Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩОМ БЪЛГАРИЯ МАЛКО ПОРАСНЕ, МВФ ЩЕ ЗАПОЧНЕ И ДА Я ШАМАРОСВА

Г-н Александров, премиерът даде положителна оценка на резултатите, постигнати през първото полугодие на паричния съвет. Каква е вашата оценка?


- Не мога да отрека позитивните неща, които се случиха през последните месеци, но нали такава бе и целта - да се смени политиката, за да се осигури трайна стабилизация, която не можем да постигнем по никакъв друг начин. Същевременно не бива и да се самоуспокояваме, защото все още има твърде много подводни камъни. И друг път сме наблюдавали елементи на частична стабилизация.


Изказването на премиера (б.ред. - пред конференцията Българската икономика в условията на паричен съвет) ме озадачи. Първо, с призива да гледаме по-позитивно на протичащите процеси. Те са налице, но задача на науката е да показва и опасностите. Друг е въпросът, че вие, журналистите, често пъти намирате само негативен смисъл в отделни изказвания на политици и банкери, дори като ги изваждате от контекста на по-общите им разсъждения.


Второ, не съм съгласен че положителните оценки на чужденците са главното и че ние, българите, сме нихилистично настроени и дори прекалено критични. Нека не забравяме, че засега международната финансова общност гледа на България като на бебе, което се опитва да прохожда. Затова те се радват на всяка негова успешна крачка и го насърчават в един глас да продължи напред. Но в момента, когато констатират, че малко сме пораснали, ще почнат и да ни шамаросват. Впрочем те правят това и сега: как иначе да тълкуваме знака, който ни подават - няма да се пазарите за цената на ЕКСПРЕСБАНК, а ще я продадете до Нова година. Слава Богу, че в България се намериха хора, които не се съгласиха с тази безумна идея.


Как ще коментирате изказването на министър-председателя, че БНБ няма да лицензира повече български банки?


- Не споделям това мнение. Моето разбиране е друго: нека има изключително високи критерии на Банков надзор при лицензиране на кандидатите, но всеки, който отговаря, трябва да получи разрешение. Друг е въпросът дали една българска структура може да изпълни сама сегашните капиталови условия.


Вие например препоръчахте на селскостопанските кооперации да участват активно в увеличението на капитала на ЦКБ. Не е ли по-добре вашата банка да се отвори и към друг тип инвеститори, които освен пари биха могли да ви предоставят и ноу-хау?


- Делът на кооперациите в капитала на ЦКБ е под 30 на сто. Въпреки това те са сред учредителите на банката и остават основни клиенти. Такива са и свързаните с тях структури от преработвателната и изкупвателната промишленост. Напълно е нормално всяко акционерно дружество да прикани досегашните си акционери да участват в увеличението на капитала. Едва когато те признаят, че това не е по силите им или по някаква друга причина не желаят да инвестират нови пари в ЦКБ, ще започнем да разширяваме кръга на потенциалните акционери.


Централна кооперативна банка води преговори и с потенциални чуждестранни инвеститори, които засега изразяват желание за закупят макар и малко дялово участие. За нас това тяхно желание е израз и на доверие, както и бъдещ източник на ноу-хау и нови банкови продукти.


Защо българските банки са подложени на този външен натиск за приватизиране?


- Заради досегашното им поведение. Нашите банки не подават ясни сигнали, че могат да заработят като търговци, за своя сметка и отговорност, за да не бъдат повече някакъв държавен орган или институт на социални грижи.


Западните експерти разбират, че голяма част от проблемите на българската икономика идват от неадекватното поведение на банковата система. Те смятат, че на това може да се сложи край, ако кредитните ни институции се продадат на чужденци, които няма да имат милост към неизправните кредитополучатели, независимо дали са едри или дребни, частни или държавни, а автоматично ще ги обявяват във фалит.


Струва ми се, че правителството ще приложи към банките една коварна тактика: то наема западни консултанти, които определят цената на продаваните предприятия. Така то бяга от отговорност, защото казва: големите консултанти са преценили, че БТК или Химко струват точно толкова. А че са продадени за жълти стотинки, няма никакво значение. Важното е, че повече няма място за корупция, за комисионни... Това е абсолютно наивно. Опасно е, ако тази схема се използва и по отношение на банките.


Осъществима ли е в български условия идеята, подхвърлена от последните мисии на МВФ, че за банкови мениджъри трябва да се назначават само лица, които са поели пред акционерите задължението да постигнат определени норми на печалба?


- Банката е предприятие, създадено, за да печели, въпреки че при него отговорността е по-голяма, защото оперира с чужди пари. Затова е напълно естествено акционерите да изискват от мениджмънта постигането на определена печалба. Друг е въпросът, че управителите на държавните банки не могат да правят чудеса, след като поемат една разкапана структура с изключително много и най-разнообразни пасиви. Подобни изисквания могат да се поставят само пред мениджърите на една нормална финансова структура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във