Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИМЕОН ИСКАЛ ДА ОГЛАВИ ООН

Кой ще управлява България след парламентарните избори догодина? Макар да е още много рано за сериозни прогнози, политици и анализатори не устояват на изкушението да разработват повече или по-малко вероятни схеми. Впрочем, все още не ясно дори кога ще бъдат изборите. Според конституцията мандатът на сегашното управление изтича през юли, точно четири години след като народните представители от 39-ото Народно събрание положиха клетва. Най-късно тогава трябва да се разпусне и парламентът, а правителството следва в рамките на два месеца да организира провеждането на следващите избори. Датата на вота се насрочва предварително от държавния глава. Тук обаче възниква проблем, който още отсега притеснява сериозно някои политици Ако нещата се случат точно по тази схема, предизборната кампания ще трябва да се провежда в разгара или в края на лятото - нещо което, както показва политическата практика, е доста безсмислено упражнение? Това означава все едно изобщо да не си провел кампания, прогнозира разтревожен депутат от десницата. Колегите му обясняват и мотивите за притесненията си. Според тях август и септември са най-неблагоприятните месеци за политическа пропаганда и причините за това са много. Първо, значителна част от хората са в движение и на почивка и нямат никакво желание да се занимават с каквито и да са по-сериозни въпроси. Затова и партийните функционери са сигурни, че колкото и умело и агресивно да организират кампанията си, гражданите едва ли ще проявят интерес към нея. Друга причина за слабия интерес през тези два месеца е усилната полска работа. За значителна част от българското общество това е време за напрегнат труд, от чиито резултати зависи целогодишното добруване на семействата им. Така че политическата пропаганда трудно би се конкурирала с този приоритет и със сигурност ще остане абсолютно незабелязана от огромната част от хората, заети в селското стопанство. Трета, много сериозна пречка за провеждането на предизборната кампания през лятото, е ваканционната схема, по която работят през август и началото на септември всички електронни медии, използвани по традиция от политиците като най-мощно средство за агитация.Ако кампанията се проведе при тези условия, ще спечелят единствено партиите, които могат да разчитат на сериозен твърд електорат. Това със сигурност ще донесе сигурна победа и значително превъзходство на левицата. Очаква се това, заедно със сравнително ниското участие на избирателите в гласуването, да доведе до сериозно парламентарно присъствие на партиите, които ще прескочат четирипроцентовата бариера заради преразпределението на гласовете на неучаствалите във вота. Според запознати стратегията на управляващите, макар и все още недостатъчно прецизирана, е насочена към стремежа НДСВ да получи възможно най-близък резултат до този на левицата. Най-оптимистичната цел е изоставането на жълтите да не надвишава 5 процента. Мнозинството се надява, че по този начин ще блокира възможността БСП да състави правителство и ще получи мандат за собствен кабинет. Разбира се, в него жълтите ще поканят избрани партньори, но ще имат възможността да се радват на привилегията да определят кадровата политика на управлението. Ако изборната кампания обаче се проведе при летни условия, НДСВ ще загуби възможността да се бори за такива позиции. Това е причината повечето политици и наблюдатели да очакват, че управляващите ще се опитат да потърсят начини да променят датата на вота. Въпросът е как може да стане това. Явно само чрез предсрочно разпускане на парламента, което е възможно с решение на мнозинството или чрез предизвикване на правителствена, а след това и на парламентарна криза. И двата варианта, поне в момента, изглеждат невероятни. Изглежда, че българските политици ще трябва да се готвят за състезание при най-неблагоприятни условия. Може би това е причината и за толкова подранилия интерес към вота догодина. Раздвижването е очевидно във всички полета на политическото представителство. БСП вече зае по-твърд курс и за разлика от изминалите три години, ръководството й най-неочаквано прекрати проправителствената си риторика и започна усилено втвърдяване на собствения си електоратТази тенденция със сигурност ще се засили през есенните и особено през зимните месеци, за да достигне апогея си през пролетта. Тогава, в навечерието на разпускането на парламента, левицата ще трябва да е изградила убедителен образ на яростна опозиция. Със същия опозиционен образ ще се стремят да влязат в предизборната кампания и последователите на ДСБ и бившия премиер Иван Костов. Те вече обявиха, че стратегията им ще е насочена срещу сегашното управление и срещу Социалистическата партия. С голяма вероятност може да се прогнозира, че в периода на самата кампания радетелите за силна България ще концентрират