Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ВЛЕЗЕ ЛИ БЪЛГАРСКИЯТ АЛ КАПОНЕ В ЗАТВОРА?

Ние правим само онези промени, които са много

необходими и са свързани с конкретната обстановка в страната.

Моля, приемете ги като малко на брой, но наложителни. Така

от името на вносителя министърът на правосъдието Васил Гоцев обоснова

миналата седмица пред парламентарната Комисия по правните въпроси

необходимостта от гласуването на проектозакона за изменение и

допълнение на Наказателния кодекс. Той не скри, че България се

нуждае изцяло от нов наказателен кодекс и че ведомството му подготвя

екип, който ще работи по него. Но според специалистите по наказателно

право това ще отнеме поне две-три години. Поне защото например

Франция е писала своя кодекс цели десет години.

Експертите, които трябваше да обновят нормативната

наказателна база, признаха, че дълго са умували върху различни

дефиниции на престъпна дейност,организирана

престъпност, рекет, неизбежна отбрана,

провокация... Измененията в Наказателния и Наказателнопроцесуални

кодекс бяха подложени в правосъдното министерство и на две официални

чуждестранни експертизи. По предложените текстове се произнесоха

като независими експерти на Съвета на Европа Карлос Кастресана

Фернандес - испански прокурор по особени процедури за борба с

икономическата престъпност, и г-жа Елизабет Пелсез от холандското

Министерство на правосъдието. Освен тях за коментар

в България бе поканен и бившият главен прокурор на Ню Йорк проф.Луис,

сега висш служител в американското Министерство на правосъдието.

Становището на чуждестранните специалисти е, че в новите текстове

няма принципи, които да противоречат на демократичното законодателство,

с изключение на този за неизбежната отбрана. Препоръчано бе конкретно

този текст да се прецизира.

Предложенията за промени в Наказателния кодекс са

оформени в повече от 50 параграфа. Впечатление прави новият раздел,

отреден за престъпления против данъчната система.

Неплащането на данъци става посегателство срещу държавата

както е във всички демократични страни. В българския

вариант този, който с цел да избегне плащането на данъчни

задължения в големи размери не подаде декларация, потвърди неистина

или пък затаи истина, вече ще носи наказателна отговорност. Тя

е предвидена и за водене или ползване на счетоводна отчетност

с невярно съдържание. При задължения в големи размери или когато

това е станало с участието на служител от данъчната администрация

или на дипломиран експерт-счетоводител, наказанието ще е от 2

до 10 години лишаване от свобода и глоба от 5 до 20 млн. лева.

Под големи размери се разбира укрити данъци, акцизи и такси, чиято

стойност надхвърля 50 минимални работни заплати, а под особено

големи - над 200 минимални заплати за страната.

Криминализира се и изпирането на мръсни пари

чрез промяната на чл.257. Тъй като България е подписала

конвенцията срещу прането на пари, беше крайно време да предвидим

и норми срещу това деяние, заяви пред в.БАНКЕРЪ доц.

д-р Румен Владимиров, преподавател по наказателно право и член

на експертната група по измененията в Наказателния кодекс. Според

него текстът криминализира всякаква финансова дейност със средства,

придобити по незаконен начин. Престъпленията ще се наказват по-тежко,

когато са извършени от група лица или организация.

Кредитните милионери са удостоени с отделен

текст

За престъпление ще се смята получаването на кредит

или на облекчени условия за кредитиране чрез представяне на неверни

сведения. Член 258 е замислен за онези кредитни милионери, които

злоупотребяват с данните, предоставяни като гаранция за получавания

заем. Известни са обаче проблемите при реализацията на тази наказателна

отговорност. Ето защо, колкото и да е изпипан въпросният чл. 258,

той едва ли ще внесе революционни изменения и доказването

на престъпленията във финансовата сфера ще стане по-лесно.

Следващият нов член 259 предвижда наказателна отговорност,

ако някой създаде организация, фондация, асоциация или сдружение,

които не извършват дейността, за която са регистрирани, но под

тяхно прикритие се получават кредити, освобождават се данъци или

се консумират други облаги. Замисълът е да се противодейства

на създаването на фантомни фирми и привидни паралелни структури,

в които се преливат средства.

Рекетът също влиза в Наказателния кодекс

Според правосъдния министър Васил Гоцев сърцевината

на онова, което правим е в текстовете на чл.213 а, на чл.321

и на чл. 307. Едно деяние ще се наказва като рекет, когато извършителят,

за да принуди другиго да се разпореди с вещ или право, го заплаши

с насилие. Авторите на проекта са изтеглили наказателната

отговорност по-напред и са квалифицирали престъплението, преди

още заплашеният да е извършил каквото и да е действие с негативни

за него последици. Предвидена е утежнена отговорност, ако извършителят

се занимава с охранителна дейност или е служител в охранителна

или застрахователна организация, както и ако действа по тяхна

поръчка. Народната представителка от БСП Татяна Дончева нарече

текста непрецизно формулиран, но според шефа на националното

следствие Бойко Рашков криминализирането на явлението заплаха

е добра стъпка.

