Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ЗАРАБОТИ ЛИ ЗАКОНЪТ ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ?

Законопроектът за гарантиране на експортното застраховане премина първата бариера в пленарната зала въпреки многобройните въпроси на депутати, които в крайна сметка не получиха отговор. Според председателя на Комисията по икономическа политика Никола Николов това е стъпка за насърчаване на българския износ, което от своя страна е основен фактор за така желания растеж. Експерти обаче коментираха, че в този си вид законът е неприложим, тъй като не е изяснена напълно схемата, по която би могло да става експортното застраховане.


На практика със законопроекта се уреждат условията и редът за застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износа на български стоки и услуги, като изплащането на застрахователното обезщетение е гарантирано от държавата. Нормативният акт ще осигурява фирмите износителки в случаите на понесени от тях имуществени вреди в резултат на възникнали нетърговски и средносрочни и дългосрочни търговски рискове.


Предвижда се цялата тази нова застрахователна дейност да се извършва от държавно акционерно дружество - Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Тя се създава по аналог на немската Хермес. Специалистите предлагат като акционери в агенцията да бъдат привлечени стратегически инвеститори - примерно ЕБВР, която впоследствие ще продаде участието си на други частни инвеститори.


Проектът предвижда БАЕЗ да осъществява за свое име и сметка застраховане срещу краткосрочен търговски риск в съответствие с Търговския закон и Закона за застраховането. За сметка на държавата обаче агенцията ще застрахова срещу нетърговски риск и средносрочен и дългосрочен търговски риск. Записано е още, че БАЕЗ ще отчита застрахователната дейност, гарантирана от държавата, по отделна сметка, чийто титуляр ще бъде министърът на търговията и туризма. Отговорността на държавата ще бъде ограничена до размера на ежегодно гласуваната от Народното събрание целева субсидия, която също ще постъпва по сметката. При възникване на застрахователно събитие обезщетението ще се изплаща от приходите по нея. При недостиг на средства по сметката, дължимата сума ще се допълва от предвидената за годината целева субсидия. В десетдневен срок от изтичане на тримесечието и в края на всяка година обаче дотацията трябва да се възстанови на бюджета.


Условията за сключване на застрахователни договори срещу краткосрочен нетърговски риск ще се определят от Междуведомствен съвет по експортно застраховане, който ще се създаде към Министерския съвет. Основните функции на новата институция ще са: утвърждаване на общи условия по видовете застраховки и тарифни таблици за прилаганите застрахователни премии; одобряване на експозициите по държави за застраховане срещу краткосрочен нетърговски риск; вземане на решения за застраховане срещу средносрочен и дългосрочен търговски или нетърговски риск.


Депутатите от левицата предупредиха, че БАЕЗ ще предизвика нелоялна конкуренция на застрахователния пазар. Най-големият проблем обаче е какъв процент от рисковия износ ще може да се покрие с този закон. Според депутата от ПГДЛ Атанас Папаризов в страната няма необходимите средства за прилагане на подобен закон. Това е дейност, за която е необходим голям капитал, заключи депутатът. Представителите на Министерството на търговията обясниха, че се предвижда през следващите няколко години Агенцията за експортно застраховане да набере около 15-20 млн. щ. долара. През миналата година държавата е заделила 10 млрд. лв. за учредяването на институцията. В сегашния бюджет обаче не са предвидени средства за експортното застраховане.


Споровете около проекта в крайна сметка навеждат на мисълта, че в близките три-четири години износителите не могат да разчитат на Закона за гарантиране на експортното застраховане. Все пак надеждите на управляващите са, че ще дойде времето, когато страната ни наистина ще изнася повече стоки и услуги зад граница, отколкото сега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във