Банкеръ Weekly

Общество и политика

ШИРАК - РАФАРЕН: ТАНДЕМЪТ НА ЗАГУБИЛИТЕ

Във Франция смяната на министри или още повече - смяната на министър-председателя, увенчава или блестящи изборни победи, или се използва като вълшебна гумичка, която изтрива на мига следите от катастрофални електорални провали. През последните десетилетия вълшебната гумичка се оказва необходима много по-често, отколкото издигането на триумфални арки. Това написа френското издание Le temps в свой коментар след катастрофалната загуба на управляващата десница на президента Ширак на местните избори.Вторият тур на местните избори измени политическата карта на Франция. Десните сили загубиха контрола над всички регионални съвети с изключение на единствения останал техен бастион - Елзас. Политолозите нарекоха поражението историческо, а вестниците излязоха с карти на страната, оцветени в червеноПоражение претърпяха почти всички от 19-те министри от правителството на Рафарен, издигани по партийни списъци. Неочаквана за мнозина се оказа загубата на 78-годишния бивш президент на Франция и настоящ председател на европейския Конвент Валери Жискар д' Естен, който се кандидатира в Оверн. Така в страната се създаде ситуация, в която десноцентристите запазват мнозинството си в парламента, а левите контролират местната власт.След драматичното поражение репортерите и медиите гадаеха как ще реагира президентът Ширак. Той изглеждаше разстроен, защото страната за пореден път му обърна гръб. Старата лисица в политиката, лидерът, привикнал към сложните маневри, готов да се вдигне дори и след най-тежките поражения, бързо сложи край на предположенията за наследник на премиерския пост . Жан-Пиер Рафарен смени Жан-Пиер Рафарен. Ширак прие неговата оставка, но веднага му възложи да състави новото правителство. Така Рафарен оглави за трети път френския кабинет, като сега му е поставена трудната задача да продължи непопулярните реформи и в същото време да успокои недоволството на французите. Никола Саркози, досегашен министър на вътрешните работи, който се ползва с най-голямо доверие, става министър на икономиката и финансите. Той ще изпълнява и функциите на вицепремиер, като ще оглави бъдещите социално-икономически реформи. Доминик дьо Вилпен, досега министър на външните работи, застава начело на вътрешното министерство. За външен министър е назначен Мишел Барние, който отговаряше за регионалната политика на Европейския съюз. Запазват постовете си министърът на отбраната и министърът на правосъдието - Мишел Алио-Мари и Доминик Пербен. Решението на президента отново да натовари Рафарен с функциите на премиер показа, че държавният глава не е готов на радикална промяна. Очакванията бяха, че на този пост ще застане най-популярният в момента политик във Франция - Никола Саркози, смятан от консервативния електорат като единствения човек, който може да върне надеждите на десницата. Явно Ширак не може да преглътне личните си настроения и съперничеството, за да работи с човек, на когото никога няма да прости предателството от 1995 година. Тогава Саркози подкрепи Едуар Баладюр в надпреварата за Елисейския дворец.След катастрофата от миналата седмица се заговори за край на ерата Ширак. Можеш да загубиш първия тур, да влошиш положението между двата тура, за да загубиш накрая всичко или почти всичко. Точно това направи Ширак, стратегът на мнозинството в сянка и автор на краха на 28 март. Неговото протеже Рафарен беше наказан на първия тур, а самия Ширак - на втория. Още по-лошо, левите получиха абсолютно мнозинство - безпощадно коментира френският вестник Либерасион и направи заключението: Оказа се, че царят е гол. Ширак загуби без никакви смекчаващи вината обстоятелства, като човек, чиито трикове са прекрасно изучени от електората през последните 30 години. В крайна сметка френският политически елит трябва да реши какви реформи, с каква скорост и в каква последователност трябва да бъдат проведени. От новия кабинет се очаква отговор на социалните въпроси. Пред Жак Ширак предстои решението на сложната дилема: Франция се нуждае от промени, които бяха отлагани за по-добри времена в продължение на три десетилетия. Французите обаче не харесват тези промени. А изборният неуспех има преди всичко икономически причини. Дефицитът в бюджета за миналата година достигна 63.2 млрд. евро, което е 4.1% от брутния вътрешен продукт. Общата държавна задлъжнялост е 980 млрд. евро - 63% от БВП. Това са най-лошите показатели сред страните от еврозоната. Освен това Франция наруши основни положения от Пакта за стабилност, който разрешава на страните от ЕС да имат максимален бюджетен дефицит от 3% и държавен дълг от 60 процента. Нараснал е и данъчният натиск - 43.9% от БВП за миналата година в сравнение с 43.8% за 2002 година. Коментаторите смятат, че Ширак запази Рафарен, за да го използва като изкупителна жертва, ако консерваторите понесат тежка загуба на изборите за Европейски парламент през юни. Единственият шанс на премиера да се задържи до 2007 г. е не само да не допусне провал на европейски терен, но и да започне реален диалог със социалните партньори, за да предотврати надвисналата криза. Иначе най-популярният от действащите министри - Никола Саркози, е готов да поеме щафетата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във