Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ТРЪГНЕ ЛИ КРАТКОСРОЧНОТО ФИНАНСИРАНЕ?

Един от най-добрите ми
учители в гимназията беше този по химия. И когато в края на часа
не оставаше време за последната точка от урока - приложението
на даден химичен елемент, съединение или процес в реалния живот,
той широко се усмихваше и казваше: Приложението е голямо.
Същото е положението и с дългосрочното и краткосрочното финансиране
на предприятията. Малката разлика е в това, че прекалено много
се говори за приложението, а твърде малко за самия процес и същността
на търговските книжа и облигациите.


Една от главните причини
за това у нас да няма програма за развитието на капиталовия пазар
е липсата на институция, която да централизира усилията на всички
играчи на пазара. По времето на правителството на БСП за тази
цел бе създаден съвет към бившeто Министерство на икономическото
развитие. Там участваха представители на борсата, на инвестиционните
посредници и на държавните институции, имащи нещо общо с проблемите
на капиталовия пазар. За съжаление, в повечето случаи, заседанията
бяха посещавани от чиновници с нисък ранг, а това обяснява защо
така и не се стигна до вземането на някакви сериозни решения.
Сега ролята на координираща структура очевидно ще поеме Министерството
на промишлеността и най-вече неговият отдел Емисии и управление
на акции и облигации на дружества с държавно участие. По
инициатива на заместник-министъра на промишлеността Марин Маринов
краткосрочното финансиране на предприятията стана предмет на специално
обсъждане през миналата седмица. На срещата бяха поканени представители
на БНБ, търговските банки, инвестиционните посредници, Министерството
на финансите, Комисията по ценните книжа и фондовите борси, мениджъри
на държавни и частни предприятия.


С едни гърди пред събеседниците
в дискусията отново се открои шефът на клона на ING Bank в София
Томас Муньос, печелещ все по-широка популярност напоследък. Примерът,
посочен от него, е облигационният пазар в Полша, където краткосрочните
дългови книжа се емитират срещу запис на заповед, притежавана
от банка. На основата на този документ въпросната банка издава
ценни книжа - деривативи. След изтичането на една година записът
на заповед се заменя с нов документ, ако е необходимо, и по този
начин се прескача нуждата от специално законодателство, което
липсва и в Полша.


Според заместник-министър
Маринов на срещата е бил постигнат консенсус, че при сегашната
законова база емитирането на корпоративни облигации и пазарът
им у нас практически са невъзможни. В търговския закон е записано,
че предприятията могат да издават облигации до 50% от внесения
капитал, а той преди преоценката на активите е минимален. Основен
проблем при дълговите инструменти е тяхното гарантиране, т.е.
представянето на ясен механизъм със съответните доказателства
за това, откъде ще идват парите за изплащането на лихвите. Освен
това, за да емитира облигации, предприятието ще трябва да мине
и през процедурата на одобряване на проспект от Комисията по ценните
книжа и фондовите борси. В проспекта трябва да бъдат дадени подробни
данни за икономическото състояние на предприятието, конкурентите
в бранша и перспективите за развитие. Необходимо условие е също
данните да се актуализират на шест месеца.


Присъствалите на срещата
мениджъри са получили обещанието, че ако предприятията им покажат
добри финансови резултати, Министерството на промишлеността ще
им позволи да емитират дългови инструменти (в случая - облигации).
Проблемът се състои в това, че според нашето законодателство,
ако облигациите не се обслужват редовно, могат да се превърнат
в акции. А това създава още една възможност за спекулантите да
опитат да приватизират дадено дружество през главата на правителството.


Пречка пред стартирането
на пазара на облигациите е и новият закон за подоходното корпоративно
облагане, според който изплащането на лихви не се признава за
разход. Съществува обаче възможност лошите дългове на предприятия
да се трансформират в облигации. Поради законови ограничения това
не може да стане за задълженията им към фалиралите банки, но спрямо
тези към действащите е напълно възможно. Особено ако самите банки
са склонни да приемат подобна възможност.


Пред излизането на българско
предприятие на международните капиталови пазари също има много
пречки. Ще трябва да се изготвят счетоводни отчети на базата на
западните стандарти, а и досега нито една рейтингова агенция не
е дала краткосрочен рейтинг на България.


Заместник-министър Маринов
уточни, че решения за облигационни емисии не могат да се дават
на предприятия, които са в процедура на приватизация. Имайки предвид
намеренията на правителството по този въпрос, може да се каже,
че броят на потенциалните емитенти ще се ограничи значително.
Но инициативата може да дойде и от частни дружества като курорта
Албена, който може би ще излезе на чуждия облигационен пазар с
помощта на BNP-Dresdner bank.


Обемът на международните
дългови пазари е многократно по-голям от този на акциите. Цените
на облигациите по принцип са по-стабилни, защото те са по-малко
рискови от акциите (които не гарантират доход). При фалит притежателите
на облигации първи получават своя дял.


В Министерството на промишлеността
обсъждат и вариант за пускане на миноритарни пакети от акции на
борсата. Но според експерти се търси нов сегмент между официалния
и свободния пазар, на който тези предприятия да се листират на
базата на проспект, дори и непотвърден от Комисията по ценните
книжа и фондовите борси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във