Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ НИ УПРАВЛЯВАТ ЛИ ОРЕЛ, РАК И ЩУКА?

През годините на прехода научихме, че не Америка (както се твърдеше), а България е страната на неограничените възможности. Защото не там, а тук може да се случи всичко. Напоследък тази аксиома намира все нови и нови потвърждения в областта на коалиционната политика на българските партии. Някои намерения са толкова необичайни, че изтръпваме само при мисълта за нелошите практически шансове те да се осъществят. Без да подценяваме нарастващото богатство на екзотични идеи, първенството на проекта за предстоящо съвместноуправление на БСП, ДПС и НДСВтрудно може да бъде оспорено. И тъй като в последно време подготовката му премина от общи приказки към конкретни действия, той сигурно заслужава нещо много повече от ирония. Поне (или именно) защото като нищо може да бъде осъществен в нашата страна на неограничени (политически) възможности.Както са отбелязвали и други наблюдатели, използването на баснята е удивително полезно при анализа на съюзите и скандалите между българските политически партии. Но ако в редица случаи аналогията с известни герои в жанра би могла да бъде оспорвана, проектираната управленска коалиция с участието на БСП, ДПС и НДСВ (или някаква част от него) веднага ни напомня руската басня за орела, рака и щуката, опитващи се да теглят общата кола. Тази аналогия има доста буквални основания. Например героичното прозвище на лидера на ДПС (с уговорката, че за разлика от сокола, орелът не може да бъде опитомен, а само затворен в клетка). Или патологичната привързаност на БСП към миналото, която създава усещането, че соцпартията върви назад, дори когато се движи напред. Да не говорим за някои изразени хищнически черти на царското движение и особено на по-младата част от него. Но същественото в случая отива отвъд буквалните прилики.Най-провокираща въображението е самата мисъл, че тези три толкова различни политически формации могат да бъдат впрегнати в единно направляване (а не просто теглене) на българската държавна каруца. При това на финалната права на европрисъединителните процеси, където ще ни се наложи да съизмерваме качествата и постиженията си с далеч по-модерни возила. Веднага би могло да се възрази, че НДСВ и ДПС най-вероятно ще завършат безпроблемно съвместния си управленски мандат, а вече приетата в Социнтерна БСП твърде дълго е била извън властта, за да си позволи да направи пак познатите до болка пакости. Това е достатъчен повод, за да сумираме и претеглим аргументите за и против осъществимостта на коалиционния проект. Нека започнем с факторите в полза на съюзаБСП-ДПС-НДСВКъм днешна дата се очертават поне четири значими сред тях. Първият е все по-видимата генетична близост на трите формации. Трансформациите в БСП (кой казва, че тя не се променя?!) я върнаха в ръцете на (потомците на) висшата номенклатура на комунистическия режим и свързани с нея служители на бившата Държавна сигурност. А това са среди, чиято роля при създаването на ДПС и на редица задгранични лобита с влияние в НДСВ вече не се оспорва. Казаното не означава непременно, че всички конци се дърпат синхронизирано от една-единствена тайнствена ръка. Достатъчно е да се отчитат сродният манталитет и общите корени на политическите и икономическите интереси.Вторият фактор е общата и ясно осъзната необходимост на трите формации от участие в следващото управление на страната. НДСВ (или част от него) - за да се утвърди като политическа организация, ДПС - за да запази и укрепи завоюваните кадрови и структурни позиции, БСП - поради куп вътрешнопартийни и международни причини, които заслужават отделен анализ. Неучастието в следващото управление може да се превърне в сериозна заплаха за всяка от трите партии или най-малкото - за сегашните им ръководства.Третият фактор е свързан със значението на втория. Колкото и да е раздробен генералният противник (българската десница в цялата условност на нейното днешно качество и състав), никога не е изключено той да намери общ език и да се обедини. Макар да говорят снизходително за кризата на десницата, и БСП, и ДПС тайничко се страхуват от нея, а НДСВ е в като в небрано лозе, защото по всички логични критерии би трябвало да е част от тази десница и да работи за нейното консолидиране. Иначе казано, трите формации трябва да се подсигурят, като се обединят.