите гласуват да започне продажба на имуществото. До такова решение се стига, след като никой не предлага оздравителен план. В резултат на това на 4 декември 1996 г. Плевенският окръжен съд обявява Родопа в несъстоятелност. Списъкът с приетите от синдика вземания възлиза на около 460 млн. лева. Най-много дружеството дължи на Териториалното управление на данъчната администрация - около 200 млн. лв., следват го Централна кооперативна банка - 170 млн. лв., и Обединена българска банка - 21 млн. лева. Тези задължения са натрупани след 1993 г., като банковите кредити изобщо не са обслужвани. В съответствие с решенията на второто събрание на кредиторите в края на 1996 г. синдикът организира поредица от търгове. За година и половина са проведени над 20 търга, в резултат на което в особената сметка на синдика постъпват около 670 млн. лева. Започва и удовлетворяването на кредиторите. Владимир Великов твърди, че в края на миналата година


всички кредитори са получили изцяло вземанията си


Разликата между събраните и изплатените суми (след като от нея са приспаднати разноските за охрана на останалото имущество) е внесена като приход в бюджета, (в съответствие с изискването да се платят 22% ДДС върху сумите, получени от продадените обекти). Продадени са главно административни сгради и халета, които новите собственици - частни фирми и еднолични търговци, използват като складове за търговия на едро. Според синдика


изцяло са запазени


кланичният цех и цехът за месопреработка. Те не са предложени за продажба, обяснява Владимир Великов, защото вече се е разплатил с всички кредитори. Повече нищо не продавам. В Търговския закон не пише, че съм задължен да продължавам да продавам, след като няма недоволни кредитори, категоричен е синдикът на плевенската Родопа. (Малко по-късно става ясно, че съдът не споделя изцяло това му заключение.) Единственото, което му остава, е да направи ликвидационен баланс на дружеството, отчет за дейността си и да свика заключително събрание на бившите кредитори. След това съдът трябва да прекрати производството по несъстоятелност и да възстанови правата на собственика - Министерството на промишлеността, върху останалата част от имуществото. Очевидно обаче синдикът не бърза да приключи - може би защото с прекратяване на производството по несъстоятелността спира да тече и заплатата му като синдик. Тя е определена от кредиторите и е доста по-висока например от заплатата на председателя на Плевенския окръжен съд. Затова най-вероятно закриването на процедурата по фалита на плевенския месокомбинат ще бъде предприета едва след като магистратите се върнат от лятната си ваканция. Така че през есента промишленото министерство ще трябва да поеме управлението на Родопа и да реши дали да го продава на стратегически инвеститор като обособено производство, или да го запази като държавно дружество. Възможен е и трети вариант - веднъж възстановила правата си на собственик, държавата в лицето на промишленото ведомство да обяви Родопа за ликвидация, докато продаде имуществото изцяло и заличи дружеството от търговския регистър. След като плевенското предприятие няма кредитори, средствата от неговата продажба следва да се разпределят пропорционално между акционерите. Между тях най-голям дял държи промишленото министерство - 82.9% от капитала. Останалите 17.1% са изкупени от бонови инвеститори.


Следващата спирка на репортерската ни проверка бе


Плевенският окръжен съд


Като винаги става в България, информацията там звучи по друг начин. Магистратите, запознати с делото, изразиха учудването си, че на второто събрание на кредиторите не е бил предложен оздравителен план. Вариантите за укрепване на дружеството са били три - продажбата му като цяло предприятие, разпродаване на обособени части или приемане на оздравителна програма, според която Родопа да се укрепи като държавно дружество. Общото между трите варианта е, че те предвиждат запазване на производството и съответно - на трудовата заетост. Доста странно е такъв голям месокомбинат да бъде затворен тихомълком, чудят се плевенските магистрати. Според тях делото Родопа е едно от най-трудните и неприятни съдебни дела. Това по мнението на съдиите се дължи на несговорчивостта на синдика. Затруднения на съда създава и принципалът на дружеството, който и според синдика, и според магистратите не проявява интерес към съдебната процедура, камо ли да изпрати свои представители на събранията на кредиторите.


Съдиите смятат, че


синдикът е пренебрегнал редица разпоредби


на Търговския закон, в резултат на което има и недоволни, и прекалено доволни. Според магистратите синдикът е удовлетворил кредиторите не по реда, установен в Търговския закон, а според някакво свое схващане. Предимство са получили кредиторите, които... са му създавали най-големи неприятности и са вдигали най-голям шум около неправомерните му действия. Частни кооперации с вземане от по неколкостотин хиляди лева са били овъзмездени преди двете банки, въпреки че в конкретния случай ЦКБ и ОББ са привилегировани кредитори и според закона трябва да получат парите си първи. Банките са недоволни и защото смятат, че синдикът е изчислил неправилно лихвите, които месокомбинатът им дължи. Той обаче не се е съобразил с техните възражения.


В съда продължават да пристигат протести и от бивши работници и служители, които все още не са си получили това, което месокомбинатът им дължи. Те се оплакват, че според синдика са закъснели да поискат парите си, затова няма и да ги получат. Търговският закон обаче е категоричен: работниците се вписват служебно като кредитори и не се изискват никакви специални действия от тяхна страна. Другото възражение на работниците е, че всички те са вписани като един общ кредитор с общо вземане, без да е определено кой каква сума има право да получи. Плевенските магистрати се шегуват, че синдикът е извадил късмет със своите кредитори - голяма част от тях са слабо ориентирани в правото и не са настоявали, както трябва, да се зачетат правата им. Друга част от тях пък не са предявили претенциите си, тъй като това са бивши ТКЗС-та и кооперации в ликвидация или частни кредитори, които не четат Държавен вестник.


Магистратите в Плевен се съмняват, че могат да прекратят производството по несъстоятелност при толкова много възражения срещу работата на синдика, макар и направени от дребни кредитори. Според Търговския закон този акт е възможен в няколко случая: ако длъжникът не разполага с повече имущество за продан или ако е удовлетворил всички кредитори. В случая нито едно от условията не е изпълнено докрай.


Едно впечатление доминира над останалите в този доста безцветен като цяло случай: твърде вялото отношение на заинтересованите страни към съдбата на едно - все пак ценно и все пак обществено имущество. Едва ли разрухата е най-уместната развръзка за случая, дори когато става дума за подобен незначителен обект, е просто неуместна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във