Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ ДОЧАКА ЛИ РЕДА СИ КИПЪРСКАТА КРИЗА?


Гръцкият външен министър Теодорос Пангалос за пореден
път порица опитите на ЕС да предостави финансова помощ на Турция.
Атина не е против такава помощ, но само срещу определено поведение
и конкретни ангажименти на Анкара в двустранните отношения и най-вече
по кипърския проблем. Неприемливо и парадоксално е Европейската
комисия да финансира Турция като развиваща се страна,
след като тя настоява за приемане в ЕС, поясни Пангалос. Междувременно
турският външен министър Исмаил Джем заяви, че размразява
диалога с ЕС, което бе оценено от Пангалос като положителна стъпка.
Гръцкият външен министър порица разполагането на американско оръжие
на о-в Кипър, което предприе Турция, след като в САЩ има влезе
в сила забранителен закон за продажба и транспортиране на американска
бойна техника на спорния остров. Само ограничаването на броя на
оръжията може да успокои напрежението, което възникна между кипърските
гърци и кипърските турци и по повод на разполагането на руските
ракети С-300 на острова, подчертава Атина. Както е известно, Турция
заплаши, че ще разположи китайски зенитни ракети в турската част
на острова, ако в гръцката част бъдат инсталирани руските зенитни
ракети. Освен срещу ракетните комплекси С-300, китайските ракети
щели да бъдат насочени и срещу кипърската база на ВВС Андреас
Папандреу. Националната гвардия на Кипър и военното министерство
разполагат с точна карта за разположението на нападателни оръжия
на кипърските турци, съобщи официалният говорител на кипърското
правителство Христос Стилианидис.


Предстоящата доставка на системите за противовъздушна
отбрана С-300 предизвика най-голямата криза в турско-гръцките
отношения след разделянето на острова на 20 юли 1974 година. Преговорите
под егидата на ООН за обединяване на острова като двузонална и
двуобщностна федеративна държава бяха погребани, след като се
предприеха стъпки за присъединяване на Кипър към ЕС през март
тази година. Кипърските турци отказаха да участват в общата делегация
на кипърското правителство. Лидерът на кипърските турци Рауф Денкташ
поиска преговори между двете държави - признатата от ООН Република
Кипър и Севернокипърската турска република, чието признаване САЩ
и ООН отново отхвърлиха през юни тази година. Кипърският президент
Глафкос Клиридис се надяваше чрез руските ракети да направи кипърските
турци по сговорчиви. Ефектът обаче бе обратен. Но пък, ако кипърските
турци продължават да се инатят, ЕС може да се съгласи да приеме
Република Кипър за член на съюза и тогава разделението може да
се окаже необратимо.


Кипърските гърци настояват да бъде прекратена турската
окупация и да бъдат изтеглени турските войници от острова в съответствие
с резолюциите на ООН. Кипърските турци, които са 18% от населението,
настояват за политическо равновесие. Основаната през 1960 г. Република
Кипър, в чийто парламент имаха 30% от местата и толкова кресла
в правителството, както и вицепрезидентския пост, бе задраскана
през 1963 г. след първите етнически сблъсъци. Първите преки преговори
между лидерите на двете общности бяха уредени едва през 1994 г.
по инициатива на генералния секретар на ООН Кофи Анан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във