Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИЛАТА НА ФАКТОРА БУШ

Президентът на Съединените щати Джордж Уокър Буш спечели едни избори, без да се кандидатира. За разлика от преди две години, когато стана президент след интервенция на съдебната власт, сега Джордж Буш вече разполага и със законодателната власт. Неговата Републиканска партия спечели мнозинството и в двете камари на американския парламент. Тя зае повече от половината кресла в Сената и увеличи численото си превъзходство в Камарата на представителите. Републиканската партия вече контролира всичко - от Белия дом до Камарата на представителите. Иначе казано - в нейни ръце са действителните центрове на властта в суперсилата Съединени американски щати. Това се случва за първи път от времето на Франклин Делано Рузвелт насам. Даже Роналд Рейгън не е имал щастието да разполага с безгранична свобода на действие в Конгреса. А предшественикът на Буш - демократът Бил Клинтън, трябваше да управлява трудно с един републикански парламент. Първият непосредствен извод е, че президентските избори от 2000 г. не само са забравени. Хипотезата, че Буш е отнел победата на конкурента заради особената изборна система и неточното преброяване на гласовете, имаше кратък живот без особен смисъл и за Америка, и за света. Едва ли някой си спомня например тогавашния коментар на бившия президент Бил Клинтън, който и сега е актуален. Това ще бъде, по един или друг начин, историческо решение, с което ще трябва дълго да живеем, бяха думите на Клинтън. Тогава, след мъчителното броене на гласове в последната минута, въпросът бе дали ще има промяна в манталитета на водача. Този въпрос е особено важен за една президентска демокрация, която живее от фигурата на върха. Сега, две години след това, отговорът е, че промяна има. Американците, които по принцип обичат баланса на властта и даряват опозицията с повече места в парламента, този път зарязаха системата на баланса и категорично подкрепиха политиката на един президент, който е усвоил манталитета на водача. В този смисъл победата на републиканците е лична победа на Джордж Буш. А простото доказателство за това е фактът, че всички политици от Републиканската партия, които лично и на място бяха подкрепени от него, спечелиха. Между впрочем Буш беше навсякъде, почти във всички щати и няколко пъти във Флорида, където новият-стар губернатор е неговият брат Джеб Буш. Очевидно Буш-младши се е поучил от една грешка на баща си. След войната в Залива Буш-старши непростимо заряза контакта с базата на партията си и тя много бързо го обяви за копие на своя идол - Роналд Рейгън. За Буш-младши играта на надпартийност е отживелица и може би с това се обяснява фактът, че той е под влияние на силно идеологизирани групи. По този повод някои даже попитаха дали Буш не е по-добрият Рейгън?. Отговорът, естествено, е друг. Съединените щати са една консервативна страна, в която политическият център се е преместил надясно.Впечатлително е, че републиканците на Буш не се съобразиха с правилото, че външнополитическите успехи не пълнят избирателните урни, и заложиха всичко само на една карта - войната срещу тероризма и външнополитическия дебат за Ирак. Стратегията се оказа вярна, защото блестящо бе анализирана психологията на избирателя, който все още не е преодолял шока от 11 септември. Тази дата, която промени координатите на международната политика, промени и мотива на гласоподавателите. Американците, за разлика от всеки друг път, не обърнаха внимание на слабите резултати в икономическата и финансовата политика на правителството и 63% от тях са доволни от начина, по който техният президент е реагирал на атентатите в Ню Йорк. Тяхната сигурност е много по-важна, отколкото икономическото им положение. Страхът от тероризъм е много по-силен от страха за работното място. Един наблюдател сполучливо констатира, че в спокойни времена първо е хлябът и после моралът, а в неспокойни времена първо е сигурността, а после хлябът. Политологът от Тексаския университет Брус Бюканън формулира случилото се така: Посланието на избирателите бе, че хората искат популярен президент да ги води по време на война. Хората не желаят да отслабват президента в такъв момент. Каквито и съмнения да има около войната, тя е изгодна за Буш.