Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩЕ БЪДЕМ ПЪЛНОПРАВЕН ЧЛЕН НА ЕС ПРЕЗ 2007 ГОДИНА

Меглена Кунева, заместник-министър на външните работи, главен преговарящ с Европейския съюз, пред в.БАНКЕРЪ

Г-жо Кунева, западната преса ви представи като новия преговарящ на страната, която е на опашката по пътя към Брюксел. Приемате ли тази оценка и притеснява ли ви тя?- Понятието западна преса е твърде общо и често се спекулира с отделни твърдения. Те се приписват като общовалидна позиция за всички медии или страни по отношение на присъединяването на България към Европейския съюз. За страната ни са се изказвали и хвалебствени думи и са се отпечатвали положителни статии и анализи на авторитетни международни институции. От това не трябва да се главозамайваме, а да останем самокритични, без да се самоотричаме, като търсим баланса и отчитаме положителните си постижения.

В доклада на Европейската комисия, предоставен за обсъждане от Европарламента преди седмица, няма категорични свидетелства, че България ще бъде призната изрично за функционираща пазарна икономика. Какво според вас може да се направи, за да се преодолее тази негативна констатация до обявяването на редовния доклад на комисията през есента на тази година?- В интерес за България е да бъдат предприети спешни мерки за решаването на тези проблеми с цел да се избегнат до минимум отрицателните оценки в редовния доклад на комисията. В момента Министерството на икономиката и Министерството на финансите работят върху пакет от мерки за изпълнение на икономическите критерии от Копенхаген за членство в Европейския съюз. На 25 септември 2001 г. в Брюксел ще се проведат консултации, по време на които българската страна ще има възможност да представи актуализирана информация за всички стъпки, предприети от правителството в процеса на евроинтеграция до края на септември. Извършеното в този кратък срок ще бъде от особена важност за окончателната оценка в доклада на Европейската комисия тази година.

Преди броени дни комисарят по разширението на Европейския съюз Гюнтер Ферхойген отново подкрепи тезата си, че Европейският съюз може да приеме през 2004 г. десет от дванадесетте преговарящи страни. Не се ли опасявате от пораждане на евроскептицизъм в страната, ако България бъде пропусната в този кръг?- За сведение - България е открила преговори по 21 глави, като е закрила предварително 11 от тях. Останалите кандидатки, с изключение на Румъния, са открили преговори по всички глави. Румъния е започнала преговори по 15 глави и е закрила 8 от тях. Отварянето на всички глави в рамките на белгийското председателство би присъединило България към групата на напредналите. Така на практика принципът на догонване, предложен от Европейския съюз, ще бъде приложен изцяло.

Реалистично ли е да очакваме отварянето на всичките 31 глави по преговорите до края на тази година?- Необходимо е да направя известно уточнение. Преговорният процес е разделен на 31 теми, съответстващи на броя на главите на бъдещия Договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В момента страните кандидатки водят преговори само по 29 глави. По останалите две - Институции и Разни, ще бъдат водени на по-късен етап. Програмата на белгийското председателство на ЕС предвижда до края на 2001 г. с България да бъдат открити преговори по още пет глави: Свободно движение на хора, Социална политика, Енергетика, Регионална политика и Финансови и бюджети въпроси. Освен това имаме амбицията до края на тази година да открием преговори и по трите останали глави - Икономика и валутен съюз, Индустриална политика и Селско стопанство, по които вече сме депозирали българската позиция. Що се отнася до евроскептицизма, смятам, че той може да възникне там, където има демотивация или погрешна размяна на сигнали и информация между правителството и обществото. В този контекст, наред с активизирането на усилията на чисто политическо и дипломатическо ниво, ние ще разчитаме на подкрепата на медиите, гражданското общество и научните среди за разработването на комуникационна стратегия по присъединяването.

По кои от темите, определени за обсъждане, очаквате да възникнат по-сериозни дискусии?- За България, подобно на другите страни кандидатки, по-деликатни ще бъдат преговорите по главите Енергетика, Селско стопанство и Регионална политика. Това е така, защото, от една страна, е необходимо да се спазят определени ангажименти в определени срокове, а от друга - получава се сблъсък с интересите на някои от страните членки, предимно по отношение на структурните фондове.

В досегашните доклади на Европейската комисия съдебната сфера, нефункциониращата администрация и корупцията бяха предмет на най-сериозните забележки от страна на Брюксел. Предвиждат ли се някакви по-интензивни мерки в тази област?- Мога да ви уверя, че необходимите мерки в тази насока вече са взети. На първото заседание на Съвета по европейска интеграция, което се състоя на 3 септември тази година, бе взето решение експертни работни групи да разработят стратегия за развитие на съдебната система и на антикорупционна стратегия, които ще одобри Министерският съвет. Аз лично ще представя тези разработки следващото ми посещение в Брюксел на 25 септември.

Парламентарните избори у нас забавиха законодателния процес. Възможно ли е това да се отрази неблагоприятно на хода на хармонизацията на българското законодателство с това на Европейския съюз?- Като юрист съм особено чувствителна към тази тема. Правителството е набелязало в своята Законодателна програма редица мерки за преодоляване на известното закъснение при хармонизирането на българското законодателство с това на Европейския съюз. Смятам, че е напълно реалистично нашата страна да спази поетите законодателни ангажименти, поради обвързаността на този факт с хода на преговорите. В тази връзка следва да се отбележи, че в редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни ще се отчита само приетото законодателство и наличието на разработени секторни стратегии и програми, които се приемат за твърд ангажимент. Заявките за планирани бъдещи действия няма да бъдат отразени от доклада.

В досегашния ход на преговорите България сякаш пропусна възможността да формира българско лоби сред 15-те страни-членки на Европейския съюз. Възнамерявате ли да работите в тази насока?- Тайната на доброто лобиране като цяло не се свежда до неговата демонстративност и декларативност, а опира по-скоро до своевременното му проявление и систематичността на контактите. Не може да се подмине и подкрепата на посланиците на страните-членки в България, които категорично са спечелени за българската кауза. В допълнение бих казала, като перифразирам една известна пословица, че най-добре е да си помогнем сами, а не да се уповаваме на чуждата помощ и на това някой да лобира за нас. България трябва сама да защити правото си да бъде пълноправен член на обединеното европейско семейство.

А бихте ли се ангажирали с една прогноза за крайната дата, към която биха приключили преговорите между България и Европейския съюз?- При спазване на поетите ангажименти и срокове смятам, че имаме готовност да приключим преговорите по присъединяването на страната ни към Европейския съюз до края на 2004 година. Това съвпада и с възприетата работна хипотеза, че страната ни ще бъде пълноправен член от 1 януари 2007 година. В периода 2004-2007 г. ще тече процедура по ратификация на Договора за присъединяването ни към Европейския съюз.

Разговора води Стоимен Чакалов

Facebook logo
Бъдете с нас и във