Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ОБЖАЛВАМЕ РЕШЕНИЕТО НА КЗК ЗА ТРИТЕ ТЕЦ

Тодор Николов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, пред в. БАНКЕРЪГ-н Николов, как според Вас ще се отрази политическата криза върху приватизацията? Все още няма стратегии за приватизацията на някои от дружествата от Военнопромишления комплекс (Тератон, Кинтекс), други пък не са одобрени още от Народното събрание (например за Вазовски машиностроителни заводи).- Фактът, че все още няма правителство, се отразява неблагоприятно върху цялата държава и в частност върху администрацията. Агенцията за приватизация също няма полза от тази ситуация. Важна стъпка на следващото правителство ще бъде да определи ясно своята политика по отношение на приватизацията в България.В тази връзка лидерът на първата политическа сила, спечелила изборите - Сергей Станишев, отново отправи послание чрез 12-те въпроса към НДСВ, че БСП има намерение да прегледа сключените от досегашното правителство приватизационни сделки. Какво е вашето мнение по този въпрос?- За мен това е право на всяко управление. Въпросът е каква е целта на тази ревизия. Дали чрез нея ще се намали темпът на приватизация, или ще се определи качеството на приватизационния процес. Ако става въпрос за второто, логично е всяко правителство да се стреми да си поставя по-високи критерии за качество и да не повтаря грешките на предшествениците си. Какви са грешките на вашите предшественици и как те могат да бъдат избегнати?- Ако приватизационният процес беше само икономически и не беше натоварен с политически и социални въпроси, отговорът щяха да бъдат много лесен. Тогава целта на приватизационния процес щеше да бъде постигането на оптимални цени и предпочитането на сериозни стратегически инвеститори, които са доказали своето качество, добронамереност и сериозен подход към инвестиции в други държави. Когато чрез приватизационния процес се решават политически и социални въпроси, тогава става много по-трудно. Една сделка не може да се оцени еднозначно. При всички положения ние ще се опитаме да има малко повече прозрачност и да представяме необходимата информация за раздържавяването. Ще търсим и ще предпочитаме тези методи на приватизация, които са доказали, че чрез тях се постига по-висока цена и няма прекалена намеса на субективния фактор. Кои са тези методи?- Такива са търговете с явно наддаване, когато са оповестени навреме и има достатъчно информация за приватизираните дружества, а също и утвърдилата се вече практика за продажба чрез фондовата борса. Според мен тези методи са доказали, че чрез тях се постигат по-добри цени и оспорванията след това са много по-малко. В крайна сметка, самият процес по избор на купувач е много ясен. В началото на годината усилено се заговори, че е възможно приватизацията на Булгартабак Холдинг отново да премине в ръцете на Агенцията за приватизация. Коя, според вас, би била успешната формула за раздържавяването на холдинга? Фондовата борса би ли могла да намери място в този процес?- За мен приватизацията на Булгартабак Холдинг е сложна сделка, но бих казал, че в момента не е на дневен ред. Напротив, лидерът на ДПС - Ахмед Доган, преди няколко седмици обяви пред медиите, че две фирми са проявили интерес към холдинга. - Поне в Агенцията за приватизация няма подобна информация, но аз много бих се радвал, ако е така. Мисля, че независимо от метода, който ще се приложи при раздържавяването на тютюневия холдинг, би било добре да се преговаря със сериозни инвеститори. Приватизацията на Булгартабак Холдинг е много сложна точно защото не може да се извърши успешна продажба, без да се реши социалният въпрос. Тук не става дума за работещите в едно малко предприятие, а за заетостта в цял един регион. Може би това е отговорът на въпроса защо досега не се е стигнало до сделка. Няма значение дали холдингът ще се продава като цяло, или като отделни дружества. Важното е, от една страна, да се реши задачата икономически, чрез преговори с добри инвеститори, и, от друга - много ясно да се определи и обяви как ще се решат социалните въпроси. Това означава, че вие изключвате продажба на Булгартабак Холдинг чрез БФБ-София.- Приватизацията на фондовата борса има значение за доброто развитие на българския капиталов пазар. Аз обаче не мисля, че на нея трябва да се продават мажоритарни пакети от големи дружества, при раздържавяването на които трябва да се защитават важни социални аспекти. Борсата би могла да се използва само тогава, когато самата сделка не е натоварена с други ангажименти. Намерихте ли разрешение на проблема с електроразпределителната мрежа на Слънчев бряг АД? - Ние имахме среща с австрийската компания EVN (купувач на ЕРП -Стара Загора и ЕРП - Пловдив), но не очаквайте да преговаряме с тях за цената на ЕРП-Слънчев бряг, тъй като към купувача е поет ангажимент по силата на приватизационен договор. Освен това австрийците са в правото си от миналия месец да поискат плащане на неустойка, многократно превишаваща размера на цената на сделката за ЕРП - Слънчев бряг. Параметрите са следните: 25 млн. лв. цена на сделката и неустойка от 27.1 млн. евро, т.