Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ЗАВЪРТЯТ ЛИ ВЪНШНИТЕ КРЕДИТИ КРАНЧЕТО НА ДЪРЖАВНАТА ГАРАНЦИЯ?

Преди две седмици българското правителство поиска от Народното събрание задължителните пълномощия да подпише договор със Световната банка за поредния заем за социални нужди. За първи път обаче депутатите се възпротивиха остро. Те отказаха да бъдат машина за гласуване и поискаха пълен отчет за външния държавен дълг, включително и за гарантираните от държавата кредити, които, по самата си природа, са силно конфликтни: те са частноправни взаимоотношения, по които държавата е поела съвсем определени публични задължения. Затова общественият интерес към тези заеми непрекъснато нараства. Причината за тревогата е в риска, който правителството носи и заради който косите на министри, депутати и финансисти се изправят, когато ги споходи мисълта, че в един прекрасен ден може да се стигне до активиране на държавната гаранция. Тогава вместо юридическите лица, ползвали заемния ресурс, бюджетът ще поеме погашенията и разходната част на държавното счетоводство значително ще се натовари.


По данни на Сметната палата към началото на 1998 г.


българският парламент е разрешил държавна гаранция върху 23 частни заема


Шест от кредитите - за 323 млн. щ. долара, са отпуснати от Световната банка. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е разрешила 5 заема за 207 млн. щ. долара, а Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) - 8 кредитни линии за 409 млн. щ. долара. Правителството на САЩ е финансирало доставката на царевица за 15 млн. щ. долара, а Япония ни е предоставила три кредита на обща стойност 67 млн. щ. долара за реализиране на технологични и екологични проекти.


Ако пресметнем всички тези задължения, ще видим, че общата им сума надхвърля 1.021 млрд. щ. долара, което прави близо 1.9 трилиона лева при курс на зелените пари около 1810 лева. Приблизителността се дължи на постоянното движение в курса на еврото към щатските пари, защото кредитите, разрешени от ЕБВР и ЕИБ, са деноминирани изключително в евро.


От българска страна


най-големи кредитополучатели са


* НЕК - три кредита за около 170 млн. щ. долара с донори Световната банка, ЕБВР и ЕИБ;


* БТК - 3 кредита за около 150 млн. щ. долара, разрешени от същите международни финансови институции;


* БДЖ - 2 кредита за близо 140 млн. щ. долара, отпуснати от Световната банка и ЕБВР;


* Главно управление на пътищата - 3 кредита за около 140 млн. щ. долара с кредитори ЕБВР и ЕИБ;


* Ръководство въздушно движение към авиокомпания Балкан - два заема за 60 млн. щ. долара, отпуснати от ЕИБ.


Парадоксалното


в конкретния български случай е, че близо 60% от всички държавно гарантирани частни заеми - или около 660 млн. щ. долара, са отишли в касите на пет водещи длъжника. Подобно концентриране на сериозни задължения за бъдещи периоди в много тесен кръг заемополучатели е твърде опасно, защото потребителите на парите не се радват на особено добро финансово здраве и тяхната приватизация е наложителна. А какво би станало, ако бъдещият купувач не признае за частен дълг отпуснатия кредит с публична гаранция и поиска от държавата или да го поеме, или да намали с дължимите суми активите и пасивите на раздържавяваното на съответното търговско дружество? Още повече че подобни опити вече имаше...


Друг съществен въпрос е способността на фирмите длъжници да погасяват своевременно и в пълен размер лихвите и главниците по своите дългове, за да не се стига до активиране на държавната гаранция. Проблемът е, че с достатъчно източници на приходи разполагат само част от компаниите, получили въпросните заеми, докато другите ползват, под една или друга форма, държавна субсидия. От тази гледна точка длъжниците по държавно гарантираните кредити могат да се разделят на две групи и типични техни представители са НЕК и БНТ.


Националната телевизия например е закупила с пари, взети на заем, телекомуникационно оборудване за връзка с други телевизии чрез спътници. Но понеже БНТ няма достатъчно собствени приходи, с които да покрива разходите си, тя разчита и на значителна бюджетна субсидия, за да се справя със ситуацията. Следователно още преди официалното активиране на държавната гаранция бюджетът на практика е влязъл в ролята си на гарант, който погасява заема, ползван от БНТ, като частно юридическо лице със 100% държавно участие.


Друг е въпросът, че БНТ е бюджетно предприятие и не води нормално двустранно счетоводство. Затова задълженията й по държавно гарантирания дълг е изведен в специална извънбюджетна сметка. Това е част от по-широкия проблем за неразвитостта на методологията в бюджетното счетоводство, за която с особена тревога говори и председателят на Сметната палата доц. Георги Николов: Все още не са разработени национални счетоводни стандарти, няма и унифицирани методи за одит на бюджетните структури. Засега проверката на Сметната палата не е констатирала нарушения в законосъобразността и целесъобразността на ползваните от БНТ заемни средства, но за данъкоплатците е по-значим въпросът за редовното погасяване на кредита в бъдеще.


Принципно друг характер носи държавната гаранция, която ползва НЕК. Тъй като компанията разполага със собствени приходоизточници, тя може да посреща свободно редовните си погасителни вноски по външния заем. За целта в специален фонд се заделят част от таксите, които населението и фирмите плащат за потребената електроенергия. НЕК води нормално двустранно счетоводство, балансът се задължава с определена сметка от пасива и с него се кредитира съвсем ясно посочена сметка в актива. Следователно при одит е много лесно да се проследи използването на парите и погасяването на заема, получен от НЕК. Казано с прости думи, държавната гаранция в този случай носи напълно търговски характер и оказва своето дисциплиниращо въздействие както върху длъжника, така и върху държавата гарант.

Facebook logo
Бъдете с нас и във