Банкеръ Daily

Общество и политика

Ще изпълни ли КС поръчката за царските имоти?

Противно на законовата уредба и правната логика Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане по същество скандалното искане на тричленния състав на Върховния касационен съд (ВКС) по делото за Царска Бистрица за абсурдно тълкуване на основния закон. Приетият за разглеждане въпрос, зад който прозира явен опит за обръщане на делата в полза на царската фамилия, е: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“.

Само преди два месеца Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, макар и трудно, удържа откровено корупционния натиск за царско оземляване на фамилията Сакскобургготски. В оспорван вот мнозинството съдии отказаха да сезират КС по предложение на тричленния състав, който отказа правосъдие на последна инстанция по делото за Царска Бистрица. Безумният ход на тричленката беше отрязан с 21 гласа "против", но интензивната задкулисна обработка на гласуването пролича от 18-те гласа "за" даване ход  на питането.  

Тричленният състав по делото за Царска Бистрица поиска конституционното тълкуване по същия въпрос, но зададен с повече конкретика относно царските имоти. А именно: "Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие и по-конкретно закон, с който е извършено отчуждаване на движимо и недвижимо имущество от персонално посочен в закона кръг от лица, без обезщетяване и без отчуждаването да е било поставено в зависимост от конкретни държавни и обществени нужди?“

И понеже съставът е очаквал реакцията на мнозинството, беще предвидил и резервен ход във вид на втори въпрос: "Допустимо ли е тричленен състав на ВКС да внесе в Конституционния съд на Република България искане за тълкуване на разпоредба от конституцията в хипотеза, при която необходимостта от тълкуване на тази разпоредба е установена при разрешаването на конкретен правен спор?" Тоест може ли тричленката да прескочи общото събрание на колегията и да направи, каквото си е наумила. Тук реакцията на мнозинството беше по категорична - 15 гласа "за" и 24 - "против".

Схемата за прескачане на общото събрание явно е била договорена, защото тричленката по делото за Царска Бистрица внесе незабавно искането си директно в Конституционния съд, който го допусна за разглеждане по същество. Докладчик по образуваното конституционно дело № 5/2019 г. е видният царедворец Константин Пенчев, като за допускане на искането е гласувал и председателят на КС Борис Велчев. Чест прави на трима от членовете - Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Таня Райковска, че са изразили категорично несъгласие, подписвайки определението с особено мнение, в което отричат правото на отделни съдии и състави да сезират директно конституционния съд. 

В резултат на осъществената маневра Конституционният съд ще разяснява ефекта от собственото си peшeниe, с което преди повече от 20 години обяви за противоконституционен  Зaĸoна зa oтнeмaнe в пoлзa нa дъpжaвaтa нa имoтитe нa бившитe цape Фepдинaнд и Бopиc и на тexнитe нacлeдници. Така се отваря възможност за брутално преобръщане на досегашната съдебна практика по делата за царските имоти, съгласно която те са купувани и строени с парите на данъкоплатеца, а титуляр на правото на собственост е не царската фамилия, а държавното учреждение с архаично наименование Интендантство на Цивилната листа на Царя.

Досега съдът призна собствеността на държавата върху дворците "Кричим", "Саръгьол" и "Ситняково". Делата за двореца "Врана", за резиденцията "Царска Бистрица" и за 16 500 дка гори в Рила обаче продължиха, а Симеон Сакскобургготски и верните му поддръжници  вече втора година  настояват за  претенциите си. А  властта  опита на няколко пъти почвата за сделка по иначе нетърпящи пазарлък въпроси с предложения за решаване на несъществуващия проблем с царската реституция.

Категорично няма нищо за реституиране, за питане и тълкуване. Решението на Конституционния съд от 1998 г., с което беше зачертана от правния мир "наредбата-закон" от 1947-а, се прилага занапред, а последиците от обявяването на един закон за противоконституционен се уреждат от парламента. В случая последиците са тези, че одържавяването на имотите отпада, но това не прави автоматично  частна собственост на бившия монарх. Премахнато е действието на един специален закон, който е поначало грешен като правно средство, защото и в онези времена имотите не са били на царската фамилия.

Правното действие на "наредбата-закон" е по същество актуването им като държавна собственост, а не одържавяване. Тъкмо това обаче не устройва царистите, в услуга на които тричленният състав формулира порочната си теза, че ставало въпрос за необезщетено отчуждаване. Не може да одържавиш имущество, което е държавна собственост, нито да го отчуждиш срещу обезщетение от някого, който няма право на собственост върху него. Тъкмо по тази причина е нонсенс да се прави специален царски реституционен закон - няма нищо царско за реституиране. 

Очакваме обаче  играта за царските имоти да продължи в изпълнение на договорената схема. След като съдът на първа и втора инстанции  в продължение на няколко години държа правата линия, ще е пълен позор КС и ВКС да наложат в явно съучастие тържество на беззаконието в изпълнение на тази грандиозна поръчка. В страната на задкулисието обаче всяко безобразие е допустимо. Справка - океан от примери!  

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във