Банкеръ Weekly

Общество и политика

Ще се счупи ли държавата?

След края на българското европредседателство премиерът Бойко Борисов трябваше да вземе острия завой към вътрешната политика на страната и да акостира отново при многобройните проблеми на гражданите. Зашеметен от десетките срещи на високо европейско ниво, от куртоазните похвали и вживяването в амплоато на значим европейски политик, той обаче не съумя да вземе виража и почти излетя от него.

Всъщност още като пое кормилото на държавата за трети път, Борисов даде старта на поредното си правителство без нов сюжет, както се изразяват политолозите, което не можеше да не създаде сериозни проблеми, защото не даваше някаква перспектива на страната. В първия си мандат Борисов влезе с обещания за възмездие, за наказване на виновните заради проваления преход, за вкарването на престъпниците в затвора. Нищо от това не се случи впоследствие, но хората бяха обнадеждени. През втория си мандат се изживяваше като строител и всекидневно режеше лентички на различни обекти - от отсечки на магистрали, през пречиствателни станции и спортни зали, до детски градини и площадки. Някои от тях след това се довършваха, но по-важното е, че "бомбите" на корупцията и некачественото строителство започнаха да гърмят една след друга и не след дълго лъсна цялата несъстоятелност на девиза "Видими резултати". Колкото до третия мандат, той започна без значима "пътеводна светлина" за нацията - беше прието, че е просто продължение на втория.

"Европредседателството му даде новия сюжет - този на международната дипломация. Но този сюжет ще се изчерпи. Това, което Борисов трябва да направи, е: след края на председателството да намери нов сюжет, който да бъде с подчертана вътрешна тематика", каза в края на май пред "БАНКЕРЪ" политологът Димитър Ганев. На същото мнение бяха почти всички наблюдатели на политическите процеси у нас, дори правеха предположения с какво би могъл на се заеме министър-председателят - с реформа в администрацията, тъй като вицепремиерът Томислав Дончев вече бе предприел някакви стъпки там, или с електронното управление, да речем.

"Много опасно е за Борисов, ако по някакъв начин хората го възприемат като човек, който вече се интересува само от международни дела и не обръща внимание на вътрешната обстановка. Между другото, ако забелязвате, негови критици както в лицето на БСП, така и на Румен Радев атакуват Борисов именно на вътрешното поле. Защото ясно виждат, че той се отделя от това вътрешно поле, особено около европейското председателство. Това несъмнено е потенциална зона за нанасяне на тежки удари", доразви тогава тезата си Ганев.

Няколко месеца по-късно опасенията на политолога се оправдаха. Бойко Борисов така и не успя да се върне във вътрешната политика. По-точно не пожела. И ясно показа, че разрешаването на проблемите в различните социални групи на българското общество никак не е по вкуса му. Премиерът прехвърля наболелите въпроси за разрешаване на министрите си - да се оправят както могат, а неговият поглед продължава да се рее извън пределите на държавата. Никой днес не може да каже каква беше ползата за България от визитата му например в ОАЕ. Освен традиционните салтанати, с които беше приет и разходен из двореца на емиратството. Или пък посещението му в Египет? Неимоверна беше радостта и гордостта на Борисов, че египетският му колега е дошъл да го посрещне на летището. Само Меркел била посрещана така на слизане от самолета.

Порасналото самочувствие на нашия премиер пролича и при съвсем скорошното му посещение в Мароко. Какво са очаквали там от него не е известно, но получиха един почти бащинския съвет - африканците да си повишат БВП и да намалят раждаемостта, за да не тръгнат 40 милиона мигранти към Европа, защото ще я "счупят". Впрочем  напоследък това е станал любимият глагол на Бойко Борисов, чрез който се опитва най-експресивно да изразява страховете си. Ако има предсрочни избори, ще се наруши стабилността, олицетворявана от ГЕРБ, и ще се "счупи" държавата. Ако БСП и ДПС дойдат на власт - пак ще се "счупи" държавата. Ако вицепремиерът Валери Симеонов подаде оставка, "ще счупим коалицията".

Е, в крайна сметка Симеонов подаде оставка, но управляващата коалиция между ГЕРБ и "Обединени патриоти" още не се е "счупила". Нещо повече, според тълкуванията на лидера на "Атака" Волен Сидеров сега тя дори била станала по-здрава.

Неприятното за Борисов е, че май оттук нататък няма полезен ход. Стабилността, която той и съпартийците му от ГЕРБ са издигнали като свещено заклинание и пазят като рохко яйце, е измамна. Скандалите, предизвиквани от некомпетентност, и грешни решения на управляващите  не спират. Съвсем не е затихнало и надигналото се в страната недоволство. Протестите са малобройни, но никой не знае коя може да бъде искрата, която ще ги възпламени отново.

"Пропуските" на управленско ниво са ясен знак, че Бойко Борисов вече не владее, както преди, положението в собственото си правителство. А индикации, че не владее положението и в партията, си има отдавна. Може би и това обяснява донякъде желанието му колкото е възможно повече да бъде извън страната.

Според анализаторите той играе умело навън, но все по-трудно балансира между ролята си на премиер, мандатоносител, помирител на коалиционните партньори, партиен лидер. Затова е усещането, че с всяка една криза правителството и парламентът вървят към своя край.

Facebook logo
Бъдете с нас и във