Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИНДИКАЛНИ И ДАНЪЧНИ БУРИ ЛЮШКАТ МОРСКИЯ НИ ФЛОТ

Социалното напрежение в параходство Български морски флот ще стихне и всичко ще тръгне по мед и масло едва когато моряците се освободят от синдикалистите си. Това е основният извод, който се налага след широкомащабно проучване на мненията на всички заинтересовани страни - като се почне от министър Вилхелм Краус, председателя на борда Пенко Клочков и генералния директор Иван Борисов и се стигне до обикновените рулеви и моряци. Антисиндикалната констатация в стил Хенри Форд от началото на века е резултат от обективен анализ на състоянието на компанията и общите социални придобивки на работещите в нея в сравнение с чуждестранни фирми.


Цели два кораба (!!!), собственост на параходство Български морски флот (БМФ), стачкуват, твърди лидерът на Моряшкия синдикат Красимир Вълчев. Това са Мургаш в азовското пристанище Мариупол и Руен в израелското Хайфа. Впоследствие обаче се оказва, че всъщност Руен само бил декларирал готовност за стачка. Реално след като израелските морски власти разбрали намеренията на екипажа, отказали да го приемат в порта. Тъй като според международните морски норми стачките са забранени в открито море (денонощната вахта е задължителна - иначе корабът ще бъде опасен както за екипажа, така и за останалите плавателни съдове), на Руен му оставало да избира: или безцелно да плава в открито море, което обаче не означава стачка и от което ще губят всички - и екипаж, и товародател, и товарополучател, и собственикът на кораба БМФ; или да акостира в Хайфа тихо и мирно и да разтовари, с което декларациите за присъединяване към стачката биха се оказали само слова.


Под натиска на собственика на товара и с помощта на полицията скоропостижно била прекратена стачката и на бълкера Люлин в турското частно пристанище Делис Келеси в Мраморно море. Така от 102 плавателни съда, собственост на параходство Български морски флот (16 от които плават под чужд флаг),


стачкува само един кораб


Върху нас се оказва огромен натиск - сподели Красимир Вълчев. Въпреки петчасовите разговори с министър Вилхелм Краус и декларираната от Министерството на транспорта готовност за навлизане в проблемите на работещите в параходството преговорите с работодателя от 16 до 25 февруари се оказаха ялови. Оттогава никой не преговаря с нас, а ръководството на компанията заведе дело във Варненския окръжен съд срещу синдикатите за законността на стачката. Делото е насрочено за 25 март - учудващо бързо за сроковете, с които работят съдилищата в България - констатира г-н Вълчев.


Около 6100 души работят в параходството, повечето от които са обединени професионално в пет синдиката. Три от тях - Моряшки синдакт, Моряшки профсъюз и Подкрепа, подкрепят стачката, а останалите два - Промяна и Единство, са против нея.


В Промяна членуват само 30 души от ремонтната работилница, а Единство от създаването си не е представял списък със своите членове. Реално в трите профсъюза, подкрепящи стачката, членуват над 80% от работещите в параходството - твърди Красимир Вълчев. Въпреки широката подкрепа обаче, както личи от горепосочената информация, участващите в стачката са под 1% от общата численост на персонала. Явно нишката между членски състав и синдикалисти се къса някъде.


На нас не ни се предоставя възможност да комуникираме с корабите, ръководството на БМФ цензурира радиограмите, които изпращаме, а някои дори отказват да ги излъчат - жалва се г-н Вълчев.


Борбата, която водят синдикалистите, засега по системата и сам войнът е войн, е за увеличаване на


задграничните представителни пари


които се движат дневно от 11 щ. долара (за моряците) до 70 долара (за капитаните). Предлагаме справедливо увеличение - с 50% на задграничните суми - от 11 до 17 долара за моряците и рулевите, а на останалите - с 10% - каза Красимир Вълчев. Плаващият състав в Български морски флот е сред най-ниско платените в света, твърдят и моряци, и работодатели. На общия фон на заплащането у нас обаче получаваните от капитани и моряци суми не са за пренебрегване. Изразени в лева, те се движат от 750 хил. лв. за обикновен моряк до 4.1 млн. лева за капитан далечно плаване (к.д.п.) на кораб над 20 000 регистър тона.


И все пак високите заплати на капитани и моряци са такива само на пръв поглед. Реално голяма част от тях се харчат в чужбина - плаващият състав заплаща всичко, което ползва на кораба - храна, вода и пр. При това нерядко корабите зареждат консумативи в чужди пристанища, като ги заплащат по международни цени. Това


уникално разделение на заплащането


на труда на моряците е измислено от представителите на висшия държавен ешелон още в социалистическата епоха - основната заплата е ниска, а т.нар. задгранични представителни дневни пари се изплащат само по време на рейс. Това разделение е изигравало неведнъж лоши шеги на нашите моряци, и както се вижда - продължава да играе.


