Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ СПЕСТОВНИ ДЦК ЗА ГРАЖДАНИТЕ

Г-жо Мичева, поредният списък с банките и финансовите къщи първични дилъри на ДЦК вече е факт. Какви са по-съществените промени спрямо предишния?


- Най-съществената промяна е изборът на ДЗИ и на три банки - ЕВРОБАНК, РАЙФАЙЗЕНБАНК И СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, за първични дилъри за срок до три месеца. Останалите 15 първични дилъри са избрани до края на годината.


Изборът бе проведен съобразно публични критерии за оценка и повечето банки можеха сами да преценят дали отговарят на изискванията, или не. Кандидатите, на които не им достига малко, за да изпълнят един от критериите, също бяха посочени за първични дилъри. Но за да бъде коректно към всички участници в конкурса, те бяха избрани за първични дилъри със срок до три месеца. След изтичането на този срок те ще бъдат подложени на допълнителна преценка и тогава ще бъде взето окончателно решение за тях.


ДЗИ бе избран за първичен дилър по предложение на Министерството на финансите за срок от три месеца, защото е в процес на преструктуриране съобразно Закона за ДЗИ, но осигурява ръста на небанковото финансиране на бюджета.


Но броят на финансовите къщи в този списък намалява. Сбъдват ли се прогнозите за бягството им от търговията с държавен дълг?


- Да, от списъка на първичните дилъри излязоха Първа финансова къща и Източна финансова къща, Варна. Според мен първата причина за загубата на интерес към статута на първичен дилър сред финансовите къщи въобще се дължи на ограничените обеми ДЦК и на сравнително ниската им доходност. Следващата причина са допълнителните изисквания, които Комисията по ценните книжа постави пред кандидатите от небанковия финансов сектор.


Но най-важният стагниращ фактор са изискванията за собствен капитал от 400 млн. лв., половината от който да бъде инвестиран в ДЦК. Вероятно финансовите къщи са преценили, че статутът им на първичен дилър не им носи толкова изгоди, колкото лицензът за инвестиционен посредник, защото капиталовите изисквания на Комисията за ценните книжа са значително по-ниски. В крайна сметка само две финансови къщи са първични дилъри - Еврофинанс АД и Елана АД.


В списъка обаче фигурират повечето от чуждестранните банки, работещи в България. Техните покупки на ДЦК не трансформират ли вътрешен държавен дълг във външен?


- Отговорът на този въпрос е част от дискусията как най-добре да се разграничат вътрешната и външната компоненти в държавния дълг. Първият подход взема предвид националността на държателите на ценните книги, а вторият - на емитента. От Министерството на финансите многократно са обяснявали своя подход, най-вече по отношение на ЗУНК-облигациите, закупени от чуждестранни инвеститори. Ако приемем, че ЗУНК-овете, собственост на тези инвеститори, са външен дълг, следва че брейди-облигациите, притежавани от български инвеститори, са вътрешен дълг. В крайна сметка надделя мнението, че след като един дълг е емитиран като вътрешен и в Закона за държавния бюджет е записано, че за неговото обслужване са осигурени такива средства, този дълг е вътрешен. В противен случай целият държавен дълг следва да постоянно да се преразпределя съобразно националността на държателите.


Съществуват планове за въвеждане на маркетмейкъри в търговията с ДЦК, за да се насърчи вторичната търговия и да се облекчи прякото посредничество между купувача и продавача. Доколко това е възможно у нас?


- Най-често по света като маркетмейкъри се определят първичните дилъри, от които се очаква да създават и поддържат първичния и вторичния пазар. Но в Италия не е така. Там маркетмейкърите са дилъри, намиращи се на едно ниво по-високо от обикновените първични дилъри, които се ползват с определени привилегии за участие на първичния и на вторичния пазари.


Следващото изискване е всекидневно котиране на определен кръг емисии, но аз мисля, че засега поне ще бъде нереалистично да очакваме едновременно да се котират всички емисии в портфейлите на първичните дилъри. Сега съществуващото изискване е по-скоро символично - само шест емисии.


Бъдещите маркетмейкъри ще трябва да формират и определен спред между котировките купува и продава. Той трябва да е достатъчно тесен, за да изключва спекулативната печалба и в същото време да е достатъчно широк, за да формира нормален доход. Затова неговото въвеждане ще бъде значително по-трудно, особено в сегашните български условия. Решението може да се потърси в посока на привилегиите, които Министерството на финансите ще предостави на маркетмейкърите - например по-голям дял покупка в емисиите ДЦК, предлагани на първичните аукциони. Проблем е и вторичният пазар за ценни книжа, който е електронно неорганизиран, защото все още не съществува обща екранна търговия, а всяка банка котира на своите страници в Ройтерс. Затова смятам, че в близко бъдеще на фондовата борса трябва да се търгуват по-дългосрочни ДЦК. Нормално е ЗУНК-овете да се купуват и продават именно там. С управата на БФБ - София, провеждаме разговори по тези въпроси, но все още не сме стигнали до крайно решение.


МФ подготвя емитирането на дългосрочни облигации за граждани, които директно ще се изкупуват от бюджета чрез банките. Не превръща ли това начинание банките в прости комисионери?


- Точно така. Вероятно много скоро МФ коренно ще промени своята емисионна политика към гражданите, за да стимулира населението да прави по-дългосрочни инвестиции срещу по-висока лихва. Обратното изкупуване на книжата от дългосрочните бъдещи емисии ще се извършва от името и за сметка на МФ. Предстои ни да въведем система, позната по света като спестовен тип ДЦК или нетъргуем дълг, защото тези ДЦК няма да се предлагат на вторичния пазар. Ако гражданите пожелаят да продадат тези дългови инструменти, единственият купувач остава държавата, за да може МФ по-отблизо да управлява един дълг, който е по-скъп от останалия. Със Закона за държавния бюджет е предвидено, че МФ може да емитира подобни книжа само за населението, но не и за фирмите. А банките ще получават просто комисиона за това, че посредничат между МФ и гражданите, каквато сега получава и БНБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във