Банкеръ Weekly

Общество и политика

ШАМПИОНИ В ПРЕГОВОРИТЕ, ОПАШКАРИ ЗА ЧЛЕНСТВО

Само година след от промяната в ръководството на българския екип за преговори с Европейската комисия страната ни се превърна в шампион по броя на затворените преговорни глави. Ала си остана аутсайдер в листата за членство в ЕС. Така най-общо може да се определи постигнатото от България по един от основните външнополитически приоритети, след като в средата на август 2001 г. Меглена Кунева пое щафетата на поста главен преговарящ за България от своя предшественик Владимир Кисьов.Веднага след назначаването на произведената по-късно в ранг министър по европейските въпроси юристка западната преса я представи като новия преговарящ на страната, която е на опашката по пътя към Брюксел. След дванадесет месеца Кунева вече минава за едно от малкото сполучливи кадрови попадения на новото време. Мястото на България сред страните кандидатки за членство в ЕС обаче не се е променило съществено.По случай годишнината от управлението на НДСВ Меглена Кунева отчете като актив на екипа си десет затворени глави. Такова постижение безспорно би било добър атестат за всеки преговарящ. Затваряйки папките с разделите Телекомуникации, Индустриална политика , Социална политика, Икономически и валутен съюз, Институции, Свободно движение на хора, Свободно движение на стоки, Свободно предоставяне на услуги, Данъчна политика и Митнически съюз, страната ни се нареди плътно след челниците от страните кандидатки с актив от 21 приключени преговорни глави. Една от причините за успехите на Кунева е, че не направи драстични промени в екипа по преговорите, който наследи от Кисьов, и този ход в крайна сметка се оказа печеливш. За съжаление обаче евроинтеграцията не е само затваряне и отваряне на преговорни глави - нещо, което и управляващите признават в моменти на откровеност. През изтеклата година министърът по европейските въпроси трябваше да положи неимоверни усилия, за да впрегне труда на парламент и правителство в полза на проевропейската кауза. А случаите, когато министерствата демонстрираха обидно пренебрежение към главния преговарящ, хич не бяха малко. Оказа се например, че Кунева не е била информирана за разговорите около подписването на договора за митниците с Краун Ейджънтс в края на миналата година. Така в крайна сметка изненадана се оказа Европейската комисия, която не бе предупредена за сделката и това чувствително забави затварянето на главата Митнически съюз. В началото на тази година пък смут предизвикаха и разнопосочните версии, с които Министерството на икономиката и хората на Меглена Кунева обясниха отказа на Европейската комисия да финансира някои български проекти по програма ФАР 2002. Заместничката на вицепремиера Николай Василев София Касидова сензационно разкри, че служителите на Романо Проди са отказали да отпуснат средства за български проекти на стойност около 65 млн. евро. Версията на Външно министерство пък бе, че в началото от Брюксел са ни отпуснали индикативен бюджет от около 165 млн. лв., който после е коригиран до 100 млн. евро и това била причината да отпаднат някои проекти.Изявления на премиера Симеон Сакскобургготски за датата на затваряне на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй и предпочитания от страната ни краен срок за приемането ни в ЕС на няколко пъти също изненадаха преговорния екип. На министъра на външните работи Соломон Паси и на Меглена Кунева им се наложи да влизат в ролята на говорители на премиера след срещата на Европейския съвет в Севиля в края на юни тази година. Тогава в речта си пред форума Сакскобургготски посочи 31 декември 2006 г. като желаната от страната ни дата за присъединяване към Европейския съюз. Във всички официални български позиции дотогава обаче като крайна дата бе записана датата 1 януари 2007 година.Ако се вярва на премиера, на България й предстои съвсем скоро да излезе на финалната права по трасето към еврочленството. Главният арбитър в тази своеобразна надпревара комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген обаче често отбелязва, че всъщност изоставаме с няколко обиколки от челниците. Редица други западни политици също нерядко използват до болка познатата фраза: Постигнахте голям напредък, но ви предстои да извървите още дълъг път.