Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЯНКАТА НА ИРАК ЛЯГА МЕЖДУ САЩ И ЕВРОПА

Години наред НАТО бе ябълката на раздора между Вашингтон и Москва. Политическите нерви в неподредения свят след падането на Берлинската стена се опъваха от крайни предположения за рухването на системата за сигурност, концентрирана в НАТО. Сега това не е така, особено след Прага, когато американо-руските отношения доказаха, че могат не само да понесат тежестта на разширяването на НАТО, но и да демонстрират международен авторитет и геостратегически възможности по принципа на взаимното поръчителство. Но след Прага стана видно, че въпросите не са свързани толкова с разширяването, колкото с неразрешени проблеми между съюзниците от двете страни на Океана, т.е. вътре в НАТО.Президентите Буш и Путин изглеждат по-дисциплинирани и с по-изчистени отношения, отколкото например тези между Буш и германския канцлер Шрьодер. Констатацията е сигурна, след като Москва спокойно прие най-амбициозната програма за разширяване на алианса, а отношенията между Вашингтон и Берлин дори след приятелското ръкостискане между Буш и Шрьодер в Прага продължават да са загадка. Съвсем не изглежда парадоксално, че американският президент Джордж Буш пристигна в Прага и си замина от Петербург видимо спокоен, че Русия приема разширяването на пакта. Парадокс е, че съюзници от Стария континент нямат стабилно усещане за стратегическа идентичност. Конкретният пример е Германия, която продължава драматично да се разминава със Съединените щати по отношение на евентуалната операция срещу Ирак. Ако НАТО стана решима дилема за Съединените щати и Русия, по всичко изглежда, че дилемата Ирак става все по-неразрешима за отношенията между Съединените щати и Германия.През последната седмица в Германия например стана актуален спорът за юридическите казуси около статута на войските на НАТО и по въпроса доколко Съединените щати могат да използват германското въздушно пространство и територия за операция срещу Ирак без мандат на НАТО. Германия има огромно значение за логистиката на една американска война срещу Багдад. Европейската централа на американските военновъздушни сили в Европа се намира в Германия, там е и Върховното командване на американските войски, стационирани в Европа. По време на войната в Залива цялото снабдяване с гориво е ставало от военната част на летището Рейн-Майн. Тези подробности досега не са били актуални и споровете за тях звучаха изкуствено. Сега обаче, след като с едно писмо-запитване Вашингтон провери как реално би изглеждала подкрепата за операцията срещу Ирак, нещата изглеждат иначе. Американският въпрос за евентуалната подкрепа всъщност имаше една важна особеност. По смисъл въпросът до 52 правителства не бе дали, а как те ще подкрепят евентуалната акция срещу Ирак. Въпросът прилича на анкета, чиято цел е да провери качеството и количеството на бъдещата коалиция.След мъчително лавиране германският канцлер Герхард Шрьодер в крайна сметка пое ангажимент, но само за пасивна и ограничена подкрепа. Това означава нито повече, нито по-малко само разрешение за прелитане, транзитни права и охрана на американските бази в Германия. Което означава, че Берлин няма да участва с войници и въоръжение. Шрьодер очевидно е решен да спази предизборните си обещания да държи Германия настрана от конфликта. Той разрешава американските бомбардировачи да излитат от американските бази на германска територия, и толкоз. Проблемът ще се задълбочи, ако Съединените щати предприемат военна операция без мандат на ООН. Тогава, според наблюдателите, това би могло да бъде тълкувано като нападателна война, участието в която е забранено от член 26 на германската конституция. Всъщност подобен прецедент има в германската история. Той е от 1973 г. по времето на социаллибералната коалиция на Вили Брандт, когато Федералната република не разрешава на Съединените щати да използват германските пристанища, за да снабдяват Израел с оръжие. Ден преди германското правителство да обяви публично официалната си позиция, американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд също наля съмнения в събудените пражки надежди за възстановяване на спокойствието в отношенията с Берлин. Неочаквано той каза пред журналисти, че случилото се по време на предизборната кампания в Германия не може да бъде поправено с евентуално нейно военно участие в Ирак. Това не е критерий, каза шефът на Пентагона и обясни, че не намира за нормално всяка сутрин да се мери температурата на отношенията. Изказването на Ръмсфелд не може да бъде тълкувано по друг начин освен като сигнал за сериозен проблем, който Съединените щати не искат да потулят даже и заради такъв неотложен интерес, какъвто представлява в момента Ирак. Положителни сигнали не дава и германската страна. Министърът на отбраната Петер Щрук отхвърли възможността намиращата се в Кувейт германска част от 52 войници с шест бронирани машини Фукс (Лисица) за радиационно, химическо и билогично разузнаване да бъде използвана по какъвто и да било начин при военна акция срещу Ирак. Частта на Бундесвера е разположена в Кувейт в рамките на антитерористичната операция Трайна свобода срещу Ал Кайда и може да бъде използвана само за действия срещу междунардния тероризъм, каза Щрук. Германската министърка на икономическото сътрудничество и развитие Хайдемари Вичорек-Цойл отиде по-далеч. Тя окачестви плановете на американското правителство да води война срещу Ирак, а после да остави на други държави финансирането на възстановяването на страната като откровен цинизъм. Интервюто бе дадено за телевизия N-TV. Очевидно е, че Ирак става наистина главният стратегически въпрос, пред който са изправени Съединените щати и Европа. Проблемът е, че не всички възприемат Ирак като стратегическо предизвикателство, по което да оформят и стратегическата си идентичност. Германия не е единственият европейски пример. За различните страни те са от различен характер. Великобритания например не остави никакви съмнения за лоялност и отдели един милиард лири, за да посрещне разходите по евентуалната военна операция. Италия обаче проявява признаци на дистанцираност. Вестник Стампа например забелязва, че италианският премиер Силвио Берлускони упорито и самотно вярва, че война срещу Ирак няма да има. Неговите аргументи са, че Саддам Хюсеин е твърде хитър, за да позволи международните инспектори да намерят оръжие за унищожаване. Аргументът естествено съвсем не е достатъчен, но е показателен, че голямото лавиране между позициите на Германия, от една страна, и на Съединените щати, от друга, продължава. Гърция също поднесе изненада. Ако се съди по изявлението на военния министър Янос Папандониу, в случай на военна операция срещу Ирак Атина ще се ограничи в предоставянето на съюзниците на обекти на територията си и с оказване на подобни услуги. Франция също не е дала признаци за промяна на позицията си. Тя продължава да твърди, че военната намеса срещу Ирак може да бъде решена само в рамките на ООН, а не едностранно от Съединените щати. Консенсусът вътре в Северноатлантическия съюз за разширяването, демонстриран категорично в Прага, и руското спокойствие, показано на срещата между Джордж Буш и Владимир Путин, са доказателство, че има нова заявка за споделена стратегическа отговорност. Мъчителното наместване между съюзниците на представите за войната срещу Ирак обаче показва, че има криза в стратегическата идентичност на Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във