е. EVN са достатъчно коректни и търпеливи, за да изчакат резултата от усилията на различните държавни институции да разрешат проблема. В такъв случай какъв, според вас, е начинът, по който могат да бъдат компенсирани миноритарните акционери на дружеството?- За мен е ясно, че са нарушени права и икономически интереси. Поради тази причина до този момент не е имало възможност да се реши този проблем. Според мен, трябва да се намери балансираща точка между интересите на държавата, миноритарните собственици и EVN. Как може да се намери тази балансираща точка?- Това е трудността на задачата. Въпреки всичко смятам, че има все още шансове тя да се намери. Но ако ми позволите, ще ви информирам официално тогава, когато наистина има шанс да се реализира решение, което да намали щетите за държавата. Бихте ли обяснили защо се наложи на два пъти да бъдат удължени сроковете за преговори с РАО ОЕС за ТЕЦ Варна и Топлофикация Русе?- Мога да обясня само защо бе удължен срокът втория път. Първата отсрочка е решение на предишното ръководство на агенцията. Състоянието, в което се намираше преговорният процес, беше много далече от възможността да се обсъжда конкретният приватизационен договор. Именно затова решихме да дадем възможност на РАО ОЕС да се срещне с всички институции, свързани с процеса на приватизация и регулация на енергийния сектор. Така след като се изясни вероятността да се удовлетворят някои искания на руската компания, може наистина да се пристъпи към обсъждане на приватизационен договор. В противен случай щяхме да си говорим на различни езици. Ние щяхме да предложим един договор, а представителите на руската компания щяха да поставят въпроси, които са встрани от него. Настояват ли руснаците да бъде намалена договорената цена за централите?- До този момент такива искания от тяхна страна не е имало. Но според мен част от другите им желания косвено са свързани с намаляване на цената. Те искат да си осигурят възвръщаемост при съществуващата регулаторна рамка, която да е атрактивна за работа и при така оферираната цена. Какво точно имате предвид?- Искам да кажа, че цената, която е предложил РАО ОЕС за двете дружества, е чувствително по-висока от тази на втория и третия участник в конкурса (CEZ и Енел). Това дава основание да се смята, че руската компания е предложила цена над онази, която експертите намират за добра. Така срокът за възвръщане на инвестицията на руснаците става доста по-дълъг, отколкото при останалите участници. Поради тази причина те искаха да преговаряме за промени в регулаторната рамка, за възможностите да се експлоатира малко по-голяма част от мощностите за производство на електроенергия и други въпроси. Когато са подали офертата си РАО ОЕС, не са ли направили точно сметките си по отношение на възвръщаемостта на инвестицията?- Този въпрос трябва да зададете на РАО ОЕС, не на мен. Част ли е въглищният терминал на Пристанище Варна от активите на местния ТЕЦ, т.е. продава ли се заедно с централата?- Формално погледнато, в активите на ТЕЦ-Варна е заприходен пристанищен комплекс, но в конкурсната документация изрично е упоменато, че пристанището не е обект на сделката, т.е. по него може да се преговаря, ако се постави въпросът за концесиониране. Поне моята информация е, че пристанището се използва единствено за нуждите на ТЕЦ-а, т.е. логично е купувачът на централата да има желание да стане концесионер и на пристанището. Тъй като последното е публична държавна собственост, независимо от това, че то е в активите на ТЕЦ-Варна, то не би могло да бъде продадено. Единственият начин, по който то може да бъде използвано, е чрез концесия или заплащане на цени за услугата на друг концесионер. Не е ли трябвало пристанищният комплекс да бъде изваден от активите на ТЕЦ-Варна преди приватизацията? - Да, може би. Този въпрос по всяка вероятност ще бъде поставен по време на преговорите. Вие ме питате дали пристанището ще бъде продадено заедно с ТЕЦ-а и отговорът е - не, няма да бъде продадено заедно с ТЕЦ-а. За да няма бъдещи основания за спорове и тълкувания, АП ще бъде много ясна и точна в приватизационния договор по този въпрос.Защо се наложи Комисията за защита на конкуренцията да даде становището си за концентрация на дейност едва след като бе избран купувач? Не съгласувахте ли предварително подготовката на тръжната документация с антимонополното ведомство?