И накрая, четвъртият фактор, благоприятстващ коалицията орел, рак и щука, е наличието на стабилизиращо условие - ловък посредник в лицето на ДПС. Движението и неговият лидер имат достатъчно ресурси, за да обуздаят хегемонистичните претенции на БСП и центробежните сили в разнородното НДСВ. Наистина, ролята на балансьор в такава щура тройка изглежда твърде голямо предизвикателство дори за играч от калибъра на Ахмед Доган и може да му струва много, а дори и всичко. Оттук нататък идва ред на факторите, работещи противизграждането на коалициятаПреди всичко това е намирането на отговор на въпроса как БСП светкавично ще се трансформира от решителна опозиция на днешното управление в негов съюзник и партньор. Очевидно става дума за политическо салтомортале, което крие много рискове - като се започне от осветяването на истината, че соцпартията е опозиция, ама не чак толкова (по думите на сегашния премиер) и се свърши с нарастването на уязвимостта й към критиките на конкуренти с популистки маниер (а такива има и тепърва ще се роят). Да не говорим за трудността да се убедят твърдите избиратели, че четирите години сърцераздирателни критики към управлението за неговата социална безчувственост са били просто вид подготовка за управление, сиреч обикновена демагогия. Тази операция, която по принцип е изключително сложна, изглежда направо непосилна с оглед възможностите на днешните властелини на Позитано 20.Вторият фактор, който вероятно ще затрудни формирането на коалиция между БСП, ДПС и НДСВ, е намирането на баланс между претенциите за участие на трите формации при разпределянето на баницата на властта и съответната им електорална тежест. БСП, която вече се изживява като победител, ще иска лъвския пай, но ще срещне остра съпротива и основателни напомняния за някои неблаговидни прецеденти. На всичко отгоре днешните управляващи ще сложат на масата своя принос (реален и измислен) за развитието на евроатлантическата интеграция през последните четири години - ключово направление, в което БСП по правило не е помагала, а е пречила. Тук вероятната договорка между лобитата зад трите формации може да играе ролята на буфер, но сама по себе няма да реши проблема. Още повече че сама по себе си не е безпроблемна.На трето място, въпреки взаимните комплименти, трите партии не преливат от взаимно доверие. Станишев може и да говори за ДПС като за доказал се отговорен партньор, но това означава, че или не познава добре горчивия опит на предшествениците си, или си мисли самонадеяно, че може да го опровергае. Ето защо ласкателствата толкова често се сменят с упреци и дори нескрити заплахи в (предимно задочните) комуникации между БСП, от една страна, и управляващите - от друга. Отношенията вътре в управляващото сега мнозинство пък са сюжет за цяла сапунена опера. И накрая, една трудна и деликатна работа, каквато би била изграждането на следизборна коалиция между БСП, ДПС и НДСВ, ще се натъкне на големи напрежения и препятствия във вътрешнопартийните елити. Както в БСП, така и в НДСВ има цяло ветрило от възгледи по въпроса за бъдещото коалиране, някои от които изцяло се изключват. Те отразяват не само и не толкова различни идейни позиции, колкото интересите на мощни центрове на политическа и икономическа власт и влияние. Каквито и изумителни да са способностите на българските политици да се договарят помежду си, те, слава Богу, не са безгранични. Да не говорим за големия брой претенденти за висшите постове в държавата, които също все пак са някакъв ограничен брой.И все пак нека допуснем, че знайните и незнайни благоприятните фактори надделеят над неблагоприятните. Тогава идва най-трудният въпрос - относновъзможните проблеми и последици наедна осъществена коалиция БСП-ДПС-НДСВПървият проблем ще възникне при изработването на общата управленска програма на коалицията. Мнозина се изкушават отсега да определят, че това ще бъде едно социаллиберално управление. На пръв поглед - логично твърдение, като се има предвид, че тройката се състои от партия, член на Социнтерна, партия, член на Либералния интернационал, и партия, която напира към последния. Само че съвременният социаллиберализъм не е тюрлюгювеч (т.е. механичен сбор от социални и либерални идеи и управленски практики), а органичен синтез, който отива отвъд едните и другите и придобива ново политическо качество. Да не говорим, че само ние си знаем колко БСП е социална, ДПС - либерално, а НДСВ - изобщо нещо, което подлежи на определение.Иначе казано, как трите формации ще съвместят своите предизборни платформи и пропагандни послания в единна управленска програма (която на всичко отгоре ще трябва и да се изпълнява в съответствие с поетите ангажименти по европрисъединителния процес) - това е въпрос, на който решение сигурно може да предложи само знаменитият илюзионист Хари Худини. А освен при правенето на програмите, както добре знаем, българските партии още по-често се изпокарват и когато се наложи да се съставя кабинетът. Имайки предвид напреженията в днешното управляващо мнозинство, вкарването на още един, не по-малко обичащ да кадрува партньор, прави задачата още по-интересна.Което е може би е повод да си припомним древното китайско проклятие Дано ти се падне да живееш в интересно време! Но това, дали се задава интересно време, все пак зависи в крайна сметка от българските избиратели. И си остава изцяло за тяхна сметка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във