Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ПРОЧЕТАТ ЛИ ФЛОБЕР ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ОКЕАНА?

Президентът на Съединените американски щати Джордж Буш произнесе важната реч За състоянието на Съюза, която е неотменима част от американския политически ритуал и годишния политически календар. По нея дипломатите разчитат външнополитическата програма на американския президент. Речта на Буш съвпадна с началото на предизборната година, което несъмнено й придаде друг нюанс. Ще стане ли Джордж Буш отново президент на Съединените щати? Това е американският въпрос, чийто отговор ще засегне цялата нервна система на международните отношения. Отговорът на въпроса за американския избор е пряко свързан със световната политика, защото обитателят на Белия дом отговаря за геополитическия концентрат, който се забърква в Америка, после минава през Европа и отново се връща в Америка. Със сигурност това старо правило на международната политика отново ще намери предостатъчно място в анализите и прогнозите в която и да е президентска канцелария или на което и да е външно министерство в света. През тази година въпросът е още по-любопитен, защото американо-европейските отношения са в най-особеното си състояние от половин век насам. Нещо повече, те подлежат на сериозен ремонт. Войната в Ирак направи ненужни размишленията и старите европейски представи за манталитета на водача в Америка или за плюсовете или минусите на самотната свръхсила. Още когато Джордж Буш и Ал Гор спореха за президентския пост в Съединените щати, Европа бе объркана в собствената си дилема хем да бъде достоен глобален играч, хем да продължава да иска Съединените щати да бъдат единствената свръхсила. Все още пари болезненият спомен за времето, когато тя изпадна в повече от конфузна ситуация. Тогава на самия финал на предизборната надпревара, без да сметнат докрай превратностите на американската изборна система, някои европейски лидери побързаха да изпратят телеграма, в която изразиха прибързана готовност за сътрудничество с ...Ал Гор. Нещата обаче се развиха другояче. Предишният американски президент Бил Клинтън ги коментира след избора на Джордж Буш така: Това ще бъде по един или друг начин историческо решение, с което ще трябва дълго да живеем. Сега, близо четири години по-късно, въпросът е не само дали 43-ият президент на Съединените щати отново ще с пребори за американския политически Олимп, но и дали отношенията на Вашингтон с Париж и Берлин ще успеят да наваксат изгубеното в иракските пясъци доверие. Понякога трансатлантическите отношения е добре да се огледат не в историята на дипломацията и войните, а в ...историята на романа. Особено подходяща за случая е историята на западноевропейския роман. Със сигурност е прав един отличен анализатор, който сравни романа на Балзак Изгубени илюзии с най-новата глава от дипломатическия роман Америка-Европа. Основания за изгубените през последните две години по пътя от Стария континент през Океана до Америка илюзии могат да се намерят много. Истината е, че важна част от тези изгубени илюзии е невъзможността на Европа да предотврати иракската война, а Съединените щати - да спечелят Европа за нея или сами да постигнат мира в следсаддамовия райх. Очевидно е, че през тази година настоящето на трансатлантическата ситуация трябва да се огледа не в романа на Балзак, а в романа Възпитание на чувствата на Гюстав Флобер. Въпросът сега е дали ще се намерят основания за възпитанието на чувствата между Европа и Америка. Държавният секретар на Съединените щати Колин Пауъл е оптимист за отношенията с Франция и очаква сближаване на позициите. Пред една филаделфийска радиостанция той бе пределно откровен. Французите са горд народ с определено схващане за нещата и понякога наистина ме дразнят. Сигурен съм, че и аз съм ги дразнил от време на време. ...Сега обаче ние напредваме с французите и германците и всички, които бяха против войната, вече мислят как биха могли да ни помогнат за възстановяването на Ирак... Всички сме единни по този въпрос. Сега никой не желае да се провалим в Ирак. Това е част от откровеното интервю на Колин Пауъл. В неговата непринуденост се оглежда не само желанието да се възпитат чувствата извън формулата този дразни онзи, и обратно. В него се оглеждат реални необходимости. Една от тях е във факта, че един провал в Ирак ще е провал за трансатлантическите отношения в цялата им гама. Едва ли някой в Европа и в Америка може да си представи какви биха били последствията, ако това се случи. В този смисъл много сполучливо се изрази британският външен министър Джак Стро, който в един разговор с Колин