Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ СТАНЕ ЛИ ООН АКУШЕРКА НА НОВ ИРАК?

В ООН членуват 191 държави. Атентатът срещу представителството на световната организация в Багдад на практика засегна 191 страни, които осмислят понятието международна общност. Не се случва често техните представители да започват заседание с минута мълчание, изправени на крака в знак на почит към убитите свои служители. Всъщност това бе прецедент в историята на организацията. Атентатът срещу централата на ООН в Багдад няма как да не промени поне три важни неща. Първо, всички, които са ангажирани военно и политически, ще трябва да преосмислят представите си и да предложат нови проекти за следвоенното устройство на Ирак. Второ, предизвикана е самата същност на ООН, нейната роля и власт в превенцията и потушаването на конфликти, както и важната й функция да съчетава интересите. Много е съмнително оттук нататък някой да си мисли, че проблемът Ирак е чужд проблем, или пък някой да надценява собствените си сили в неговото политическо решаване. Казано просто, става дума за споделената отговорност в международната общност. Специално за Ирак след този атентат няма да се мине без конкретни действия за споделяне на власт от страна на Съединените щати и за поемане на отговорност от много по-голям кръг страни, включително и от самите иракчани. Само месец преди атентата САЩ отхвърлиха по-силно ангажиране на ООН, и то по настояване на Пентагона. Сега Вашингтон показва, че има намерение да привлече допълнително международно присъствие в Ирак. Във всички случаи предстои да се отвори една от следващите страници на дипломатическата игра за нова резолюция. Темата ще е как повече страни да гарантират сигурността в Ирак, но при условие, че ще се запази водещата роля на САЩ. Съединените щати ще продължат да искат от други страни да изпратят войски в състава на силите за стабилизиране на Ирак - заяви говорителят на Държавния департамент Ричард Баучер. Великобритания също призна, че не е предвидила вакуума в сигурността след падането на режима на Саддам Хюсеин. Много откровено го заяви британският министър на отбраната Джак Стро. За Би Би Си той каза: Независимо какви бяха по-рано нашите позиции, всички ние трябва да се обединим и едно от нещата, за които утре ще разговарям в Ню Йорк, ще е за по-голям мандат на ООН. Впрочем в резолюция 1483 на Съвета за сигурност е ясно дефинирано, че отговорността за стабилността е на коалицията на Съединените щати и Великобритания. Това напомни в едно интервю германския външен министър Йошка Фишер. Припомни го и руският заместник-министър на външните работи Юрий Федотов. Подчерта го и генералният секретар на ООН Кофи Анан. Администрацията на президента Буш ще трябва да отбива и вътрешнополитически атаки. Например на страниците на списание Форин Афеърс бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт остро критикува президента Буш, че неговата администрация разчита повече на удара, отколкото на съюзи, като по този начин се разграничава от досегашната половинвековна външна политика, следвана от Съединените щати.Трето, действията на тероризма правят впечатление. Той променя стратегията си. Целите на неговите удари имат ново качество и очевидно са конкретно избрани. Първо бе йорданското посолство в Багдад, т.е. бе засегната важна страна в региона и това държи в напрежение всички съседи. После терористите посегнаха на водопровод и на най-важния експортен петролопровод в Северен Ирак. Все важни обекти, чието нормално функциониране може само да стабилизира положението. Сега бе атакувана централата на ООН в Багдад, а с това и неутралитетът на Световната организация. На пръв поглед целта на тази терористична атака е доста неочаквана, защото преди войната ООН имаше друга политика за решаване на конфликта. А и в месеците след войната Световната организация, която не е част от колизията, има други претенции освен да запази неутралитет и да окаже хуманитарна помощ на цивилното иракско население. Факт е, че въпреки изострените си сетива тайните служби не са имали конкретни сведения, че ООН ще стане цел на терористична атака. Самият генерален секретар на ООН Кофи Анан с притеснение констатира, че ООН е в Ирак от дванадесет години и подобно нещо не се е случвало. Тази цел беше доста добре подбрана просто защото ООН започна да събира интересите и бавно да излиза от тежката криза, в която попадна в началото на годината. Точно тук обаче терористите имат сериозен проблем. Струва си да се припомни една случка от май 1995 г., когато се лееше много кръв в бивша Югославия. Тогава босненските сърби направиха фаталната си политическа и военна грешка. Те взеха в плен сини каски, за да окажат натиск върху международната общност. Тягостната картина бе показана по телевизорите из цял свят. Тогава ООН първоначално се изтегли, но после освободи пътя на НАТО и случаят приключи.Терористите имат и друг проблем. Те убиха специалния представител на ООН в Ирак Сержу Виейра ди Мелу, който полагаше неимоверни усилия да върне Ирак в ОПЕК, да възстанови контактите на Багдад с Арабската лига и да направи ООН акушерката на нов Ирак. Междувпрочем друга съществена последица от атентата е и временното изтегляне от Ирак на екипите на Световната банка и Международния валутен фонд. Ди Мелу, най-висшият представител на ООН в Ирак, искаше да даде сигурност на обикновения иракчанин и след отпадането на програмата Петрол срещу храна, която неотдавна бе продължена с шест месеца. Точно тази програма, от която зависи съществуването на 60% от иракчаните, бе тема на пресконференция на ООН, когато бе извършен атентатът. Опитният дипломат в крайна сметка плати с живота си за надеждата, че ситуацията в следвоенен Ирак ще възвърне баланса в отношенията между ООН и Съединените щати. За това обаче ще е необходимо в коалицията да се включат и други европейски и арабски страни. В противен случай няма да е грешна прогнозата, че можем да станем свидетели на втора Босна. Този атентат срещу централата на ООН в Багдад е наистина от такъв мащаб, че в интерес на всички е да настъпят промени. Само тогава от мишена и жертва ООН може да се превърне в акушерка на новия Ирак. Въпросът в действителност е много по-голям. Както твърдят дипломатите, светът действително в момента, изглежда, е тридименсионален. На най-високия етаж са големите сили с техните съюзи, под него са регионалните сили с техните конфликти, а в мазето са държавите със сгромолясана структура. Ако това е така, то регионалната и глобалната стабилност са атакувани от мазето. За неговото подреждане бремето носят всички.

Facebook logo
Бъдете с нас и във