Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ПЕЧЕЛЯТ САМО ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ

След като европейският валутен съюз стана факт на 3 май, сега на дневен ред излезе главният въпрос - дали Европейската централна банка ще функционира успешно?


Минималните резерви


В небостъргача на Европейския валутен институт - предшественика на Европейската централна банка - започна трескава подготовка за старта й на 1 юли. Финансистите например се вълнуват дали тя ще изисква от банките да поддържат минимални резерви, и ако да - ще плаща ли лихви върху тях? От отговора на подобни въпроси зависи съдбата на финансовите центрове в Европа. Bank of England няма изисквания за минимални резерви на банките и това сега прави Лондон особено привлекателен за финансистите. В същото време повечето от останалите централни банки - в Германия, Испания или Португалия, държат особено търговските банки да поддържат такива резерви. При положение че Европейската централна банка реши да не изисква минимални резерви или прилага подобно условие, като заплаща лихвени проценти върху тях, наблюдателите прогнозират, че Франкфурт ще измести Лондон и ще се превърне в по-атрактивен финансов център.


Еврото иска мащаби


Още преди срещата в Брюксел на 3 май редица финансови институции в Европа предприеха промени в своите отдели за инвестиции в очакване на възможностите, които ще открие пред тях въвеждането на евровалутата. Така например германската Commerzbank и холандската Rabobank International обявиха, че откриват стотици работни места за специалисти по банковите инвестиции. Вярно е, че по-тясната икономическа интеграция, съчетана с еврото, ще роди един много по-подвижен нов пазар: обединяването на европейските национални ценни книжа ще доведе до раждането на капиталов пазар, който ще съперничи абсолютно равностойно на този в Северна Америка. Но само ограничен брой банки ще извлекат полза от променените условия, докато мнозинството от тях ще загубят традиционния си бизнес. Затова за тях подготовката е свързана с откриване на ниши извън инвестиционното банкиране, в които реално могат да бъдат конкурентоспособни.


Досегашният бизнес в областта на валутния обмен, корпоративното банкиране (кредитиране и приемане на депозити) и правителствените облигации даваше между 40 и 80% от приходите на европейските банки. С въвеждането на единната валута тези доходи ще се свият значително, което означава, че конкуренцията ще стане още по-жестока, а маржовете - съвсем тесни. Поради това лъвският пай от бизнеса ще отива при най-големите и гъвкави играчи на пазара.


През 2002 г. националните валути на 11-те страни членки на еврозоната ще престанат да бъдат законно платежно средство и по този начин ще отпаднат печалбите от разликите при кръстосаната валутна търговия.


Трусовете в досегашната банкова система в Западна Европа тепърва предстоят. Банките, които успеят да станат дилъри на еврото в значителни обеми (вероятно това ще са досегашните главни играчи в търговията с валута), все повече ще изземват бизнеса от ръцете на малките играчи. Европейският валутен пазар ще заприлича на американския, където само пет-шест банки имат годишни валутни постъпления над 100 млн. долара (в момента в Европа има повече от 13 такива банки).


Сътресения ще преживее и


корпоративното банкиране


В миналото излишъкът караше европейските банки да предлагат нисколихвени заеми. Днес ударението все повече се измества по посока на акционерни участия, което ще рече, че банките все по-малко са склонни да глезят клиентите си, отпускайки им кредити при ниски лихвени проценти. Като добавим към това и създаването на единен, много по-ликвиден европейски облигационен пазар в ерата след валутния съюз ще се окаже, че за големите корпорации ще е много по-изгодно и евтино да погасяват дълговете си чрез облигации. Свиването на този бизнес означава, че постъпленията от кредитиране ще намаляват и в края на века по прогнози на Дау Джоунс те ще достигнат 43 млрд. щ. долара - спад от 67 млрд. щ. долара в сравнение с 1990 година. От друга страна, това, което ще остане от корпоративното кредитиране, ще ожесточи още повече конкуренцията. Най-големите и най-добре капитализирани банки, които ще запазят способността си да предлагат заеми при ниска лихва, ще заемат най-добрите позиции на пазара.


След въвеждането на еврото ще настъпят трудни времена и за


пазара на правителствени облигации


След като Маастрихтският договор задължава правителствата да намалят вътрешния си дълг, те ще са принудени да издават все по-малко облигации. В допълнение към това националните банки ще трябва да се конкурират с всички останали кредитни институции в търговията с евродългове, тъй като ще загубят предимството си на специалисти в сферата на собствената валута.


