Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ СЕ ИЗТЕГЛИ ЛИ БЪЛГАРИЯ ОТ ИРАК?

По вече установена трагична традиция българските войници в Ирак загиват на голям български празник. Убийството на редник Гърди Гърдев обаче не е поредният тъжен инцидент с българския батальон в Ирак. Тази смърт идва след парламентарните избори в Ирак, които бяха определени от българското правителство като определящи за бъдещото ни военно присъствие там. Часове след гибелта на българския войник жълтият депутат Атанас Щерев каза, че тази смърт не бива да се политизира, защото още когато Народното събрание взе решение да изпрати наш контингент в Ирак, е било ясно, че българските войници отиват на война. Фактите обаче говорят точно за обратното. Първият български батальон замина за Ирак с уговорката, че става дума за мироподдържаща мисия, при която нашите войници няма да участват в активни бойни действия. Неслучайно преди два месеца БСП поиска изтегляне на българския батальон от Ирак с обяснението, че депутатите й били подведени от правителството, което изпратило българските войници в мироналагаща акция. БСП не казва истината, защото преди година и половина всички в България знаеха, че в Ирак се води война и че първият ни батальон не отива на рутинна полицейска мисия. Но в случая по-важното е, че БСП възприе антивоенната линия на европейските социалисти и обеща изтегляне на батальона от Ирак, ако вземе властта. Жълтият депутат Щерев изрече още една неистина. Той заяви, че България участва във войната на цивилизования свят срещу тероризма, която е война без граници и фронтове. До момента военната операция срещу Ирак и продължаващата окупация на страната се отхвърля от следните държави членки на Европейския съюз и НАТО: Канада, Франция, Германия, Испания, Белгия, Люксембург, Португалия, Холандия, Норвегия, Швеция, Австрия, Чехия, Унгария, Словения, Гърция, Турция, Кипър, Малта. Полша намали военния си контингент с 800 души и заяви, че остава в Ирак до края на 2005 година. От старата Европа в Ирак останаха само войски от Великобритания, Италия и Дания, като в последните две страни антивоенните настроения стават все по-силни. Поради това думите на Щерев за нашия цивилизационен избор звучат смешно и излъчват антиевропейски нотки. Смъртта на редник Гърдев принуди военния министър Николай Свинаров да обяви, че до края на март тази година кабинетът ще реши дали ще има пети български батальон и дали българските военни ще останат в Ирак и през 2006 година. Това е поне трето подобно изявление на военния министър, който обича да обещава неща, за които след време изобщо не си спомня. Още по-интересно е дали БСП отново ще повдигне въпроса за незабавното изтегляне на българските войници от Ирак. Ако е последователен, лидерът на БСП Сергей Станишев трябва да поиска дебати в Народното събрание за нашето изтегляне от Ирак. Станишев може да обвини Свинаров в лъжа, защото преди иракските избори военният министър обеща София да има позиция за военното си присъствие в Ирак до края на февруари 2005 година. За позицията относно Ирак на дясната опозиция в парламента е излишно да се говори, защото тя сляпо следва външнополитическия курс на кабинета. Все пак в един момент Надежда Михайлова, Иван Костов и Анастасия Мозер ще трябва да се дистанцират от погрешния курс на правителството към иракската война. Защото почти цяла Европа е на антивоенна вълна, докато България се равнява в Ирак до страни като Албания, Македония, Румъния, Грузия. Въпреки уважението ни към тези близки и по-далечни съседи, България все пак следва да се равнява по Париж, Берлин и Мадрид, а не по Скопие и Тирана.Тези тежки въпроси на българската външна политика стоят и пред българския държавен глава. Георги Първанов заяви, че е необходима дискусия за сроковете на военното ни присъствие в Ирак, а изтеглянето ни е невъзможно без съгласуване със съюзниците. Последното изключва възможността да вземем самостоятелно решение за изтегляне по примера на Испания, Норвегия, Холандия, Унгария и Чехия. След като началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев обяви, че контингентът ни ще остане в Ирак до края на 2005 г., няма съмнение, че това е позиция и на президента, и на правителството.В крайна сметка българските войници ще останат в Ирак толкова, колкото е необходимо на управляващите във външнополитически план. Симеон Сакскобургготски и Георги Първанов повече държат на приятелството си с Вашингтон, отколкото на общественото мнение в България и на антивоенните настроения в старата Европа. Засега това е печеливша позиция за двамата, защото нито парламентът, нито обществото притискат премиера и държавния глава за изтегляне от Ирак. Както това става в цивилизована Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във