Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИНДИЦИТЕ - СТРАЖИ НА ОТВОРЕНА ВРАТА В ПОЛЕТО

Банковите синдици почти не изпълниха задачите, за които са назначени. Те успяха да съберат твърде малка част от раздадените с лека ръка пари и да удовлетворят кредиторите на фалиралите кредитни институции. Според управляващото мнозинство това се дължи на факта, че дейността на синдиците не е регламентирана, както трябва, в Търговския закон. Затова най-вероятно в края на тази година ще бъде изработен специален закон, предназначен да подпомогне създаването на съсловие на синдиците с определени права и отговорности (подобно примерно на статута на експерт-счетоводителите).


Инициативата за създаването на нов закон дойде не от кой да е, а от премиера Иван Костов още преди два месеца. Той също изрази недоволство от работата на синдиците. Причината е, че до този момент нито една фалирала банка не е продадена като цяло предприятие. Не са върнати и раздадените без обезпечения заеми. Не даде особен ефект и законът на Каракачанов за кредитните милионери.


Почти всички синдици започнаха кариерата си с изявления, че ще продадат поверените им кредитни институции, и то на чуждестранни инвеститори. Понесоха се слухове за многобройни писма за намерения. Заявки за покупки получиха синдиците на фалиралите ТБ Славяни, БАЛКАНБАНК, ТСБанк, Добруджанска банка, АГРОБИЗНЕСБАНК и КАПИТАЛБАНК. Други слухове идентифицираха авторите на писмата с компании от офшорните центрове.


Фалиралите банки са по-скъпи от действащите


На един инвеститор му излиза много по-евтино да отвори нова банка у нас, отколкото да оздрави вече съществуваща кредитна институция. За никого не е тайна, че несъбраните вземания на банките, обявени в несъстоятелност, са огромни, поради което чуждестранните инвеститори не са съблазнени от перспективата да ги съберат и да се разплащат с кредиторите. Не даде кой знае какъв резултат и своеобразната подкрепа на управителния съвет на БНБ, който дълго време не издаваше лиценз на нови банкови институции, включително чуждестранни, с идеята кандидат-инвеститорите да се насочат към покупка на фалирали банки. Но за потенциалния инвеститор е много по-лесно да придобие мажоритарен дял в действаща кредитна институция. В този случай ще му излезе по-евтино, защото след съответните разрешения от БНБ той ще купи акции на определена цена и ще придобие съответната собственост. Още по-кратки са процедурите при подобни сделки в частните банки, доколкото не се налагат приватизационни процедури.


Едва ли има инвеститор, който може да се ориентира колко точно ще му струва намерението да купи фалирала банка. За никого не е тайна, че оценката на една институция е доста скъпо удоволствие. Синдиците едва ли могат да си го позволят, тъй като постъпленията и материалните активи на фалиралата банка са прекалено малко и подобни разходи биха нарушили сериозно масата на несъстоятелността. Може би именно заради това повечето от синдиците предпочитат потенциалният инвеститор да направи сам оценката на банката като предприятие или да поеме разходите по нея.


Спорове между синдици и юристи предизвиква проблемът може ли банка в несъстоятелност да бъде продадена на небанкова финансова институция. Според доц. Ангел Калайджиев законът не го забранява. Но какъв е смисълът лице или небанково дружество да закупи фалирала финансова институция? И след покупка фалиралата банка не може да работи на финансовия пазар. За да изпълнява банкова дейност, новият й собственик трябва да поиска от БНБ да му бъде издаден лиценз. Това съответно е свързано с дълги процедури по доказване произхода на капитала, а няма стопроцентова сигурност, че в крайна сметка ще получи разрешение за банкова дейност. Естествено това поражда сдържаността на чуждестранните инвеститори към подобни покупки.


Именно предвид на тези обстоятелства в проекта на БНБ за промени в Закона за банките е предвидено, че фалирала кредитна институция може да се продава като предприятие само на друга действаща банка независимо дали е българска, или чуждестранна. По този начин обаче кръгът на потенциалните купувачи на обявените в несъстоятелност български банки силно се стеснява. От тази гледна точка е спорно дали ползата от подобна промяна в закона трябва да се оцени еднозначно положително.


Има и още една чисто търговска причина нито една фалирала банка да не е продадена. Чуждестранните инвеститори твърдят, че за тях е по-изгодно да придобиват само отделни активи на банката - ако придобият банката като предприятие, те трябва да поемат и нейните задължения, макар и редуцирани. Но синдиците според философията на закона могат да пристъпят към осребряване на отделните активи на банката едва когато са изчерпили всички възможности за продажбата й като цяло предприятие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във