Банкеръ Weekly

Общество и политика

ШВЕДИ ЩЕ ИНВЕСТИРАТ В БЪЛГАРСКАТА БИОМЕДИЦИНА

Проф. Ингер Лундквист - преподавател в Каролинския университет в Столхолм и експерт към Нобеловия комитет за наградите по физиология и медицина, пред в. БАНКЕРЪ Български фармацевтични фирми ще произвеждат биомедицински продукти от 2004 година. България разполага с обучени специалисти и има добра производствена база, каза посланикът на Кралство Швеция у нас Стен Аск. Под неговия патронаж в София се проведе българо-шведска конференция по биомедицина. Швеция е сред водещите страни в тази област в Европа. Биомедицинските продукти обаче бяха оспорени напоследък дори в Европейския парламент, след като стана ясно, че най-добрият материал за тях са стволовите клетки от ембриони. Проф. Лундквист, преди броени дни Европейският парламент гласува с мнозинство да бъде забранено създаването на човешки ембриони, включително и чрез клониране, от които впоследствие да се извличат стволови клетки за лечение на заболявания при възрастни хора. Не ви ли смущава това решение? - За да се превърне в закон, решението на евродепутатите трябва да бъде одобрено от парламентите на всяка една от страните членки на ЕС. Което все още не е направено. Така че забрана за работа в тази област на практика все още няма. Великобритания бе първата страна, която разреши клонирането, за да се осигури материал за клетъчни изследвания. Стволовите клетки са източник на растеж на човешките тъкани и органи. Те биха могли да послужат като донорски материал, например за имплантиране там, където тъканта е наранена и не може да се възстанови по естествен път. Освен това те са отличен материал за производство на лекарства за диабетици, болни от паркинсон, заболявания на гръбначния мозък и левкемия. Стволови клетки могат да се вземат и от възрастни индивиди, но ембрионалните са много по-обещаващи за добрия медицински резултат. Една евентуална забрана за използването им ще забави научния прогрес. В Каролинския университет започнахме от три години да работим по т.нар. стратегически процедури. Приоритетно търсим и осигуряваме финансиране от частни лица, корпорации и неправителствени организации за специалности като клинична епидемиология, медицинска генетика, медицинска химия и биология на стволовите клетки. Швеция е една от малкото страни в Европа, която разполага с ембрионални стволови клетки, посредством които може да се осъществява лечение на редица заболявания. Преди година заедно с Финландия, Великобритания, Сингапур и Австралия се споразумяхме да създадем консорциум, който да проучи възможностите за по-широката им употреба в медицината.Освен привърженици биомедицината успя да си спечели и доста противници, след като бе съобщено, че вече са се родили първите клонирани бебета. Каква е позицията на учените в Каролинския университет за клонирането на човешки същества?- Колегите в Швеция не са единни в мненията си морално ли е да бъде клонирано човешко същество, или не. Но откакто се помни човечеството, новостите са провокирали дискусии и скандали по свой адрес. В крайна сметка това е рискът, съпътстващ всяко едно новаторство. Науката и технологиите обаче се развиват и вървят напред, независимо дали това ни се харесва или не. А вашата лична позиция?- Лично аз подкрепям всяка новост, която би могла да помогне на човечеството. Смятам, че би било неморално резултатите от биотехнологиите да не се внедряват в полза на хората. На какво се дължи толкова бързото развитие на биотехнологиите в Швеция?- Явлението Швеция в областта на биотехнологиите се дължи на академичните изследвания, но и на факта, че държавата предоставя големи възможности не само за правенето на наука, но и за клинични изследвания и изпитания. Националната система на здравеопазване обхваща цялото население. В Швеция няма т.нар. частна практика. Общопрактикуващите лекари и специалисти в доболничната помощ са обхванати в медицински центрове по подобие на поликлиниките, които сте имали в България, но сте закрили. Въпреки че са звена от доболничната помощ, те са в непрекъснат контакт с университетските болници. Здравните осигуровки пък се събират в няколко фонда. Процентът им за различните професии е различен, но събираемостта на сумите е много висока, защото медицинските услуги за неосигурените са изключително скъпи. Всеки болен плаща на лекаря първоначална такса от 10 евро. Всичко останало, което включва лечението, е безплатно - от рентгена до лекарствата. Ако болният е без здравна осигуровка, лечението на грип например, особено ако е с усложнения, може да му струва и 1000 евро. Голям е и интересът на хората към клиничните изпитания на нови лекарства и терапии. Над една четвърт от медиците в Швеция са с научни степени и звания и съумяват да привличат сред пациентите си доброволци за тези изпитвания. На доброволците им се плаща добре, прави им се и съответната застраховка. Сред многото легенди за Швеция е и тази, че всеки учен в страната има своя, при това преуспяваща фирма...- Да, почти всеки учен. Конкретно в Каролинския университет се работи по проекти на шестдесет фирми, собственост на наши колеги учени. Всички те се занимават с биотехнологии. Съвременният човек на науката не може да се ограничи само с чистото познание. Налага му се да разбира и от икономика, за да намира средства за собствените си научни разработки. Изобретенията в Швеция остават собственост на самия изобретател и под никакъв претекст правата върху тях не могат да бъдат отстъпени дори на университета, в който са направени. По този начин държавата обезпечава откривателя или изобретателя, като му дава възможност да печели от своя интелектуален продукт до края на живота си. А кой финансира научните разработки?- Държавата участва символично във финансирането на научноизследователската дейност. През последните десетина години у нас се оформи тенденцията университетите сами да се справят с този проблем. В някои от тях, като Каролинския, да речем, средствата от външното финансиране са повече от 70 на сто. Спонсорират ни частни фондации, бизнесмени и големи корпорации. Като най-големи спонсори в тази област се очертават Европейският съюз, Националният институт по здравеопазване в САЩ и здравноосигурителните фондове. Задължение на завеждащите катедри, които само в Каролинския университет са 30 на брой, е да привличат дарители за развиване на науката. Затова конкуренцията между самите шефове на катедри е жестока. Всеки иска да вземе парите за научни разработки и в тази надпревара оцеляват само най-добрите. Българите, подобно на шведите, са нация с много високо ниво на образование. Учените ви са на европейско ниво, но е необходимо да придобият и мениджърски умения. Напълно реално е в България да влязат шведски инвестиции, които да подпомогнат развитието на биомедицината. Особено в областта на медикаменти за диабет, болестта на паркинсон и онкологичните заболявания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във