Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ЗАДАДЕ ЛИ НЯКОЙ ВЪПРОСА?


Евролевицата проведе и втория дебат от т.нар. граждански цикъл. Социалдемократите се опитаха да го посветят на промените в Закона за съдебната власт и в Наказателнопроцесуалния кодекс, но в крайна сметка интересът на присъстващите се съсредоточи предимно върху идеите за промени в структурата на съдебната система. На кръглата маса в зала 10 на НДК миналата сряда не успя да се развие задълбочена дискусия и основната причина за това бе, че около нея се събраха предимно противниците на нововъведенията. В залата присъстваха главният прокурор на републиката Иван Татарчев, неговият заместник и прокурорът на въоръжените сили Емил Карамфилов. На същото най-високо ниво беше представена и Националната следствена служба с Бойко Рашков и Румен Георгиев, но затова пък нямаше нито един политически лидер. Отсъстваше също и шефът на домакините Александър Томов. Въпреки че при откриването на срещата Петя Шопова подчерта, че са поканени представители на всички парламентарни групи, присъствието на депутати беше почти незабележимо. Любен Корнезов, Татяна Дончева и Янаки Стоилов от Демократичната левица явно се опитваха по-скоро да задоволят професионалното си любопитство, отколкото да участват в дискусията. Димитър Луджев, както никога, съвсем тихо и скромно отчиташе в един ъгъл присъствието на ОНС, а депутати от СДС, Народен съюз и независими просто нямаше.


Срещата бе открита с дълго експозе на бившия член на Конституционния съд и министър на правосъдието в правителството на Андрей Луканов - Пенчо Пенев. Той много ясно маркира произхода на днешните проблеми, връщайки се към раждането на сегашната конституция. Според него глава шеста от Основния закон, регламентираща статута и отношенията на съдебната власт, е била плод на политически и професионални компромиси. По този начин конституционният съдия съвсем недвусмислено призна, че същността на проблемите, които политиците днес се опитват да разрешат, е заложена в конституционната уредба на съдебната власт. Това само по себе си превръща проблема в политически, но незнайно защо никой в залата на пожела да го признае. Напротив, през цялото време и водещата Петя Шопова, и почти всички изказващи се многократно подчертаваха, че стремежът им е да се придържат към строго професионален дебат, като че ли професионалното поприще на съдии, следователи и прокурори е да нормотворстват и да тълкуват конституцията.


Изказването на главния прокурор Иван Татарчев например не съдържаше почти никакви професионални аргументи в полза или срещу предлаганите от управляващите промени в Закона за съдебната власт. Вместо това той концентрира цялата си енергия в опити да тълкува конституцията и да доказва неконституционността на всички нови предложения. Дали по този начин Иван Татарчев се опитваше наистина да защити професионалния си авторитет или просто да подскаже амбициите си за бъдеще на конституционен съдия е въпрос, който остава да търси отговор.


Сто и петдесет души напуснаха следствието - информира шефът им Бойко Рашков. Пита се с какво толкова ги плашат промените и какво щеше да стане, ако и лекарите напускаха така болниците с приемането на всеки нов регламент на дейността им? Къде всъщност е истинската причина за масовите отставки?


Прокурори, съдии и следователи са недоволни от идеите на управляващите. Какви са обаче техните идеи за реформата в съдебната система? Следствието изнемогва, няма материална база, няма пари, няма следователи, признава Бойко Рашков. Падат се по около 400 дела на следовател. Явно работата върви трудно, но промените са нежелани. Защо?


Много са въпросите, които ражда дебатът върху проблемите в съдебната система. Един от тях е на кого трябва да служи съдебната система? Вероятните отговори са поне четири - на магистратите, на политиците, на гражданите, на престъпниците.


Въпрос на обществен избор е кой от тях ще бъде посочен за верен.


За политическия живот на страната ни форумът в НДК остава почти без значение. На вътрешнопартийната сцена на Евролевицата той със сигурност ще получи съответна оценка и вероятно ще бъде изтъкван още известно време, а после ще остане единствено като номер в отчетната й дейност. Но все пак всичко изприказвано или премълчано на кръглата маса се вписва в големия обществен дебат, в който политиците още не успяват да премерят позициите си.


Всички са съгласни, че реформа в съдебната власт трябва да има. Тук единомислието свършва и страните се разделят на две. Управляващите искат бърза, пълна и комплексна промяна. Опонентите им са за бавни, постепенни и в никакъв случай не драстични промени. Ако се отърсим от евфемистичния език, става ясно, че едните искат истински промени, другите се борят за запазване на статуквото, но под маската на някакви козметични изменения. Бившият министър на правосъдието Пенчо Пенев подчерта, че една от основните грешки на управляващите е, че не са отчели голямата консервативност на съдебната система и изключителната й чувствителност към всякакви промени, особено кадрови. Паническата реакция на магистратите безусловно доказва правотата на това твърдение. Управляващите влязоха в битката, без да се подготвят достатъчно. Без да подгреят общественото мнение, без да формулират ясно основните си аргументи и да посочат недвусмислено крайните цели. С тази неяснота дадоха възможност на опонентите си да поставят под съмнение почтеността на намеренията им и методично да подменят истинската тема на дебата. Прокурорът на републиката и директорът на Националната следствена служба, подкрепяни от опозицията, обвиняват сините, че се стремят да поставят съдебната власт под контрола на изпълнителната. И в голяма степен твърденията им сигурно имат основание. За обществото обаче никак не е важно кой кого контролира, а дали контролът е ефективен. Статуквото в съдебната власт вече е много компрометирано в очите на всеки българин, затова и надеждите са отправени към промените.

Facebook logo
Бъдете с нас и във