Единната европейска валута обаче ще донесе със себе си и доста предимства. Да вземем например корпоративния пазар на облигации. Замирането на банковото кредитиране ще създаде огромен корпоративен облигационен пазар. Освен това в период на парични ограничения частният пазар на дългове ще се развива, за да измести правителственото финансиране за обществени и инфраструктурни проекти.


Услугите по сливания и поглъщания и консултанските услуги, оказвани от банките, ще се радват на все по-голямо търсене, тъй като единната валута ще разкрие още по-ярко разликите в производителността на труда в компаниите от различни страни и ще покаже недвусмислено необходимостта от преструктуриране.


Но вероятно най-големи възможности ще предлага единният европейски пазар на финансови активи. Макар че със засилване на конкуренцията комисионите на брокерите постоянно ще намаляват, очаква се рязко увеличение на бизнеса с нови емисии. Ограниченията, които валутният съюз налага върху правителствата при вземането на кредити, ще увеличат предлагането на активи чрез приватизацията. Според прогнозите през следващите пет години се очаква приватизационните сделки да достигнат обем от 125 млрд. щ. долара. Изправени пред невъзможността да вземат нови кредити, за да носят бремето на пенсиите, правителствата все повече ще насърчават личните осигуровки. По-голямото търсене и по-ликвидният пазар ще ускорят емитирането на корпоративни ценни книжа, особено за средно големите компании.


Какви са


стратегическите перспективи за европейските банки


след въвеждането на еврото? Най-общо казано, те са насочени в три направления, макар че стартовата позиция на всяка банка ще ограничи значително възможностите за избор.


* Разрастване: Поне шест европейски банки от мащабите на UBS и Deutsche Bank отдавна имат аспирации за лидерска позиция в инвестиционното банкиране и са отделили доста капитал за тази цел. Макар да са силни в общото традиционно банкиране, някои от тях са относително недобре подготвени в две ключови области - емитирането на ценни книжа и обслужването и осъществяването на сливания и поглъщания, където липсата на надежден бизнес с американски ценни книжа се смята за основен недостатък. Тези банки трябва да овладеят една нова кота - да навлязат в търговията с такива ценни книжа или да овладеят бизнеса със сливания и поглъщания, макар че и тогава успехът им не е стопроцентово гарантиран.


* Фокусиране: Второстепенните банки, чиито международни операции са ограничени и присъствието им в бизнеса с ценни книжа и консултантски услуги е все още слабо, имат малки шансове да се борят за класиране в групата на големите играчи. В най-добрия случай те биха могли да се надяват на специализиране в определени области и отрасли, възползвайки се от намаляващата роля на традиционното банково обслужване.


Някои вероятно ще фокусират усилията си върху компаниите в отделни сектори като химическата индустрия, медиите или шоу-бизнеса. Други ще се специализират в операции с високодоходните корпоративни облигации. Но в дългосрочен план е спорно колко от тях ще оцелеят, тъй като няма обективна причина те да се изявяват по-добре от един могъщ утвърден глобален играч в която и да било отделна сфера.


Създаването на банкови съюзи е една от вариантите за изход. Например испанска банка би могла да предложи достъп до своите клиенти на по-голяма чуждестранна банка срещу възможности за по-големи дивиденти. Подобни съюзи обаче твърде често са краткотрайни. Обикновено по-могъщият партньор съвсем скоро изземва почти целия пазар, до който се е докоснал.


* Икономии: Повечето от местните банки се занимават с традиционните банкови услуги на дребно. Те им носят около 30-40% от постъпленията и техните инвестиционни възможности са ограничени. Няма съмнение, че спасението за подобни институции ще е да се откажат от амбициите си за по-сериозни инвестиционни операции. Икономиите в тези случаи ще са една добра стратегия. Някои от най-големите европейски банки могат да решат, че е по-добре да си извоюват лидерска позиция в банковите услуги на дребно или в традиционното общо банково обслужване, вместо да хабят напразно усилия и средства в острата конкурентна борба за място в инвестиционното банкиране. Barclays и NatWest например вече се оттеглиха от бизнеса с акции и със сливания и поглъщания на компании.


От друга страна, като се знае, че ще има достатъчно кредитни институции, желаещи да разширят сферата на своите операции, банките от всякакъв ранг, които искат да продадат бизнеса си, ще реализират добри печалби за акционерите си.


Всичко това обаче са трудни решения. Европейският валутен съюз е замислен да осигурява по-големи и по-широки възможности, а не да ги стеснява. Затова онези, които свиват своя кръгозор, със сигурност ще загубят. В същото време може да се окаже, че банките, които имат по-скромни амбиции, се грижат по-добре за своите акционери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във