Банкеръ Weekly

Общество и политика

ШАНСЪТ НА НДСВ: ДЯСНА ПОЛИТИКА С ЛЯВ ВАЗЕЛИН

Новата власт е натоварена със свръхочаквания отвсякъде. Това е характерно за всяка нова власт, но за настоящата, обвита и с аурата на царственост, е още по-вярно.
И хората чакат. Чакат да стане по-добре. По-добрето обаче е различно за всички!
Жителите на пропадащите панелки се надяват държавата да им ги ремонтира. За бедните по-добрето е храна, отопление и лекарства. Учителите чакат да им повишат заплатите, да се ремонтират училищата и да няма съкращения. Безработните имат работни места и възстановяване на бившите заводи. Амбулантните търговци се надяват, че няма да им махнат сергиите и няма да са подложени на чиновнически рекет. Селяните - че някой ще започне да им изкупува продукцията (като цяло нискокачествена, в мизерни количества и сбиротък от това и онова).
Не закъсняват и препоръките на икономически и политически общности - Правете ляво!; Правете дясна политика!.
Всъщност както очакванията, така и хората се делят на две големи групи: 1. мизерстващи и материално притеснени - около 55% от населението; 2. удържащи и относително материално стабилни - около 45% от населението (тук включваме и два-три процента, които са наистина добре).
Едните като свои групови икономически стремежи искат отопление, храна, медикаменти и здравеопазване, социални помощи и защита, пари и работа. Другите в икономически аспект искат платежоспособно търсене, потребление, размърдване на пазара, развитие на фирмата им, повишаване на доходите. Внимателното вглеждане показва, че и

двете групи искат едно и също

Допирната точка в различните им искания са: съживяване на икономиката, работа за безработните, съответни доходи, нарастване на платежоспособното търсене.
Извън преките си икономически искания и двете групи общо желаят законност и ред, наказание и възмездие.
Какво може да предложи НДСВ по извъникономическите общи искания?
В рамките на съществуващия в момента правов ред - нищо. Не е тайна, че престъпници с маса висящи дела се разхождат на свобода, че наркопласьори и трафиканти се освобождават със смешни гаранции; че полицията слабо се вълнува от това, че са те пребили, ограбили са ти апартаманта или земеделската продукция и кравата; че можеш да си застреляш човек насред площада и от това да не произтече практически нищо.
При това състояние на правораздавателната система идеята, че

виновните ще получат възмездие

(това, с което НДСВ обра протестния вот и дойде на власт), но понеже сме правова държава това трябва да стане по закон, е нонсенс за огромна част от хората. Ако новата власт желае да предложи нещо на избирателите в тази насока и същевременно да бъдем правова държава, то следва да отпуши правораздаването. В противен случай ще бъдем свидетели на поредните един-два шумни политически процеса, бурно рекламирани като тържество на морала и завършващи с нулев резултат.
Точно правораздаването обаче не е пряко в ръцете нито на законодателната, нито на изпълнителната власт.
Какво може да предложи НДСВ във връзка с икономическите очаквания на избирателите в общата им част (раздвижване на икономиката, намаляване на безработицата, увеличаване на платежоспособното търсене)?
Идеите на икономическия екип на НДСВ засега са в конкуренцията, оттегляне на държавата от пряк диктат върху икономиката, достъп на икономическите субекти до пазара, освобождаване на икономическите субекти от различни форми на пряко държавно администриране, снижаване на преките данъци върху бизнеса за сметка на косвените данъци, разпределени върху всички (ДДС), обръщане на погледа върху вътрешните капиталови и човешки ресурси на нацията. Безспорно все важни неща. Но за всеки що-годе читав икономист е ясно, че за да се задвижи какъвто и да е български бизнес, трябва да се

съживи кредитирането

Идеята, че само със собствени ресурси може да се развива бизнес в условията на отворени навън пазари, е безумна. За да се съживи кредитирането обаче, отново ни трябва работеща правораздавателна система - система, която гарантира вземанията на кредиторите, финансовите институции. Такава работеща кредитогарантираща система естествено ще намали и лихвите по кредитите, които сега съдържат в себе си около 35-40% рисков фактор. Без тези предпоставки всякакви дитирамби за развитието на малък и среден бизнес, за активизиране на вътрешния капиталов ресурс на нацията са просто кухи фрази.
Ако не бъде съживено кредитирането, оставаме на нивото на предишното управление - елиминиране изначално на идеята, че нещо вътре в страната има икономическо значение и може да се развива, и съответно надаване на отчаяни вопли към добрите, богати чичковци на Запад (т.нар. стратегически инвеститори) да дойдат и да ни оправят. Идея, която изначално елиминира вътрешните, икономическите и човешките ресурси на нацията и която беше взета на въоръжение от ранното управление на Иван Костов.
Възможно ли е обаче такова съживяване на кредитната система? Възможно ли е реанимирането и на свързаната с нея правораздавателна система, която оказва въздействие и върху другите болни проблеми на обществото - престъпност, корупция, злоупотреба с власт и сила? По принцип е възможно. Още повече че в новия управленски екип се наблюдава значимо лоби на качествени прависти. Само че както финансовата, така и правната система (в т.ч. и в своята деформирана част) са силно инерционни образувания, конгломерат от много преплетени интереси, в това число и външноикономически. Дори и при най-добро желание новият управленски екип няма да може да постигне промени в тази насока по-рано от година. Още повече че самата правораздавателна система не е на пряко подчинение на изпълнителната и законодателната власт. Поне година след това ще трябва да се чакат някакви реални положителни икономически повеи. Новите управляващи обаче нямат друг ресурс, нямат друг позитивен ход.
Проблемът е, че хората искат и ще искат нещо тук и сега! В сериозните си икономически искания те не могат да получат почти нищо в обозрим едногодишен период - той е прекалено кратък за такива инерционни системи като икономика и правораздаване. От друга страна, този период е достатъчно дълъг, за да се стигне до срив на доверието в новата власт, ако избирателите не получат нещо.
Единственият възможен изход за НДСВ е следване на линията Политика и вазелин - политически залъгалки и социална политика - докато и ако настъпи промяна във важните области. По отношение на политическите залъгалки възможностите са широки - президентски избори, смяна на областни управители и администрация, повдигане на обвинения срещу бивши управленци, опит да се накара полицията да работи дори и при тази правораздавателна система. В областта на социалната политика (вазелин) възможностите са далеч по-ограничени, но все пак реални - мерки за осигуряване на образованието на децата (учебници, храна, транспорт до училище), система за подпомагане на най-мизерстващите - отопление и храна, мерки за туширане на последиците от здравната реформа - гарантиране на достъп до здравна помощ на бедните и децата, безплатни ваксинации и др.
Всичко това, разбира се, не решава основните проблеми пред страната, но дава шанс да се

стимулира общественото търпение

и да се дочакат резултатите от работата в правораздавателната, икономическата и финансовата сфера. Ако тази работа не бъде свършена, балонът на надеждите ще изгърми вероятно след 500-600 дни. Ако пък вазелинът не бъде приложен, балонът ще изгърми и по-рано.
Дали това е лява, или дясна политика - е трудно да се определи. По-точно би било да се каже, че единствената възможна печеливша стратегия е дясна политика с ляв вазелин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във