Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ НИ ШАМАРОСАТ И СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЗАСТРАХОВКИ

Застрахователните компании са реализирали през миналата година премиен приход от Гражданска отговорност в размер на 51.861 млн. лева. В същото време изплатените обезщетения в тези случаи възлизат на 36.122 млн. лв., или общата квота на щетимост е 69.65 процента. Този факт не може да не буди притеснение, но едва ли е достатъчно основание да се плаче и да се иска поскъпване на въпросната застраховка, защото била евтина.


Със сигурност има и други начини Гражданска отговорност да стане и по-продаваема сред клиентите, и не чак толкова губеща за застрахователите.

Цената на застраховката Гражданска отговорност ще е сред приоритетните теми, които ще обсъжда Дирекцията за застрахователен надзор на заседанието си в понеделник - 11 септември. Както научи БАНКЕРЪ, тя отново ще бъде увеличена. След което проектът ще бъде внесен за съгласуване в Министерството на финансите, а после и за одобрение в Министерския съвет.


По закон надзорниците определят минималните премии по задължителната застраховка, под които компаниите не могат да паднат. Те определят и размера на обезщетенията, които трябва да плати застрахователят при настъпването на застрахователно събитие. Тази практика бе регламентирана и със специален нормативен акт, за да се прекратят, според надзорното ведомство, всички опити за спекулации и нелоялна конкуренция между застрахователите. Другият аргумент е, че с подобни мерки се защитават и интересите на застрахованите. Второто е малко спорно.


До решението за административно определяне на задължителни минимални размери на застрахователните премии се стигна през 1998 г. след неколкогодишни несъвсем коректни битки за привличането на клиенти. Много от застрахователните дружествата предлагаха всевъзможни отстъпки на услугите си, достигащи понякога и до над 50 процента. Това доведе до абсурдната ситуация воюващите сами да поискат цената на задължителните застраховки да се определя не на пазарен принцип, а административно. Мярката уж бе приета от участниците на пазара като временна, но, както знаем, временните неща у нас понякога са вечни.


Така от първото административно определяне на минималния размер на Гражданска отговорност през 1998 г. всяка следваща година се гласуват все нови и все по-високи цени. Очакванията сега са те да скочат с 10-20 процента. Това означава, че за най-масовите автомобили в България с кубатура от 1300 до 1800 ще плащаме вместо досегашните 39 лв. между 43 и 47 лева. В същото време размерът на покритията, които дава задължителната застраховка, ще остане същият, твърдят запознати с проекта на надзорниците - до 30 000 лв. за пострадалите граждани и до 25 000 лв. за имуществени щети.


Та защо все пак ще плащаме по-скъпо за задължителните застраховки, при положение че закрилата, която ни гарантират, не се променя? Да не би инфлацията при хранителните стоки да се е отразила и на застрахователните услуги?


Лошото състояние на пътищата ни, обясняват застрахователи, са предпоставка за повече катастрофи, а оттам и рискът, който носели, бил по-голям. Само че каква е вината на собствениците на автомобили за това? И не е ли още един абсурд при покупката на бензина индиректно да спонсорираш поддръжката на пътната мрежа (процент от цената на горивата се отчислява за тази цел, а и общините прибират пътна такса), след което да плащаш по-скъпо и за Гражданска отговорност? Всъщност по същата застрахователна логика разбитите шосета са аргумент и за увеличаване на обезщетенията, които изплащат застрахователните компании.


Вместо със скръстени ръце да се измислят основания за поскъпването на задължителната застраховка, изглежда по-разумно мисловните усилия да се насочат в друга посока. Статистиката през последните две години показва, че едва 50% от собствениците на автомобили имат сключена Гражданска отговорност, колкото и задължителна да е тя.


Очевидно е, че нито глобите от 200 до 500 лв. за физическите лица и от 500 до 5000 лв. за юридическите, както и проверките на КАТ не са в състояние да накарат всички граждански да се застраховат. Очевидно е, че това няма да стане и с по-високите цени на полиците. Напротив - никак не е изключено, ако тази година застрахованите са били около 50%, то догодина те да са още по-малко. Или може би тогава държавата пак ще вземе нещата в свои ръце? Временно, докато се разделим с икономическия мутант - пазарно стопанство с централизирано регулиране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във