На всичко отгоре конкурентът - Демократическата партия, не предложи алтернатива. Тези, които критикуваха твърдия курс към Багдад и начина, по който се води борбата срещу тероризма, бяха изключение. Проблемът е, че отсега нататък за всичко ще бъдат отговорни републиканците и Буш. Затова Буш едва ли ще се откаже да търси консенсуса с демократите, което означава и споделяне на някаква част от отговорността. Веднага след изборите говорителят на Белия дом Ари Флайшър заяви, че Джордж Буш има желание да работи с демократите и определи най-важният въпрос - създаването на министерство на вътрешната сигурност. Тази идея на Буш бе доскоро блокирана от бившето вече демократическо мнозинство в Сената. Всъщност тези избори за Конгрес бяха референдум не само за лидерската позиция на Джордж Буш, в който американците просто потвърдиха неговия мандат. Те бяха потвърждение на старото правило, че обитателят на Белия дом е отговорен за геополитическия концентрат, който определя дневния ред на международните отношения. Затова и резултатът от тях е най-ясният сигнал, който политическа Америка е изпращала на света. Лидерът на републиканското мнозинство в Сената Трент Лот в едно от първите си изявления каза, че резултатът от изборите за Конгрес ще покажат на съюзниците и противниците, че Америка е единна. Посланието на Лот бе формулирано така: Този президент получи от американския народ една невероятна, историческа подкрепа... едно доказателство за доверие, с което ние няма да злоупотребим. Силата на фактора Буш, потвърдена от американския избирател, няма как да не попадне дебело подчертана в папките с анализи на организациите, които подреждат международните отношения - от ООН през НАТО до Европейския съюз. Тя ще трябва наново да бъде калкулирана от Европа през Русия и Китай до... Багдад. Във всички важни решения, които предстои да бъдат взети, вътрешнополитическата победа на Джордж Буш ще добавя тежест на багажа му с външнополитически аргументи. Случайностите в международната политика са само за наивници. Не е наивно обаче да се отбележи случайното съвпадение във времето на две важни събития - изборната победа на Джордж Буш и новата проекторезолюция на Вашингтон за разоръжаването на Ирак, в която се дава последна възможност на Багдад да се съобрази с оръжейните инспекции на ООН. Тя, според Държавния департамент, е съобразена с изказаните мнения, т.е. с критиките на Франция и Русия. Дипломатът Колин Пауъл я представи по следния начин: проекторезолюцията не цели война, но запазва правото на Вашингтон да действа, ако Съветът за сигурност предпочете да не действа. Още по-впечатляваща бе новината, че точно сега, след около шест седмици тотални разногласия, в Съвета за сигурност Вашингтон и Париж са постигнали компромис. Очевидно макар и скромно значение е имал и фонът, на който американският държавен секретар Колин Пауъл и френският външен министър Доминик дьо Вилпен са провеждали телефонните си разговори. Френският външен министър обобщи резултата така: Топката вече е в лагера на Ирак, който трябва да изпълни изискванията на международната общност в областта на разоръжаването.. Не казвам, че няма да има война, а че тя може да бъде избегната. Саддам Хюсеин разполага със седем дни, за да приеме резолюцията и след още 30 дни трябва да представи доклад за състоянието на арсенала си.А според едно изказване на Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана, Съединените щати са ревизирали достатъчно проекторезолюцията си за Ирак, така че да отговаря на европейските изисквания и по-специално на тези на Франция и Германия. Солана обаче не пропусна да каже, че Европейският съюз не подкрепя целта на Съединените щати за смяна на режима в Ирак, а иска тази страна да бъде лишена от оръжия за масово унищожение. Русия също забеляза промени, които отразяват нейната позиция в новата проекторезолюция за Ирак, a Китай заяви, че ревизираната проекторезолюция на САЩ за Ирак е разсеяла донякъде опасенията на страни членки на Съвета за сигурност, но отказа да обяви дали ще подкрепи документаВътрешнополитическият успех на Джордж Буш е най-добрата подготовка на Съединените щати за срещата на НАТО в Прага, когато трябва да се осъществи демократичното обединение на Европа от Балтийско море до Балканите и превръщането на Алианса в новия център, който да координира борбата срещу тероризма. Силата на фактора Буш със сигурност ще играе огромна роля в момент, когато НАТО се подготвя да приеме две радикални решения - разширяване и нова стратегия. И тя се корени не само в ясния мандат, който му дадоха американците, но и в простия аргумент, че старите спорове за смисъла и ролята на НАТО изчезнаха заедно с кулите на Световния търговски център. Сега въпросът е дали Съединените щати и европейските им съюзници ще дадат мандат за такъв геополитическия концентрат, който да определя един ред на трансатлантически отношения без антиамерикански въпроси и без антиевропейски отговори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във