Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИМЕОН ИЗНЕРВЯ ПОЛИТИЦИТЕ С ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА

Колкото и да не беше изненадваща, новината, че царят ще участва в изборите, внесе пълно объркване в редиците на българските политици. Смут и паника завладяха парламентарните кулоари още миналия петък, след встъпителната му декларация. А няколко дни по-късно, когато учредителните документи на движение Симеон II вече постъпваха за регистрация в съда, емоциите на парламентаристите варираха от униние и неприкрито пораженчество до трескаво злорадство и озлобление. Още в първите дни на новата седмица стана ясно, че доволните от царя в парламента не са никак много. Напротив, дори и най-върлите му застъпници като Христо Бисеров и Венцеслав Димитров само за един уикенд бяха загубили част от топлите си чувства към монарха.
същност какво се случва днес в българската политика и защо идването на царя предизвика толкова вълнения?
Първо, изненадата дойде от факта, че всички очакваха с влизането си в политиката Симеон II да се претопи в нейните клишета и да се обезличи като част от общата маса на парламентарния ни елит. Мнозина се надяваха, че ще могат да се възползват от ненакърнения му все още обществен имидж и да яхнат очаквания му дебют за реализиране на собствените си политически амбиции. Царят обаче не оправда и двете прогнози. Нахлу с гръм и трясък в парламентарната надпревара, но не като част от многопартийната ни система, а като бъдещ монарх. Освен това, поне в началото, не позволи на нито една политическа сила да трупа обществени дивиденти за негова сметка и с това раздразни повечето от т. нар. центристки лидери, които през последните месеци се представяха за избрани царедворци.
Но най-голямата изненада дойде от подбора на хората, които ще представляват царските интереси в предстоящата кампания. Разбра се, че това няма да са лица от сегашния парламент. Нещо повече, много от тях ще се окажат съвсем непознати за обществото и избирателите. Което разби на пух и прах амбициите на множество партийни лидери да влязат в следващия парламент благодарение на царските редици.
При учредяването на партията си царят пренебрегна и подопечните си парламентаристи от ОНС, които се клеха пред образа му преди четири години, и всички новопокръстили се центристки формирования между които Демократичен алианс на Константин Тренчев, ГПБ на Богомил Бонев и КС Екип на Христо Бисеров. Естествено, всички те продължават опитите си да вкарат в царското движение и свои хора, но това е по-скоро нелегална игра, която далеч не отговаря на довчерашните им амбиции.
Пред в.БАНКЕРЪ Йордан Цонев от новия Консервативен съюз на Христо Бисеров призна, че ако царят не оправдае очакванията им, новите консерватори нямат задръжки да играят и срещу него, въпреки клетвите, меморандумите и декларациите, които гласуваха седмица-две преди това за абсолютна и цялостна подкрепа на монарха.
Разочарование от избраниците на Симеон в кулоарите на парламента сподели и членът на ОНС Венцеслав Димитров. Той беше сред поканените за учредяването на монархическото движение, но явно този факт не го е поласкал достатъчно. Всъщност най-трудно политиците преглъщат унизителната анонимност, която движението на царя им предлага. Освен, че разпратените покани не са били поименни, самочувствието на много от присъстващите е било накърнено и от обезличаващото ги на практика непознато обкръжение. Както каза пред БАНКЕРЪ Димитър Луджев, той не е присъствал на учредяването, защото дори и да уважава и харесва царя, не желае да участва в подобни циркове.
Социолозите прогнозират, че Движение Симеон II със сигурност ще вкара своя парламентарна група в следващото Народно събрание. Колко голяма ще е тя е въпрос, който ще намери верния си отговор значително по-късно. При всички случаи обаче тя ще бъде сред предпочитаните от ОДС евентуални коалиционни партньори за формиране на общ кабинет. Именно това очакване прави толкова важна за българската политика намесата на монарха в този момент.
Какъв тип правителство и какво управление ще подкрепи Симеон? Ще подпомогнат ли вкараните с листите на царя депутати формирането на кабинет, който да продължи приоритетите на досегашното управление, или напротив, ще саботират такова управление? Огромната част от българските политици не са сигурни коя от двете линии ще поддържа Симеон и това предопределя двусмисленото им поведение - уж за царя, ама не чак толкова. Изключения правят само Народен съюз и Евролевицата. Но истинската битка ще започне, когато бъдат публикувани имената на бъдещите царски народни представители и монархът посочи позициите си.
Част от наблюдателите прогнозират, че след изборите движение Симеон II ще подкрепи формирането на нов кабинет под ръководството на Иван Костов. Като довод се изтъква влиянието на испанския крал Хуан Карлос и испанския премиер Хосе Мария Аснар върху българския монарх. Така се обяснява и приветливото, поне засега, отношение на Костов към Симеон.
Други обаче са на мнение, че хората на Кобургготски ще работят за управление тип Беров, а техен избраник за министър-председател ще е Стефан Софиянски. Според тази хипотеза движението на Симеон ще е само един инструмент в ръцете на икономически интереси, които се стремят да забавят влизането на страната ни в НАТО и Европейския съюз.
Има и такива, които приемат поведението на монарха като изцяло лична и самостоятелна изява. Те акцентират на сантименталната му привързаност към монархическата институция и предполагат, че мнителността и предпазливостта няма да му позволят да играе в услуга на чужди интереси.
Все пак последната дума ще има Симеон II, а тя със сигурност няма да бъде произнесена много скоро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във