Член 321 предвижда наказателна отговорност и за образуване,

ръководене и участие в група, която си поставя за цел извършването

на престъпления. Новото е, че отговорността е повишена, когато

групата е организирана или въоръжена, или в нея участва длъжностно

лице.

Любопитното е, че се предлага вече и у нас да се

освобождава от наказателна отговорност разкаял се участник в престъпна

група, ако доброволно се предаде и направи разкрития, преди да

е станало престъплението.

Член 321 и сега съществува в нашия Наказателен кодекс,

но няма осъдени по него. Според доц. д-р Румен Владимиров проблемът

е, че у нас и когато имаме създадени норми, те не се прилагат.

В конкретния случай думата си казва и липсата на достатъчно опит

у съдебнопрокурорските и правозащитните органи в борбата срещу

организираната престъпност.

Няма консенсус по три предложения

Прокуратурата не хареса премахването на продължаваното

престъпление и заличаването на чл.26 от кодекса. Сега се

предлага при две или повече еднородни престъпления да не се наказва

в съвкупност, а поотделно. Възприет е принципът по-леките наказания

да се поглъщат от най-тежкото. Извършителят ще застава

пред съда за едно престъпление, а при установяване на други присъдата

ще се завишава до една втора от най-тежкото наказание, което

му се полага.

Предложението предизвика противоречиви мнения на

експерти и инстанции. На практика излиза, че ако някой е откраднал

30 пъти и най-голямата присъда за една от кражбите е 4 години

лишаване от свобода, тя ще се увеличи до една втора заради всички

останали престъпления и крадецът ще лежи общо само шест години.

Според някои специалисти далеч по-добре би било в Наказателния

кодекс да залегне принципът на акумулиране на наказанията, т.е.

наказанията за всяко едно престъпление да се сборуват.

Изказваха се и опасения, че премахването на продължаваното

престъпление може да подскаже на група престъпници

да прехвърлят на един от тях извършените заедно престъпления.

Той ще получи присъда за най-тежкото престъпление плюс една втора

от нея за всички останали деяния, а негови колеги

ще останат ненаказани.

Взривоопасно е и предложението за неизбежната

отбрана, твърдят прокурори. Според тях сега има няколко

хипотези, при които всеки ще може да убива при самозащита: когато

са атакувани домът му, неговият автомобил, въздушно или водно

превозно средство; когато нападението е от двама или повече души,

или нападателят е въоръжен. В парламентарната комисия правосъдният

министър Васил Гоцев и депутатът Георги Дилков приветстваха разширяването

на случаите на ненаказуемост при неизбежна отбрана с аргумента,

че са необходими извънредни мерки за борба с престъпността. Експерти

обаче се страхуват, че нещата не са огледани добре и вместо да

изпишат вежди, могат да избодат очи. Твърде

е възможно чл. 12, ал. 3 в новия си вид практически да се окаже

най-изгоден за финансово силния, за носещия пистолет. Има опасност

да се появи частно правосъдие, смята доц. д-р Румен

Владимиров. В същия дух разсъждава и Антон Гиргинов, един от представителите

на Главна прокуратура в експертната група. А притесненията на

Румен Ненков от Върховния касационен съд са, че неизбежната отбрана

може да заблуди обществото, че когато човек се защитава, не носи

и наказателна, и гражданска отговорност.

С голяма доза скептицизъм бе посрещнато и предложението

за декриминализиране на провокацията за подкуп. Според новата

редакция на чл. 306, т. 3 не се наказва онзи, който е дал

или получил подкуп, или е посредничил при подкупа, ако преднамерено

е била създадена обстановка, за да се предизвика даването и получаването

му с цел да бъде изобличен онзи, който го е сторил. Върховният

съд и прокуратурата имат сериозни възражения срещу това изменение,

подчертавайки, че в случая не се използват наказателноправни мерки

за борба с корупцията. Много е примамливо да се прибегне до провокационни

способи, но те са забранени по света, защото провокацията към

престъпление е вид подбудителство, изтъква доц. д-р Румен Владимиров.

Наказателното законодателство очевидно ще претърпи

някои съществени изменения. Като цяло обаче наши и чуждестранни

експерти са на мнение, че засилената строгост на закона е в интерес

на обществото, не ограничава правата на гражданите и усилията

на правителството трябва да бъдат подкрепени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във