Банкеръ Weekly

Общество и политика

ШИЛЯШКИ ЩЕ СЕ ПАЗАРИ С ПЕТРЕКО

СЛЕД СЕДЕМ ГОДИНИ ПРОТАКАНЕ ДЪРЖАВАТА СЕ ОТКАЗВА ОТ ГАЗА КРАЙ ГАЛАТА

Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) е предложила на регистрираната в Люксембург нефтена компания Петреко С.А.Р.Л. да изкупи българския дял от 35% в откритото през август 1993 г. находище на природен газ в шелфа срещу нос Галата.


Писмената оферта е изпратена до клона на чуждестранната компания в София в понеделник, 18 септември, съобщи за в.БАНКЕРЪ Христо Казанджиев от ДАЕЕР. Според него писмото съдържало и предложение за цената, която чужденците трябва да изплатят на българското правителство. Оферираната сума била резултат от направената преди месец оценка на газоносния потенциал на находището от експерти на ДАЕЕР. Христо Казанджиев обаче категорично отказа да посочи каквото и да било число: Ама, вие луди ли сте?! Та това е търговска тайна, имаме подписано споразумение за конфиденциалност - възкликна той, уточнявайки само, че в нефтения бизнес се работело единствено в долари.


Оттук-оттам все пак се прокрадна информацията, че в българското предложение цената не е точно фиксирана, а е определен диапазон, в рамките на който щяло да се преговаря с Петреко. С честа да е главен преговарящ пък на заседанието си на 14 септември кабинетът удостои самия председател на ДАЕЕР Иван Шиляшки. Решението на Министерския съвет отмени ПМС N324 от 2 юли 1998 г., с което Булгаргаз пое 35-те процента българско държавно дялово участие в находището край Галата. Сега Шиляшки е упълномощен да води лично преговорите с Петреко и след постигане на добри резултати да сключи договор с нея за прехвърляне на държавния дял по бъдещата концесия за добив на природен газ.


С представители на Министерството на околната среда и водите вече е обсъждан и въпросът Петреко да заплаща допълнителна концесионна такса, в случай че добивът на газ надхвърли очаквания. Но експерти от ДАЕЕР са на мнение, че именно концесионната такса върху този предполагаем допълнителен добив ще е ябълката на раздора в предстоящите преговори.


По думите на Казанджиев причините за отрязването на Булгаргаз от добива на синьо гориво и съответно - от приходите от него, са няколко. За да бъде участник в проекта за добив на газ - твърди той - българската страна (б.а. - Булгаргаз) следва да осигури не по-малко от 17 млн. щ. долара инвестиции. Това обаче е сума, която понастоящем нито едно държавно дружество не може да осигури, дори и чрез кредити. Втората причина е, че в съответствие със Закона за енергетиката и енергийната ефективност Булгаргаз може да се занимава само с дейности в енергетиката, които са предмет на лицензиране по този закон. А както се знае, добивът е извън тази сфера и попада под разпоредбите на Закона за подземните богатства.


Всичко това е така, с изключение на няколко дребни детайла. Определянето на Булгаргаз за партньор на Петреко беше тълкувано като грешка още през 1998 г., тъй като най-голямата ни газова компания никога не се е занимавала с проучване и добив на природен газа, а само с неговото транзитиране, съхранение и разпределение. Единственото българско дружество, разполагащо с опит и специалисти, за да партнира успешно на Петреко, беше (и може би все още е въпреки откритата процедура за приватизацията му) плевенското предприятие Проучване и добив на нефт и газ. Вече няколко десетилетия то се занимава с такава дейност, разполага със собствена рафинерия и пр.


Освен това малко странно звучи становището, че едва ли не няма финансова институция, която да предостави кредит на дружество със сключен договор за концесия на нефт или природен газ с доказани минимални запаси. След като Булгаргаз или плевенското предприятие не разполагат със 17 млн. долара, с такъв договор те биха могли да си ги осигурят безпроблемно. Така че не инвестициите са проблемът и първопричината държавата да продаде своя дял на Петреко.


Според най-песимистичните оценки прогнозните количества в находището срещу нос Галата са около 1.2-1.5 млрд. куб м природен газ. Геолози изтъкват, че това количество не включва буферния газ, който е приблизително още толкова и също може да се извади на повърхността чрез прилагането на допълнителна технология (изпомпване). Но приходите дори и от продажбата само на чистия газ, по сега действащите цени, биха надхвърлили 300 млн. лева. Съответно експерти с дългогодишен опит изчисляват чистата печалба от експлоатацията на находището на няколко десетки милиона долара. Ето защо ще е крайно интересно по каква методика експертите на Иван Шиляшки са оценили запасите на находището и на каква цена ще продадат държавния дял от 35 процента? Патриотично настроени служители, например, с недоумение намекват, че тя се движела в рамките на 1.3-1.5 млн. щ. долара. Подобно нещо обаче не може да е вярно. Съдейки поне от уверенията отгоре, времето на евтините държавни разпродажби отдавна е отминало.


Странно изглежда все пак, че докато държавата се мотаеше с години и като на куче върху сено нито сама разработваше находището, нито издаваше исканата от Петреко концесия, сега изведнъж енергийните чиновници се разбързаха. И само два работни дни след заседанието на кабинета изпратиха оферта на чуждестранната фирма. Христо Казанджиев даже се ангажира пред репортер на БАНКЕРЪ до края на октомври правителството да издаде и разрешението за сключване на концесионния договор.


Няма лошо, стига и цената да си струва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във