Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ИМА ЛИ ДИСКРИМИНАЦИЯ В БРОКЕРСКИТЕ СРЕДИ?

Трескава подготовка кипи сред играчите на пазара за ценни книжа. Наближава кандидатският тур за заветните тапии, даващи право на брокерите да търгуват на пода. Представителите на инвестиционните дружества, участващи в борсовата търговия, трябва да се лицензират - гласи Законът за ценните книжа, и фондовите борси и инвестиционните дружества. За целта желаещите ще трябва да се явят на изпит пред Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Според наредба на Комисията кампанията по лицензирането трябва да приключи до 14 януари 1999 г., но още отсега повечето от действащите брокери усилено събират знания, за да се представят достойно на изпита. Вълнението около предстоящото събитие предизвикаха пуснатите за попълване от кандидат-брокерите заявления за кандидатстване за правоспособност. Безумието на точка 4 от глава II на заявлението бе истинската причина за възникналото сред играчите напрежение. Скандалното в случая е, че освен всичко друго от кандидатите за лиценз ще се иска и отговор на въпроса дали са били акционери във финансова институция, на която са налагани санкции по Закона за банките. С други думи, всеки наивник, който е имал неблагоразумието да притежава акции в някоя от фалиралите банки, го грози опасността да не получи лиценз за брокер на ценни книжа. Възниква обаче контравъпросът защо е сложена подобна дупка в ситото? Какво е виновен дребният акционер, който е притежавал няколко акции, да кажем, в ПЧБ или в МИНЕРАЛБАНК, за да бъде лишен от правото да участва в борсовата търговия. Не е ли достатъчно, че веднъж той е понесал загубите от неудачното си акционерно присъствие във фалирала банка, за да бъде наказан и допълнително? Създателите на въпросния текст явно са го включили в задължителния тест с призумпцията, че не може да се дава разрешително за управление на чуждестранни капитали на хора, които не са съумели да опазят собствените си средства и интереси. Логиката на такава постановка е повече от резонна и разумна, но... в белите условия на други страни, познаващи само пазарните, а не соцправилата на финансовата система, в които уж нямаше рискове.


Комисията по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) естествено излиза от това деликатно положение с обяснението, че събираната от нея информация чрез въпросните заявления няма да се има предвид при издаването на лицензи. Наивно. Като не ти трябва нещо, защо го изискваш?


Освен това тревожният текст в наредбата го има само в този нормативен документ и никъде другаде.


Всички участници в капиталовия пазар се надяват все пак нормалната логика да възтържествува и тази дискриминация да отпадне.


Защото специализираната комисия би трябвало да се интересува повече от това например как след лицензирането на брокерите ще се установява дали лицата, сключващи сделки от личните си компютри, имат нужната законова правоспособност? Може би това е актуалната тема, по която трябва да се помисли, вместо да се проявява друго творчество.


Междувпрочем необременените като акционери или по друг начин с фалирали институции лица могат да изкарат подготвителен курс за брокери. Тази услуга първи се сетиха да предложат от Института за следдипломна квалификация към УНСС, като цената на удоволствието е 396 000 лева. Изкаралите курса не ползват никакви привилегии и кандидатстват на общо основание за разрешително пред КЦКФБ. Въпрос на личен избор и на материални възможности е решението дали за изпита пред комисията да те подготвят 12 водещи специалисти в областта на капиталовите пазари, или да се оправяш сам. В групата на платените преподаватели фигурират авторитетни имена, като тези на бившия шеф на КЦКФБ Християн Танушев, на проф. Милчо Стоименов, на заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски, на шефа на Централния депозитар Апостол Апостолов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във