През 1994 и 1995 г. стачката на корабите на Океански риболов в шотландското пристанище Леруик беше подкрепяна от Международната транспортна федерация ITF, докато представителите й разбраха, че всъщност нашите моряци стачкуват не за неизплатени заплати, а за неизплатени представителни пари. Щом сте си получили заплатите, нас не ни интересуват никакви представителни пари - отсекли експертите на ITF и си заминали. Реакцията им е обяснима, тъй като по света, пък и у нас, представители пари получават само представителите на висшия ешелон на властта. А този ешелон обикновено е доволен от заплатата и не организира стачки! По същата причина днес и моряците на БМФ не могат да намерят подкрепа у ITF.


Всъщност от разделеното заплащане губи и самата компания. Според прословутото ПМС 160 от 1991 г. всички задгранични дневни пари се начисляват към печалбата и се облагат със


седемдесет процента данък


Което означава, че за получените от капитана 70 щ. долара БМФ внася в бюджета още 49 щ. долара.


Между 7 и 8 млн. долара губим годишно от тази недомислица, наречена ПМС 160 - оплаква се генералният директор на параходството к.п.д. Иван Борисов. - А това е цената на един нов 30 000-тонен кораб. Всички правителства идваха на власт с обещанието да премахнат това постановление, но нито едно не го направи. Ние дори предложихме парите, събирани по него, да влязат в един държавен инвестиционен фонд и да се използват за обновление на флота. Почти седем години предложението отлежава в Министерството на транспорта, но явно още не му е дошло времето.


От доста години недоволните от заплащането в БМФ напускат и отиват в чуждестранни корабни компании. Сред най-привлекателните са английската Зодиак, арабската QITC и няколко гръцки компании, работещи основно в Мексиканския залив.


Над 4000 български моряци и около 100 капитани изкарват прехраната си в чужбина. Зад граница нашите морски кадри са търсени заради високия им професионализъм, твърдят инспекторите от Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК). Дипломите на висшето ни морско училище във Варна се признават от столетие в целия свят.


От една страна, в чужбина моряците ни вземат поне с 1000 щ. долара повече, отколкото в БМФ. От друга, напускайки, те освобождават място за младите кадри, излезли от ВВМУ.


Около


10 млрд. лв. е нетната печалба


на БМФ за 1997 година. Над 17.5 млн. т са превозените товари - почти толкова, колкото и година по-рано.


Освен ПМС 160 от 1991 г. върху флота тежат и ред други данъци. В параходството вече си скубят косите как ще се оправят с ремонтната програма за тази година. Повече от половината от корабите трябва да се ремонтират, а разпоредбите на новия Закон за корпоративното подоходно облагане вещаят жестоко облагане на сумите за ремонт. И какво се получава - средства за нови кораби нямаме, а според новото законодателство не можем и да ремонтираме. Остава ни да развеем само бяло знаме - ядосва се Иван Борисов.


Сериозно бреме за БМФ е и ДДС, с който се облагат дори и сделките за отдаване на кораби на тайм чартър (под наем за определено време) на чуждестранни корабни компании. От това по-голяма глупост едва ли има - заявява генералният директор на параходството. - Законът не трактува тайм чартъра като сделка за износ, каквато той е, а като сделка за отдаване под наем и я облага с 22 процента. А тайм чартърът е най-разпространената сделка в корабния бизнес по света. Защо да държиш един кораб без работа, вместо да го дадеш на някой с осигурен фрахт?!


Ръководството на БМФ не е съгласно с приказките за ниски заплати. Според председателя на съвета на директорите на компанията Пенко Клочков за заплащането трябва да се говори честно, а не да се


спекулира с половината истина


Никъде по света не вземат моряци над 50-годишна възраст, докато ние ги държим до 63 години. Нито една чуждестранна компания не предлага безплатно здравеопазване, безплатно облекло, безчет почивни станции и санаториуми из цялата страна, социално осигуряване... Освен това никой не споменава, че ако моряците наистина харчат навън, то семействата им живеят в България по българския стандарт - обобщава г-н Клочков.


Лавирайки между данъчните рифове и синдикалните заплахи, ръководството на параходството успя своевременно да се справи с една тежка задача - освидетелстването на фирмата по Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на корабите и предотвратяване на замърсяването (ISM CODE), крайният срок за което е 1 юли 1998 година. На 7 април лично президентът на Германише Лойд - организацията, извършила освидетелстването, ще връчи тържествено сертификата на нашето параходство. Предстои обаче още много работа - освидетелстването на 55 кораба за насипни товари и осем танкера.


А що се отнася до делото срещу синдикалистите на 25 март, считайте, че вече сме го спечелили - убеден е Иван Борисов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във