Дали България и Евросъюзът са успели да уеднаквят аршина си за разстоянието, което ни предстои да извървим до членството, ще проличи най-вероятно на Европейския съвет в Копенхаген през декември тази година. Тогава държавните и правителствени ръководители на 15-те страни членки не само трябва да дадат зелена светлина за приемането на десет нови страни от Централна и Източна Европа, но и да определят конкретен график за преговорите с оставащите извън борда България и Румъния.Засега погледнато от наша страна трасето към Брюксел изглежда постлано най-вече с добри намерения и с куп трудноизпълними стратегии. Писането на подобни документи бе едно от основните занимания на българската евроадминистрация през последната една година. Тъкмо те често и с гордост са цитирани в равносметките на министъра по европейските въпроси. Началото бе поставено малко преди да бъде оповестен последният доклад на Еврокомисията за напредъка на България през ноември 2001 година. Според наблюдатели, разработването на стратегиите за реформа в съдебната система, енергетиката и борбата с корупцията е допринесло единствено за малко по-благия тон, който Еврокомисията използва сега в сравнение с предходни години, като заговори за тези теми. Иначе, както често се случва у нас, разстоянието между намеренията и практическото изпълнение е доста голямо. Показателно за мудността на администрацията е огромното закъснение, с което бяха разработени планове по тези стратегии. По решение на Министерския съвет от началото на тази година плановете трябваше да бъдат готови до 31 януари 2002 година. Те обаче бяха гласувани с близо двумесечно закъснение.Леденият душ от срещата в Лаакен в края на 2001 г., който попари надеждите на София за скорошно членство, бе последван също от нова стратегия - този път за ускоряване на преговорите. С нея управляващите си поставиха за задача страната ни да приключи със съгласуването на законодателството ни с европейското до края на 2003 година. Всъщност, ако не се брои изтеглянето на графика с една година предсрочно (б.а - правителството на ОДС планираше да затвори всички глави през 2004 г.), документът си е актуализиран вариант на начертания от кабинета Костов Национален план за приемане законодателството на ЕС. Сходното и в двата случая е, че сроковете просто не се спазват. И ако за закъснението по плана на ОДС отговорността падаше предимно върху парламента, то сега камъните падат в градината на изпълнителната власт. Стратегията за ускоряване на отговорностите по разработването и внасянето на нужните законопроекти превантивно бяха разпределени между ведомствата. Което може да прави по-ясна вината, но не увеличава скоростта на работата.Ние не можем да заменим усилията на цялата администрация, коментира тогава не без основание Меглена Кунева. Тя се оплака, че не притежава механизми, с които да окаже натиск върху министрите да изпълнят ангажиментите си по подготовката на проектозаконите. Впрочем дори и от повърхностен прочит на стратегията за ускоряване става ясно, че тя е писана с ясното съзнание за нереалистичните срокове, включени в него.Примери? Ами ако всичко вървеше по графика, до края на март трябваше да бъде формирана работна група, която да предложи изменения в конституцията, произтичащи от бъдещото ни еврочленство. Сред тях са отменяне на забраната за продажба на земя на чужденци, ограничаването на имунитета на магистратите и въвеждането на европейско гражданство. Дебатът около промените в основния закон все пак започна, но само на междупартийно ниво. Сред намеренията на управляващите фигурира и разработването на законопроект за провеждане на избори за Европарламент. И то още тази година, въпреки че България няма шансове да участва в подобен вот поне до 2008-а. Не че от бързането е излязло нещо. Просто добавка към списъка с планирани, но не внесени законопроекти, засягащи всяка една от 30-те преговорни глави.Съвсем отделен въпрос е, че сметката може и да излезе без кръчмар, тъй като Евросъюзът все още не е склонил да определи конкретен срок за приемането ни.Засега не е ясно и какво би станало със стратегиите, ако в края на годината в Копенхаген страните членки определят по-късна от 2007 г. дата за присъединяването на България. Най-вероятно ще бъдат написани нови. И във всички случаи ще се наложи да се успокои темпото в преговорите. Защото е някак си неестествено шампионът в тях да бъде сред опашкарите за членство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във