- Агенцията за приватизация коректно е попитала Комисията за защита на конкуренцията, преди да започне приватизационната процедура. КЗК обаче е изпратила нееднозначно становище по този въпрос. В подобни случаи в бъдеще АП ще изисква - преди да започне процедура, ясно становище от КЗК, защото сегашното решение на комисията, според мен, е по-скоро във вреда на българския държавен интерес. Мотивите й най-малкото са странни. Например за първи път се среща подход, при който електроенергията се разделя на видове, според начина, по който е произведена. Аз като физическо лице и консуматор не избирам да се включа в мрежата, по която тече ток, произведен от ТЕЦ, или в мрежата, по която тече ток, произведен от ВЕЦ. Произведеният ток е един продукт, той не може да се раздели на видове. Според мен, това е парадоксално и поради тази причина смятам, че решението на КЗК не е достатъчно мотивирано. Въпреки всичко крайният резултат от това решение е следният - в момента участниците в конкурса, имам предвид основно РАО ОЕС, ако са сметнали, че офертата не им е изгодна (т.е. че са предложили по-висока цена от тази, която би следвало да се плати за двете дружества) при съществуващата регулация и пазар в България, те могат да излязат от сделката, без да претърпят загуби. Имам предвид, че те няма да загубят депозита за участие, тъй като това решение на КЗК им дава тази възможност. В този случай България ще загуби между 3 и 6 млн. евро. Според мен КЗК е взела решението си на базата на предположения какво би се случило в бъдеще. Тя забранява дейност, защото споменатото дружество има потенциал през следващите години да достигне определен пазарен дял, а не защото в момента го притежава.Ще оспорвате ли решението на КЗК пред Върховния административен съд?- Да, независимо че е трудно, ще оспорваме това решение, защото в този случай аз не съм убеден в мотивите, с които то е взето. Аз смятам, че българските държавни институции трябва да се водят при вземането на своите решения първо от интересите на държавата. Агенцията за приватизация прекрати процедурата за продажбата на ТЕЦ Бобов дол с аргумента, че достигнатата цена от 71 млн. евро е твърде ниска. - Всички експерти, с които съм разговарял са категорични, че цената е над тази, която са очаквали, че може да се постигне за ТЕЦ Бобов дол.Не стоят ли други интереси освен чисто икономически зад спряната продажба?- По този въпрос трябва да попитате господата, които са взели това решение. От друга страна, може би трябва да попитате и институциите, които и в момента препятстват възможността да се работи по тази сделка, имам предвид Върховната касационна прокуратура.Как си обяснявате факта, че голяма част от сделките се обжалват пред Върховния административен съд?- Принципното ми разбиране е, че в една правова държава всеки има правото и възможността да оспорва решения, които нарушават неговия интерес. В момента сме свидетели на ситуация, при която дейността на АП, независимо от сериозните усилия, които тя полага, е блокирана. Няма сделка, по която да няма оспорване. За мен това не може да се дължи на пропуски, на недобросъвестност, на нарушения. В момента всеки, който има това право се възползва, без значение дали има основание или не. Факт е, че много голяма част от приватизационните договори не се спазват и купувачите не понасят реално почти никакви последствия за това. Начислените неустойки от Агенцията за следприватизационен контрол, за чието събиране са предприети съдебни мерки са близо 1 млрд лева. Не смятате ли, че в приватизационните договори трябва да се предвидят по-сериозни мерки, които да предотвратят подобно недобросъвестно поведение от страна на купувачите?- Очевидно това е проблем и той може да се реши по два начина: като АП - в бъдещите си договори, предпочита плащане на цялата сума в брой още при сключване на сделката, а ангажиментите за бъдещи инвестиции имат много по-малка тежест при оценката на офертите. Проблемът е, че голяма част от дружествата, които в момента се приватизират, имат нужда от такива инвестиции.Големият въпрос обаче е колко от инвеститорите купуват дружества, за да ги развиват и колко, за да се разпоредят с някакви техни активи и да ги оставят в това състояние, в което са. От тази гледна точка задълженията за инвестиции са нещо полезно. Друг е въпросът, че една силна държава няма в никакъв случай да допусне такова отношение към раздържавителните договори, тъй като в тях има достатъчно възможности да се въздейства. Ако се реагира бързо и всяка една от тези институции упражнява правата си, мисля, че след няколко сериозни случая, при които наистина се прекратят приватизационни договори или се платят неустойки, всички останали купувачи ще променят своето поведение. Ако като купувач знаете, че може да платите, но може и да не платите, ясно е, че ще изберете второто, но ако неплащането води до сериозни санкции за вас, вие няма да го направите и ще си осигурите необходимото финансиране, за да реализирате обещаните инвестиции. Има, разбира се, и проблеми, свързани с пропуски по самите договори. Не бих търсил някакъв умисъл в това. Все пак в началото на приватизационния процес не е имало необходимия опит. Вие разбирате, че приватизацията се извършва само веднъж - преди това не е имало нито подготвени кадри, нито опит в тази посока, нормално е да има и пропуски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във