Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЩАБЪТ АТАКУВА ФУНДАМЕНТА

Според председателя на Социалистическата партия Георги Първанов групата на генералите ще е представена прекалено скромно на предстоящия конгрес, за да е в състояние да влияе на неговите решения. Дали това предположение изпълва червения шеф с песимизъм, или оптимизъм, е трудно да се прецени. И все пак какви са възможностите да се случи нещо решаващо на конгреса и какви са шансовете на Г-107 да е в основата му? Самите генерали са на мнение, че представителството им на форума ще е достатъчно. Първанов обаче задава резонния въпрос какви са критериите за достатъчност? Всъщност истинският въпрос е - достатъчно за какво? Дали за смяна на партийния шеф, или пък просто за да има кой да им разкаже какво точно се е случило в зала 1 на НДК? Може би за генералите наистина е много важно да имат информация от първа ръка.


През изминалата седмица от Позитано 20 дойде новината, че подготовката за конгреса почти е приключила. Проведени са всички отчетно-изборни конференции, повечето от документите и материалите за форума вече са минали през специалната предварителна комисия. Така според бодрия тон на Първанов излиза, че сега му остава единствено грижата да преброи правилно дните до 1-ви май.


Наистина ли в партията всичко върви безметежно, или Георги Първанов се радва на прекалено стабилна нервна система? Все пак за първи път преди конгрес в партийните редици се спрягат толкова много имена на кандидати за най-високата длъжност. От друга страна, може би точно този факт внася успокоение. В БСП винаги всичко се е случвало тайно и ненадейно, както коледните оставки на Жан например. Може би настина колкото повече са имената, толкова по-сигурни са гаранциите, че промени няма да има.


Преди седмица от Стара Загора долетя вестта, че и Румен Овчаров е подредил името си в листата на кандидатите. Някои наблюдатели побързаха да изтълкуват този негов ход като включване на силна групировка в играта. Освен техните предположения обаче не се появиха други доказателства, че зад Овчаров наистина стои някой с голямо Н. Вярно е, че преди време генералите бяха проявили интерес към личността му, но той се оказа прекалено повърхностен, за да заплете истинска интрига за председателския пост. Още повече че колкото и армейски асоциации да навява новото движение, нито дисциплината, нито единството в него се оказаха на армейска висота. Г-107 все още не може да се обедини около единно решение за или против смяна на червения шеф. Най-вероятно преди конгреса подобно разбирателство така и няма да бъде постигнато, или по-скоро няма да има никакво значение дали се е случило, или не. Много по-важно ще е единството на Г-107 около кандидатура за смяна на Първанов на следващия извънреден конгрес, но прекалено многото лидерски сърца в движението не са предпоставка за лесно преодоляване на съперничество в него.


Това обаче са проблеми на бъдещето и едва ли вълнуват днес някого извън генералските редици. Всички тревоги и надежди сега са съсредоточени върху състава на следконгресния Висш съвет на партията и новите членове на Изпълнителното бюро, които съветът ще избере веднага след конгреса. Точно тази промени са кодирани в широко разпространената напоследък формула нов ефективен управляващ екип. В този екип генералите наистина имат сериозни шансове да вкарат достатъчно свои хора. И, изглежда, точно това е критерият им за достатъчност. Ако тактиката им действително успее, истинските промени в партията ще настъпят едва след конгреса. Със силно генералско присъствие във Висшия съвет и в Изпълнителното бюро БСП няма да има нужда от нов председател, за да се промени много бързо до неузнаваемост. В този смисъл всички подмятания на имена и заплитане на интриги са само за поддържане на предконгресен тонус.


По всичко личи, че днешното спокойствие на Георги Първанов не е лишено от основания. За какво бъдеще обаче се готви червеният лидер и дали подготовката му е синхронизирана с щаба, това вероятно ще разберем в първите часове на първомайския конгрес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във