Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ НАПРАВИ ЛИ ДЪРЖАВАТА ЖЕСТ КЪМ ВАРНЕНСКАТА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА?


Варненската корабостроителница, подобно на попревтасала
мома, попи доста жадни погледи, но малцина са сериозните кандидати
за нея. Нищо чудно един ден все пак да й провърви. Засега обаче
корабостроителницата трябва да се грижи за това, как да подобри
имиджа си. На 15 декември настъпва падежът на кредита от 10.3
млн. щ. долара, който й бе отпуснат от Пощенска банка. Ако Варненската
корабостроителница не се издължи, Държавният фонд за реконструкция
и развитие - гарант по кредита, ще трябва да плати на банката
и да встъпи в правата си на кредитор на предприятието. Ако се
стигне дотам, работническо-мениджърското дружество (РМД), което
е единствен кандидат за мажоритарния пакет от акции (58% от капитала)
на корабостроителницата, ще постави условие кредитът да бъде разсрочен
от ДФРР. РМД Варненска корабостроителница инвест АД
е учредено от физически лица, които са работници и служители в
предприятието. Сред тях се открояват имената на Свилен Спасов,
председател на УС на дружеството, и на Добромир Кондов, негов
изпълнителен директор.


Жестът на държавата


би ускорил продажбата й, посредник по която е международната
консултантска компания DFC. Той обаче няма да реши кардинално
проблемите със задлъжнялостта на дружеството. Към 30 юни 1998
г. Варненска корабостроителница дължи на банки, доставчици и на
бюджета 96.8 млрд. лв., 95% от които трябва да изплати до една
година. От друга страна, за същия период вземанията са едва 21.9
млрд. лева. Това съотношение показва коя е основната причина за
влошената ликвидност на дружеството и защо то има затруднения
при погасяване на изтеглените банкови кредити. Основен кредитор
на предприятието е ЕКСПРЕСБАНК.


Новините за влошеното финансово състояние, протакането
на приватизационния процес и липсата на първокласен чуждестранен
инвеститор доведоха до срива на цените на акциите на Варненска
корабостроителница през последните няколко месеца. В края на май
1998 г. книжата й се търгуваха по 17 000 лева. До края на август
цената им падна до 9000 лв. на акция и през следващите месеци
се запази почти без промени. Въпреки че миналата седмица акциите
бяха регистрирани на официалния пазар на Българска фондова борса,
сделките продължиха да се сключват на нива 8500 - 9000 лева. Прави
впечатление обаче, че


в списъка на акционерите


на дружеството фигурират първокласни инвестиционни
посредници като Експандия, Капман, Фина-С,
Бета Корп. Акции от корабостроителницата държат и
няколко чуждестранни портфейлни инвеститори. Най-големият частен
акционер на Варненска корабостроителница - Индустриален
холдинг България, притежава 18% от капитала й и има значително
влияние в управителния и надзорния съвет. През последните месеци
търговска банка България Инвест, която е част от структурата
на холдинга, купи още 27 900 акции, или 1.5% от капитала. Според
запознати споменатите юридически лица засега нямат намерение да
се разделят с придобитите книжа. А това означава, че тези инвеститори


очакват покачване на цените на акциите


на дружеството в дългосрочен план. Основание за тези
очаквания е преди всичко производствената дейност на дружеството
през 1998 година. Варненската корабостроителница построи и предаде
на Български морски флот два кораба за насипни товари - 14 000-тонния
Персенк и 20 000-тонния Царевец. През
март 1999 г. ще бъде пуснат на вода договореният с БМФ 20 000-тонен
кораб Трапезица. Тази година бяха построени и предадени
още три кораба с тонаж 41 700 бруторегистър тона, предназначени
за насипни товари. Те са поръчани от полски и италиански компании.
За сравнение през предишните три години от кейовете на корабостроителницата
са слизали по пет кораба, повечето от които с тонаж 9370 бруторегистър
тона. Ръстът на приходите от продажби на предприятието през 1998
г. е впечатляващ. Очаква се брутните приходи да достигнат 144
млн. щ. долара спрямо 54 млн. щ. долара през 1997 година. Прогнозната
нетна печалба за 1998 г. е около 8 млн. щ. долара, или 4 щ. долара
на акция. Варненската корабостроителница обаче има да покрива
5 млн. щ. долара загуби от минали години, 10.3 млн. щ. долара
задължения към Пощенска банка и 25 млн. щ. долара към ЕКСПРЕСБАНК
(които трябва да бъдат издължени до края на следващата година).
Освен това голяма част от паричните постъпления по продажбите
ще бъдат реализирани едва в края на 1999 година. Ако обемът на
производство на предприятието се запази и през следващите години,
нужният оборотен капитал за поддържане на дейността ще надхвърли
70 млн. щ. долара.


Той може да бъде покрит по два начина - или с банкови
кредити, или чрез следващи увеличения на капитала с цел привличане
на портфейлни инвеститори. Вторият вариант обаче едва ли може
да се осъществи през следващите две-три години поради нестабилната
инвестиционна среда в страната.


При тази ситуация дребните акционери на дружеството
не могат да се надяват на дивидент за 1999 и 2000 г., тъй като
по-голямата част от брутната печалба на предприятието ще отива
в джоба на кредиторите.


Засега българският постприватизационен фонд, финансиран
от ЕБВР, е готов да инвестира между 3 и 6 млн. щ. долара в увеличението
на капитала на корабостроителницата. Условието е това да стане,
след като работническо-мениджърският екип придобие мажоритарния
дял от нея.


Ако бъдещите мажоритарни собственици на корабостроителницата
капитализират нетната й печалба през следващите две години, прогнозата
е, че счетоводната стойност на една акция в началото на следващия
век ще достигне 28 000 лева. В момента тя е около 17 000 лева.
Тези данни дават основание да се предполага, че цените на акциите
на Варненската корабостроителница ще се повишават в дългосрочен
план.

Facebook logo
Бъдете с нас и във