Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩУРМЪТ НА ТАРАЛЕЖИТЕ

Партия Новото време се готви да стане ядрото на инициативен комитет, който издига кандидатурата на подалия оставка главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов за кмет на София, се разбра през седмицата. Лидерът на таралежите Емил Кошлуков предложи услугите си на генерала в изявления пред медиите още в понеделник. Дни по-късно и заместник-председателят на партията Мирослав Севлиевски потвърди, че с Борисов са водени разговори за евентуалното му включване в надпреварата за столичен кмет на 29 октомври. Генералът подаде оставка в сряда, а според Севлиевски Движение Гергьовден на Любен Дилов-син също щяло да застане зад него, но Борисов трябвало сам да обяви решението си. Оттук следват поне два въпроса: доколко е редно читателите да бъдат занимавани с една партия, която не премина четирипроцентовата бариера, и доколко Бойко Борисов ще се вживее в ролята на кандидат-градоначалник. От второто всъщност ще дойде и отговорът на първото. А заради двете ще бъде любопитно да се проследи бъдещото поведение на таралежите. Което пък неизбежно води до аналогии с недалечното минало. На Емил Кошлуков му е кристално ясно, че както завръщането в политиката, така и запазването на политически позиции минава през кметския пост в столицата. Таралежите не за пръв път се опитват да направят от Бойко Борисов столичен градоначалник. Идеята бе лансирана от Новото време още преди кметските избори през есента на 2003 година. Тогава Кошлуков, Севлиевски и десетина техни колеги още се изживяваха като вътрешна опозиция, маскирана като дискусионен клуб в НДСВ. Пет месеца по-късно, през март 2004-а, десет депутати от 39-ото Народно събрание се отделиха от НДСВ и заедно с един независим народен представител регистрираха парламентарната група на Новото време. През юли същата година отцепилите се създадоха партията на таралежите, а Емил Кошлуков бе избран за неин председател. Това напомняне на политическата история на таралежите е нужно само колкото да обозначи началото на тяхното политическо битие. След развода им с царската партия, който стана окончателен с отказа на НДСВ да ги вземе в листите си, нововремци отпаднаха от властта. Всъщност отпреди изборите хората на Кошлуков атакуват властта ту през централния, ту през десния вход. Април и май преминаха за тях в редуване на вопли и заплахи към партньорите им в Либералния алианс НДСВ и ДПС. И Сакскобургготски, и Доган обаче ясно им дадоха да разберат, че не желаят таралеж нито в листите си, нито на някои предназначени за сядане места. Така Новото време остана не само без депутатски и министерски кресла, но и без политически партньори. Политическата изолация на таралежите стана факт. През последните месеци нововремци се опитват да я преодолеят, но не им е лесно.Преди да се хванат за всенародния любимец бате Бойко, те опитаха номера с вмъкването през десния вход на политиката. В края на август, след като правителството на тройната коалиция вече бе избрано, на нарочна пресконференция нововремци обявиха, че започват преговори за създаването на нов десен проект. Кошлуков заяви тогава, че България има нужда от нова десница, която да се противопостави на сегашното статукво. Според политическите коментатори обаче тази инициатива едва ли ще донесе на партията сериозно присъствие във вакантното дясно политическо пространство. Едва ли ще доведе и до някакво консолидиране на десницата. Самите нововремци са направили много мъгляви заявки като дясна сила и едва ли ще бъдат приети сериозно от другите десни лидери или от електората, коментираха политически анализатори пред БАНКЕРЪ. Времената, когато Емил Кошлуков основаваше Федерацията на независимите студентски дружества, а Мирослав Севлиевски бдеше над демократичния вот с Българското сдружение за честни избори, отминаха преди 15 години. Споменът за тях е далечен, както този за романтичните времена на СДС. А и новият десен проект, допълнен с Бойко Борисов като независим кандидат за кмет на София, на повечето коментатори им изглежда по-скоро блъф, отколкото сериозна политическа заявка. Наблюдателите съзират и някои повторения в поведението и в думите на Кошлуков. И преди парламентарните избори той твърдеше, че НДСВ е на път да се разцепи и че отделни депутати са в постоянни преговори с нововремци, за да се спаси Либералният алианс. Сега смята, че с включването си в тройната коалиция царската партия е изменила на своите избиратели и на ангажиментите, които е поела в предизборната кампания. Лидерът на Новото време пак прогнозира, че кризата ще се задълбочи, тъй като не всички депутати от НДСВ са съгласни да бъдат търгувани. Стар прийом на таралежите е да представят като свои съмишленици неназовани политически фигури, които отъждествяват с цялата им партия. После тези загадъчни съюзници така и не се появяват. Първата стъпка към новия десен проект ще бъдат местните избори, заяви на 22 август Емил Кошлуков. Тогава той допълни, че Новото време ще подкрепи знакова фигура, която да даде началото на обединението. Вероятно лидерът на таралежите е смятал, че така подготвя почвата за Бойко Борисов. Само две седмици по-късно нововремци започнаха атака през медиите за налагане на името на генерала като сериозен претендент за кметския пост в столицата. Вярно, кандидатурата е знакова, но доколко е дясна, би се запитал и неизкушеният от политиката човек. Другият въпрос е доколко таралежите могат да разчитат на думата на гергьовци? Особено след като хората на Дилов-син се надпреварваха да смайват и електората, и коалиционните си партньори от ОДС с доста по-екзотични кандидати за кмет на София. Като се добави вкусът и на едните, и на другите към политическия фарс, проблемът явно си остава изцяло за генерал Борисов. Естествено е на него да му се беше стегнала душата под шапката на новия вътрешен министър Румен Петков и да си търси ново поприще. Естествено е също така да заложи на своята популярност и да скъса нервите на всички останали политически централи, като се включи в кметската надпревара. Вероятно е също така да им обърка и сметките и да накара поне жълтите да се съобразяват с него. Това тепърва ще видим, пък и то е друга тема. В случая е интересно дали генералският гръб ще се окаже достатъчно широк, за да се превърне в ракета носител за нововремци. И да ги върне в голямата политика през който и да е вход. Особено след като и самите те, и самият Бойко Борисов досега не са показали, че са се научили да си оставят вратички. В повечето случаи ситуацията, поне за таралежите, се е свеждала до изхвърляне през вратите. И то с гръм и трясък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във