Банкеръ Weekly

Общество и политика

ШУТОВЕ ПО ВЪРХОВЕТЕ НА ФИНАНСОВАТА ВЛАСТ

Банкерската съдба на Асен Друмев определено не е от леките. Може би защото започва в Държавната спестовна каса - своеобразен остров на съкровищата в гладните преходни времена. А това означава огромна власт и минимален риск. Останалото е умение да се лавира в рамките на закона.


През юли 1992 г. преподавателят от УНСС Асен Друмев заедно с дългогодишния служител на Държавна спестовна каса Райко Карагьозов са назначени за нейни заместник-председатели. Предложението идва от БНБ и Министерството на финансите, чийто началник тогава е днешният премиер Иван Костов. На Друмев е възложено временно да изпълнява и длъжността председател на касата. Длъжността е вакантна от 26 ноември 1991 г., когато умира тогавашният й председател Георги Карамфилов. До назначаването на Друмев и Карагьозов ръководството на ДСК се осъществява само от нейния заместник-председател Георги Томов.


Позицията, която Асен Друмев тогава заема, бързо го превръща в един от най-важните фактори в банковата система. Не само защото управлява най-голямата рефинансираща институция, която с парите си поддържа жизнеността на повечето банки, (някои от които създадени от нея), но и защото банкерът бързо схваща, че е вторият по мощност балансьор на стабилността на банковата система - след БНБ.


Горе-долу по същото време започва и административното преструктуриране на касата. Регламентирани са условията за отпускане на междубанкови депозити, а операциите на ДСК постепенно започват да се извършват директно през платежната система БИСЕРА. Започва и подготовката на нов закон за ДСК. (До 1998 г. касата работи по закон, приет през 1967 година.) Проектодокументът е почти готов в началото на 1995 г., но по това време правителството на Жан Виденов и неговото парламентарно мнозинство вече замислят превземането на ДСК. За неин председател по волята на БСП най-изненадващо е определена Бистра Димитрова, която според думите на тогавашния вицепремиер Румен Гечев била избрана с конкурс измежду няколко кандидати. За участие в конкурса обаче не е поканен нито един от заместник-председателите на касата. Което недвусмислено показва каква е крайната цел на управляващите, а именно - да сложат ръка върху ресурса на ДСК.


Изборът на Бистра Димитрова бе повече от скандален и бе предхождан от поредица интриги по отношение на Друмев, разпространени чрез покорните слуги на всички правителства - националното радио и националната телевизия. На 29 май 1995 г. именно те съобщиха, че правителството е уволнило изпълняващия длъжността председател на ДСК, цитирайки вицепремиера Румен Гечев. Информацията прозвуча точно в деня, когато Асен Друмев бе избран за председател на Асоциацията на търговските банки. На следващия ден с официално съобщение Министерският съвет опроверга твърденията за уволнението на Друмев и съобщи, че ще предложи на Народното събрание за председател на касата да бъде избрана Бистра Димитрова. По време на избора й някои депутати от управляващата левица се опитаха да изневерят на партийната дисциплина, та се наложи председателят на червената парламентарна група Красимир Премянов да затяга гайките й. Така - в средата на юни, Народното събрание утвърди Димитрова на председателския пост, а тя запази като свои заместници Асен Друмев, Райко Карагьозов и Георги Томов. Бързо се обгради и със съветници, чрез които почти еднолично управляваше касата. За никой във финансовата система не е тайна, че истинската опозиция на Бистра Димитрова в ДСК бе Асен Друмев, който се противопостави на всичките й операции, свързани с подпомагането на Бизнес Банка и Добруджанска банка, с Кредитна банка и с финансова къща Фикс Плюс - щетите от тях по груби сметки са за над 20 млн. лв. и над 15 млн. щ. долара.


Левицата отстъпи управленските кресла през април 1997 г., когато наред с останалите нейни фигури във властта удари часът и на Бистра Димитрова. Въпросът бе кой ще я замени. Оказа се, че кандидатурата на Друмев за председателския пост не влиза в сметките на бившия му колега и настоящ премиер Иван Костов. Той по-скоро бил склонен да го направи председател на Фонда за защита на влоговете, който по-късно бе оглавен от Милети Младенов. Имало ли е такова предложение, дали Друмев е отказал, или самият Иван Костов се е разубедил, така и не стана ясно.


Факт е, че в края на май 1997 г. Народното събрание утвърди за председател на ДСК Спас Димитров. Негови заместници станаха Асен Друмев, Виолина Маринова и Иван Искров. През първата година между председателя и неговите подгласници цареше видимо разбирателство и единодушие. Симптомите, че нещо се мъти в бистрите води на мениджмънта на ДСК, се появиха в средата на 1998 г., когато Народното събрание прие закона за преобразуване на касата в банка. Според устава на дружеството през декември единственият му акционер - Министерският съвет, избра надзорен съвет, който трябваше да определи състава на новия управителен съвет. Запознати със събитията от този период твърдят, че първоначално за членове на УС са определени Спас Димитров, Виолина Маринова, Иван Искров, Николай Каварджиклиев и Кристофор Павлов. По неизвестни и до днес причини обаче надзорният съвет забавя решението си с близо месец и обявява членовете на УС на Банка ДСК едва в края на декември. Изненадващо сред тях липсва името на Иван Искров, а Друмев запазва заместник-председателското си място. В банковите среди тогава влезе в обръщение версията, че въпросната рокада е станала след личната намеса на премиера, комуто било докладвано, че Искров е допускал някои прегрешения, през времето, когато е работил в Банков надзор на БНБ (от 1992 до 1997 година). Изваждането му от управителния съвет на Банка ДСК се коментираше като ход срещу председателя й Спас Димитров, който довел Искров в банката и много държал на него.


Твърди се, че разривът в отношенията между Друмев и Димитров датира именно от този период. Което обяснява защо две години по-късно в играта на нерви стана ясно кой е губещият.

Facebook logo
Бъдете с нас и във