Банкеръ Weekly

Общество и политика

ШОФЬОРИТЕ ЩЕ ОТГОВАРЯТ И ЗА ПСИХИЧЕСКИТЕ ОТКЛОНЕНИЯ НА ПЪТНИЦИТЕ

Чуждестранните фирми няма да могат да извършват вътрешни (каботажни) автомобилни превози на пътници и товари на територията на България. Поради прекалена загриженост за запазването на интересите на българските превозвачи авторите на проектозакона за автомобилните превози дори са записали забраната двукратно: чл. 27 налага вето на чужденци да извършват каботажни превози на товари, а чл. 33 - и на пътници.


Текстовете и на двата члена, които вероятно ще бъдат обединени в един, изразяват протекционистичната държавна политика спрямо българските превозвачи. Досега липсваше нормативен документ, който да защитава разполагащите с допотопна техника и финансово анемични наши фирми, работещи на вътрешния транспортен пазар. Закрилата на този пазар се осъществяваше чрез спорадични решения на Министерството на транспорта, които служеха по-скоро за успокоение на съвестта на чиновниците и за вдигане на летвата за корупция на служителите от отдел Пътни такси и разрешителни към Главно управление на пътищата.


Така до есента на 1995 г.


България бе разграден двор


за турските автобуси, извършващи случайни превози. Те влизаха у нас с туристически групи, сменяха регистрационните номера с български и возеха пътуващите по редовните автобусни линии между големи населени места, главно в Южна България, вземайки хляба на нашите превозвачи.


От 1 септември 1995 г. по инициатива на тогавашния заместник-министър на транспорта Харалан Хараланов беше въведена санкционираща такса от 1000 щ. долара за всички автобуси, влизащи в страната без необходимите разрешителни. Според някои мнения тази мярка се оказала добра и спряла потока от турски автобуси. Според други санкцията само увеличила постъпленията в джобовете на граничните ни служители, които вместо по 1000 долара вземали от турците по 200 и ги пускали, правейки се, че не ги забелязват.


Проектозаконът предвижда извършването на каботажни превози само в случаите, когато България е страна по международни договори. Досега обаче не сме надписвали подобни документи, увериха от отдел Международни автомобилни превози в транспортното министерство.


Забранителните текстове ще отпаднат едва когато България се присъедини към либерализирания транспортен пазар на Европейския съюз. Дотогава фирмите ни трябва да укрепват под крилото на държавата. Такова е мнението на специалистите.


Към защита на вече работещите на пазара превозвачи е ориентиран и текстът на чл.4 от проекта, който дава право на


министъра на транспорта да регулира пряко пазара при криза


Ако проучванията и анализът на данните доказват наличие на стагнация в международните превози, министърът има право еднолично да разпореди да спре лицензирането на нови превозвачи, както и да наложи ембарго върху разширяването на дейността им. Това може да стане например, като се ограничи включването на нови автомобили във вече работещите на пазара фирми.


Текстът на чл. 4 от проектозакона въвежда за първи път у нас понятието криза на транспортния пазар и дава ясна дефиниция за регулиращата функция на транспортното министерство в условията на работещо пазарно стопанство.


Регулиращата функция на ведомството е записана още в чл. 2 на проекта: Министърът... съдейства за изравняване на условията за конкуренция на всички участници в транспортния процес.


Твърде общите текстове на проектозакона налагат издаването на 12 наредби, които да регламентират организацията на автомобилните превози на пътници и товари. Три от наредбите вече са готови, останалите девет тепърва ще се създават. Възможно е да обединим някои от наредбите - заяви Красимира Мартинова, началник на отдел Правна евроинтеграция в Министерството на транспорта. Като пример тя посочи сливането на почти готовата наредба за тахографите с предвидената от проекта наредба за електронните таксиметрови апарати с фискална памет.


Едва ли обаче издаването на предвидените наредби ще даде достатъчна яснота по всички въпроси. Член 3 например задължава превозвачите да предоставят статистическа информация за извършваната от тях превозна дейност дори и когато, съгласно ал.3 на същия член, тя представлява служебна и търговска тайна. Няма обаче допълнителен текст, който да налага на Министерството на транспорта и Националния статистически институт да опазват тайната на тази информация и действително да я използват само за целите на статистиката.


От допълнително разяснение се нуждае и чл. 11. Според неговата ал. 1.б)


лицензът на превозвача се прекратява


когато не са налице изискванията за издаването му. Сред въпросните изисквания са и благонадеждност, професионална компетентност и финансова стабилност. Но от нито един текст на проекта не става ясна методиката, по която един работещ от години на пазара превозвач ще може да бъде класифициран като благонадежден, компетентен или финансово стабилен.


Абсолютно общо и дори заплашително звучат текстовете от Раздел II на проекта Отговорност на превозвача по договора за превоз на пътници. Според чл. 41 - Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза....


Този текст може да вкара в затвора


всеки водач на автобус или такси, превозващ психически болно лице, чиято болест все още не е установена. Кой ще докаже, че пътникът не е луднал по време на превоза, а преди това? Още по-озадачаващ е текстът на чл. 42: Превозвачът не носи отговорност, ако...независимо от взетите мерки злополуката не е могла да бъде избегната и нейните последици не са могли да бъдат предотвратени. Какво означава независимо от взетите мерки? Кой и въз основа на какви критерии може да определи кога едни мерки са достатъчни и кога не? По този въпрос е добре да помислят депутатите, и то навреме!


Таблица:


Наредби, произтичащи от Закона за автомобилните превози:


Действащи:


1. За обществен превоз на пътници с автобусен транспорт в страната


2. За таксиметровите превози


3. За международните превози


Предстоящи:


4. За тахографите


5. За електронните таксиметрови апарати с фискална памет


6. За превозите за собствена сметка


7. За превоз на опасни товари


8. За превозните документи и образците им


9. За автогарите и автоспирките


10. За издаване на разрешения за чуждестранни превозвачи за извършване на редовни международни превози на пътници


11. За водене на работен дневник от превозвачите


12. За изискванията и условията за предоставяне на лиценз

Facebook logo
Бъдете с нас и във