Пауъл обясни процеса на демократизация в Ирак по следния начин: Процесът е като да караш колело. Трябва да продължиш да въртиш педалите, дори колелото да не спира да се тресе по неравния път. Сравнението на Стро с колелото е подходящо и за трансатлантическите отношения. Между впрочем британската дипломация е особено призвана в този случай, защото като важен член на Европейския съюз и като верен съюзник на Съединените щати Великобритания може много да помогне за рехабилитацията на презокеанските отношения. Защото всеки по-задълбочен анализ ще установи, че има пряка взаимозависимост между състоянието на трансатлантическите отношения и вътрешните отношения в Европейския съюз. Проблемите, които се изправиха пред проекта за европейска конституция, са само факт от пейзажа. Но той е достатъчен, за да се направят сериозни опити за написването на нова глава под надслов помирение. Няма как да не се направи изводът, че подобряването на трансатлантическите отношения минават през подобряването на отношенията в Европейския съюз. Италия например много изревнува заради тристранната среща между Германия, Франция и Великобритания, предвидена за 18 февруари. Тя даде повод на италианския министър на външните работи Франко Фратини да се изкаже в една реч пред Горната камара на парламента в Рим против съществуването на ос вътре в Европейския съюз. Франция вече отбеляза след посещението на военната си министърка Мишел Алио-Мари при американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, че една страница на лошите отношения е затворена. Париж трябва обаче да е отбелязал също, че в речта си За състоянието на Съюза Джордж Буш не спомена нито един път Франция, нито даде някакъв по-категоричен сигнал за помирение. Въпреки това очевидно е, че обстоятелствата изискват нормализация между Париж и Вашингтон. Няма как този процес да не е мъчителен, защото и от двете страни ще се стремят да запазят лице. Според наблюдателите сериозният шанс за помиряване предлага датата 6 юни, когато се навършват 60 години от десанта в Нормандия. Тогава загинаха 20 000 американски войници. Можем и да си представим как американският президент Джордж Буш и френският президент Жак Ширак са се хванали за ръцете, както някога направиха германският канцлер Хелмут Кол и френският президент Франсоа Митеран пред едно френско-германско военно гробище. Случаят с Германия е малко по-особен. Германо-американското настроение бе също достатъчно влошено, но, изглежда, то по-бързо ще се оправи. Някога първият следвоенен канцлер Конрад Аденауер направи традиция от принципа: Поддържай баланса между Съединените щати и Франция. Нормално е точно в момента, когато Вашингтон и Париж опипват почвата за помирение, Берлин да си спомни старата максима. Бившият канцлер Хелмут Кол също се изказа в подобен смисъл. В едно интервю за германския вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг Кол напомни, че Германия е в центъра на Европа, а това означава, че и политиката й трябва да бъде в центъра. Той даже посъветва Германия и Франция да направят компромиси с новите страни членки. Факт е, че германското правителство не направи коментар за речта на Буш За състоянието на Съюза. Говорителят на германското външно министерство Йенс Пльотнер само отбеляза, че германското правителство не коментира изявления на приятелски страни. Говорителят каза също, че от негова гледна точка това е била реч към американския народ за състоянието на държавата. Изявлението не е точно най-малкото заради факта, че в речта на Буш имаше прекалено много външна политика, даже поименно се споменаваха държави, които са съюзници на Съединените щати. За 26 и 27 февруари е планирано посещение на германския канцлер в Съединените щати и вероятно предстоящата среща с американския президент Джордж Буш ще даде и отговора на въпроса ще има ли ново състояние на американо-германските отношения. Важна проба преди това ще е Мюнхенската конференция по сигурността, на която обикновено се прави преглед не само на настроенията, но и на геополитическите представи за бъдещето. За Състоянието на трансатлантическите отношения. Така би изглеждало заглавието на най-важната реч, която трябва да произнесат в Европа и Америка. В тази въображаема реч няма как да не се отрази фактът, че и американци, и европейци имат интерес отново да се намерят. Къде е възможно да стане това, ако не на територията на НАТО. Така НАТО би помогнала на Стария континент да не продължава да буксува в реализирането на голямата идея, наречена Европейски съюз, а на Съединените щати - да намерят отново големите партньори в Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във