атаките си предимно срещу левицата. Първо, защото е най-сериозният им идеологически противник, и второ, поради очакването да бъде най-сериозният претендент за победата. Партийни източници прогнозират, че ДСБ няма да се яви самостоятелно на изборите. Най-вероятните партньори на новата партия са Демократическата партия на Александър Праматарски, БСДП на Йордан Нихризов и БЗНС-НС на Анастасия Мозер. Докато присъединяването на първите две партии към евентуална коалиция с ДСБ е почти сигурно, бъдещето не изглежда толкова ясно за БЗНС-НС. Сред дружбите в страната се борят две линии. Едната се оглавява от главния секретар на организацията Анастасия Мозер и е за съюз с хората на Костов. Другата тенденция обаче е не по-малко силна и е срещу подобна коалиция. Земеделският депутат Борислав Китов е основният й двигател и прави всичко възможно да разграничи БЗНС-НС от парламентарната група на ДСБ - ОДС и да обвърже земеделците с партията на Стефан Софиянски и с ВМРО на Красимир Каракачанов. Процесът срещу столичния кмет в момента компрометира сериозно позициите и намеренията на Китов, но каузата му все още е достатъчно популярна. Двубоят ще се реши през ноемврикогато е редовният конгрес на организацията. На предходния върховен форум Анастасия Мозер успя да спаси поста си благодарение само на няколко гласа. Много от колегите й и от наблюдателите се страхуват да дават каквито и да са прогнози за предстоящия избор. Според тях обаче съществува реална заплаха след конгреса БЗНС-НС да бъде разцепен и последователите на Мозер да се присъединят към коалицията на Костов, а хората на Китов да се свържат със Софиянски и Каракачанов.Не по-малко драматична изглежда и ситуацията в синята партия. На Раковски 134 все още не са наясно каква кампания ще правят и в коя част от избирателите да прицелят посланията си. СДС отдавна не набляга на опозиционния си облик. Напротив, през последните месеци прави впечатление, че хората на Надежда Михайлова упорито ухажват управляващите, като се надпреварват да подкрепят и да дават високи оценки за решенията им. Част от тях обясняват, че това е добър начин да се откроят от конфронтационното поведение на костовистите и им дава шанс да привлекат интереса на хората, които са разочаровани от сегашното мнозинство и неговото правителство, но не желаят да дадат вота си за крайна позиция. Според социолозите в обществото ни наистина има такива нагласи, но ще е много трудно те да бъдат откроени, мобилизирани и най-вече привлечени под нечий партиен флаг. Наблюдатели обясняват, че тези нагласи са пасивни и ще е безкрайно трудно да бъдат активизирани. Точно тази група избиратели ще бъде най-неподатлива за мобилизиране през летните месеци. Явно сините ще трябва да помислят и за нещо по-сигурно. Въпреки че сегашните проучвания на общественото мнение показват среден резултат от около 6% подкрепа за СДС, тенденцията не е много благоприятна и за оставащата една година може да бъде рязко влошена, ако екипът на Михайлова не се активизира сериозно. Най-противоположни са очакванията за представянето на ДПС. Една част от прогнозите са, че провеждането на лятна кампания ще осигури доволно солидно парламентарно представителство на движението. Причината за тези надежди е във факта, че се очаква ниска избирателна активност, на фона на която дисциплинираният електорат на Ахмед Доган с 6-7% може да вкара голяма група народни представители. Други наблюдатели обаче очакват, че парламентът ще приеме специални поправки към избирателния закон, които ще попречат на Сокола да събере досегашния висок процент от гласове, дадени в Турция. Дали това ще стане обаче е рано да се прогнозира. В мнозинството такива промени все още не са обсъждани. Всъщност, на пръв поглед управляващите изглеждат най-незасегнати от започващата предизборна треска. Това е нормално. Тяхната предизборна пропаганда вероятно ще се активира през идните месеци. Въпреки това обаче в кулоарите на властта вече започнаха да се спрягат различни варианти на подготовка за надпреварата. Някои от тях са прекалено екстравагантни, но всички те отразяват безпокойството на жълтите от пълната тайнственост, с която са обградени намеренията на ръководния им екип и най-вече на лидера Симеон Сакскобургготски. Чува се дори слухът, че премиерът е възложил на външния министър Соломон Паси и на първия финансист Милен Велчев да търсят лоби за кандидатурата му като генерален секретар на ООН. През 2005-а приключва мандатът на Кофи Анан и Симеон Сакскобургготски се надявал да седне в неговия стол. Потвърждение на този слух от сериозни източници няма, но в българската политика често се оказва, че най-невероятните сценарии се реализират най-лесно. Толкова невероятно изглеждаше през 2000 г. и влизането на Симеон в българската политика и победата му на изборите едно лято по-късно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във