Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЯНКАТА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ЛЯГА ВЪРХУ РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕС

Шестте страни кандидатки за членство в Европейския съюз, известни като Люксембургската група, изразиха увереност, че вътрешните спорове в ЕС за финансовата цена на разширяването няма да попречат на процеса тяхното интегриране. На среща в сряда между главните преговарящи на Чехия, Естония, Кипър, Унгария, Полша и Словения в кипърския курорт Протарас бе посочено, че изглаждането на различията по важни въпроси предстои да стане в относително кратък срок - преди приключването на преговорите за членство в Евросъюза. Преговарящите обаче смятат, че това не е непреодолима бариера за изпълнение на графика за разширяването. В т. нар. Люксембургска група влизат страните, които получиха покана да преговарят за членство в ЕС през 1997 година. Шестте държави заедно с Латвия, Литва, Малта и Словакия очакват да приключат преговорите за присъединяване към ЕС до края на тази година и да влязат в съюза през 2004 година. Препъникамък по иначе гладкоизглеждащия им път към Евросъюза засега е проблемът, че държавите членки на Европейския съюз не могат да се споразумеят как да разпределят паричните помощи сред новите членки, особено що се отнася до селскостопанските субсидии.От своя страна Европейският съюз организира в петък допълнителен кръг от преговори със страните кандидатки за членство в съюза. Решението за допълнителни преговори бе взето след срещата на Европейския съвет в Севиля миналата седмица. Тогава бяха потвърдени намеренията за приемане до десет нови членки през 2004 г. - предимно от Източна Европа. Испания, която председателства ЕС по ротационен принцип до края на юни, обяви, че иска да постигне на предстоящите преговори важен напредък по въпросите на селското стопанство. Не изключвам възможността да постигнем съгласие по много аспекти от главата Селско стопанство с много страни, заяви пред Ройтерс Рамон де Мигел, държавен секретар на Испания по европейските въпроси. Той посочи обаче, че ЕС ще обсъжда всички елементи, с изключение на преките помощи за фермерите - въпрос, по който съюзът все още е разединен. Общата позиция на Евросъюза за тези средства ще бъде съгласувана до началото на ноември, вече по време на датското председателство. От централата на ЕС в Брюксел бяха обявили по-рано, че преговорите за членство с Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Полша, Литва, Словакия, Словения, Кипър и Малта ще приключат през декември. България и Румъния трябва да се присъединят към ЕС на по-късен етап. Неочаквана атака срещу присъединяването на Чехия към ЕС дойде от Германия. Едмунд Щойбер - лидерът на Християнсоциалния съюз и кандидат за канцлер на опозицията в предстоящите парламентарни избори в Германия през септември, в реч пред няколко хиляди души в Лайпциг отправи сериозно предупреждение към новоизбраното чешко правителство. Недоволството на Щойбер бе предизвикано от твърдата позиция на Прага, която не показва склонност да преразгледа следвоенните декрети за судетските немци. Става дума за актове на чешкия президент Едвард Бенеш от първите години след Втората световна война, по силата на които 3 млн. немци са експулсирани от Чехословакия. Те не за пръв път са обект на критика от страна на Германия. За пръв път обаче водещ немски политик обяви, че ще направи всичко възможно да забрани достъпа на чехите до Европейския съюз, ако властите в Прага продължават да упорстват. Малко е да се каже, че категоричността на Щойбер дойде като гръм от ясно небе не само за чешкото правителство, но и за партньорите на Германия в ЕС. Сензация в този контекст поднесе през изтичащата седмица и германският вестник Франкфуртер Алгемайне. Според негова публикация, подобни декрети след Втората световна война за изселването на близо два и половина милиона германци от Силезия, Померания и Източна Прусия (днес намиращи се в границите на Полша) са анулирани от полския парламент още преди 1989 година. Германският вестник се позовава на полския историк Влоджимеж Бороджей, който проучил засекретен архив на полския Сейм. Изданието не скрива изненадата си, че този факт не е известен на обществеността в Германия и Полша. Според вестника, декретите за експулсирането на германски граждани след 1945 г. и конфискацията на бивше германско имущество в полза на полската държава отдавна са анулирани. Отменен бил и декретът за полските граждани, които след германската окупация през 1939 г. се самоопределили като етнически германци. Авторът на статията допълва обаче, че все още е валиден законът от януари 1946 г. за национализация на ключови отрасли на икономиката. Навремето потърпевши от закона са били както германски, така и полски граждани, припомня изданието. Публикацията във Франкфуртер Алгемайне стана част от широката дискусия, разгоряла се през последните години в Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Австрия и Германия по въпроса за декретите Бенеш и Берут, които узаконяват експулсирането на над пет и половина милиона германци от Судетската област, Силезия, Померания и Източна Прусия. При нацисткия режим тези спорни още от Средновековието територии, населени предимно от немскоговорящо население, са били източни провинции на Третия райх.

Facebook logo
Бъдете с нас и във