Банкеръ Weekly

Общество и политика

ШУМ, ПЕРУШИНА И ПРАХ В ОЧИТЕ


Президентът Петър Стоянов ще представи тази сряда
пред депутатите мотивите си за връщането на медийния закон. В
началото на миналата седмица държавният глава упражни за първи
път правото си на вето и не подписа Закона за телевизия и радио.
Според българската конституция всеки приет от Народното събрание
закон трябва да бъде подписан от президента и публикуван в Държавен
вестник до петнадесет дни от приемането му. Но чл.101 от основния
ни закон дава правото на президента и мотивирано да върне
закона в Народното събрание за ново обсъждане. След това
той трябва да бъде приет с гласовете на повече от половината от
всички народни представители, а не само от присъстващите. В 38-ото
Народно събрание за това са необходими сто двадесет и един гласа.
Управляващото мнозинство има тези гласове, още повече че към тях
ще се прибавят и няколко гласа на бивши членове на парламентарната
група на БББ.


Драма около президентското вето няма да се разгори.
Причините и знаците за това са достатъчно много. Преди всичко
изпъква подборът на върнатите текстове. Личи, че те са избрани
в много прецизен и сложен баланс и са комбинирани предимно с политическа
цел. Предложението да се намери по-удачен начин за гарантирането
на политическия неутралитет на НСРТ например е предназначено да
умилостиви докладчиците на Парламентарната асамблея на съвета
на Европа и да хвърли прах в очите на българската опозиция. Сините
лидери са категорични, че няма да променят този текст, но като
че ли и президентът не очаква това от тях.


Мнозинството ще внесе изменения в частта за майчиния
език и програма Хоризонт и Канал 1 ще
бъдат задължени да излъчват предавания и на турски. Този жест
явно е предназначен предимно за употреба във външната ни политика,
но може да се разглежда и като предизборен реверанс към електората
на ДПС.


Проблемът с плащането на таксите е другият отдушник,
през който президентът дава шанс на мнозинството да изпусне малко
напрежението в парламента. Плащането за приемане на радио и телевизионен
сигнал на брой електромери според специалистите е доста резонно,
независимо че за страничния наблюдател е ако не налудничаво, то
малко комично, но всяко друго възможно решение днес у нас е поне
толкова лошо или добро. Така че за управляващите няма да представлява
никакво затруднение да сменят метода на таксуване на услугата,
без от това да спечели или загуби някой. И докато политиците ще
могат да си регистрират по някоя и друга разменена точка, за данъкоплатеца
със сигурност нищо няма да се промени.


Най-твърди ще са сините в защита на рекламната забрана
в праймтайма на националната телевизия. Всъщност с лекота може
да се предположи, че именно този текст е един от най-важните за
управляващата партия и точно заради него най-елитната й свита
е мобилизирана да разиграва толкова дълго медийния водевил. Колкото
повече шум и перушина има на сцената, толкова по-трудно става
за публиката да разгадае кой, какво и защо. А в резултат
на тази част от закона се отваря доста уютна и свръх доходна ниша
в рекламното посредничество на бъдещата частна национална телевизия.


След внасянето на промените и повторното приемане
на закона българската конституция задължава президента да го обнародва
в седемдневен срок от получаването му, независимо дали са удовлетворени
препоръките му.


Избраната тема медии е не само идеален
декор за шумни политически постижения, но и бързопроводен канал
за всякакви обществени внушения. За вътрешните и външните наблюдатели
жестът на президента е ясен знак за демократично функционираща
политическа система в страната. За правителството и мнозинството
е прекрасен шанс да демонстрират добра воля, сговорчивост
и липса на силова надменност. За самочувствието на опозицията
е силен шамар, унижаващ достойнството и уменията й дори в очите
на собствения й електорат. Волю-неволю тя трябва да признае, че
отново беше надиграна и инициативата й беше измъкната под носа.
Единствената възможност, която й остава сега, е да атакува законът
в Конституционния съд. Но такова решение не само е лишено от оригиналност,
но и не обещава никакви сериозни дивиденти.


Според някои странични мнения ветото над медийния
закон цели да предпази от същата участ предстоящия за приемане
Закон за съдебната власт. Но управляващите едва ли са толкова
наивни. Използваното право на вето от държавния глава потвърждава
становището на част от европейските парламентаристи, че общото
внушение на доклада на Дейвид Актинсън и Хенинг Гелерод е прекалено
субективно и манипулативно и не отговаря на истинските реалности
в България. Това повишава международния имидж на правителството
и на мнозинството и разсейва съмненията за възможностите му да
довърши успешно започнатите реформи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във