Банкеръ Weekly

Общество и политика

ШАХ НА ЦАРЯ... И МАТ

Заради неудачната намеса на офицерите си или пък поради собствените си стратегически възможности, но царят още не може да си намери мястото върху шахматната дъска на българската политика. Ясно е едно - както и да се определя поведението на Симеон II през последните няколко години, то неизменно носи сериозни политически дивиденти за ловките му политически царедворци. И докато царят все по-безвъзвратно затъва в небраното лозе, в което го запокитиха доброжелателите му от коалиция ОНС, самите те все по-уверено и успешно пъплят нагоре по политическата си пътека към следващата предизборна кампания.
От всички политически прояви на Симеон досега най-малко спечели самият той. Няма да е пресилено дори да се каже, че всъщност царят почти винаги излиза губещ, а лаврите от намесите му неизменно отнасят политическите му доброжелатели. В убедително потвърждение на тази неловка традиция се превърна и искането към Конституционния съд да се произнесе по казуса кои български граждани могат да се кандидатират за президентския пост.
Какво в крайна сметка цели Симеон? Каква политическа логика следва и какви ще са предстоящите му решения? Отговорите на тези въпроси все по-трудно могат да се прогонозират. Но отсъствието на решения със сигурност ще бъде пълноценно експлоатирано от цяла сюрия активисти, които през последните месеци намериха в лицето на монарха най-печелившия начин за изгодна политическа идентификация. Дали заради спомена за доверчивостта му отпреди четири години, когато Доган и компания без особени затруднения се спазариха за подкрепата му, или пък заради липсата на всякакви други успешни варианти, но броят на монархистите този път рязко се увеличи. За царската благословия освен формациите от разпадналото се ОНС сега се молят и комитите от ВМРО, и последователите на генерал Богомил Бонев, и синдикалистите на Константин Тренчев... и кой ли още не. На практика всички нови, пък и по-стари организации, които не са успели да си извоюват свое място под политическия небосклон, днес се опитват да се присламчат към авторитета на Симеон. За да успеят обаче, им е необходим не какъв да е цар, а цар - страдалец, мъченик, потъпкан и обруган от сини и червени. Слаб цар, в чиято защита да се изправят и да съхранят царската му чест. Затова и с такава огромна охота напъхват монарха във възможно най-конфузни ситуации, от които после да захранват собствения си имидж.
Това, че отново се заговори за референдум, за алтернативата република или монархия, не е нищо повече от откровен и неинтелигентен блъф. Блъф, който веднъж вече бе приложен, когато по време на предизборната кампания през април 1997 г. политиците от ОНС точно с това обещание подкупиха царя и си осигуриха подкрепата му. Но след като влязоха в парламента, изглежда, бързо забравиха за неговите заръки. Сега дойде време козът референдум отново да бъде изваден. Отделна тема е кой ще му обърне внимание?
Четири седмици Симеон няма да е в България. Една от тях вече изтече и в негово отсъствие не се случи нищо. С голяма доза увереност може да се твърди, че нищо няма да се случи и през останалите три. А после? Какъвто и ход да предприеме царят, след завръщането си от Мадрид, предстоящата кампания ще потвърди две ясни отсега тенденции. Първо, че в България има много повече романтици, отколкото роялисти. И още, че сред подкрепящите Симеон политици царедворците са доста по-многобройни от монархистите.
А колкото до по-конкретните стъпки, всички те трябва да изчакат приемането на промените в Закона за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. Царят наистина не може де си позволи да подкрепи партии или коалиции, чиито лидери са свързани със службите на комунистическата политическа полиция. Независимо от многото допуснати до този момент грешки от негова страна наивно е да се очаква, че Симеон Кобургготски няма да се съобрази с такъв елемент. Може би това е и една от основните причини, въпреки многобройните сондажи, неофициални срещи и тайни разговори, наследникът на Борис III да продължава да бави решението си.
Голямото изкушение на царя е да потопи пръста си в българската политика. И той ще намери начин да го направи. Няма ли обаче да го стори само колкото да провери температурата? Ако застане зад някоя коалиция, ангажиментът му със сигурност няма да отиде по-далеч от този, който пое преди четири години, позволявайки на ОНС да постави образа му върху плаката си. Вярно е, че това топване, даже само на малкото пръстче, ще вдигне процентите на всички фигури, които са успели да се сгушат под царската корона. Но пък от цялата операция не може да се очаква по-дълготраен ефект. И причината за това е в различието на целите, които си поставя, от една страна, Симеон Кобургготски, а от друга - политиците, които се мъчат да се присламчат към него.
Синът на Борис III търси лична политическа изява, която да се вписва в работещия в България републикански модел, и едновременно да не влиза в противоречие с европейската монархическа традиция. Само по себе си е сложно да се намери такова компромисно решение. Проблемът се задълбочава още повече от факта, че политиците, които с готовност се възползват от авторитета на царя, нямат сериозни намерения да се ангажират и с каузата му. На практика всички те се интересуват единствено от възможността да се докопат до народното представителство. Нещо, което едва ли е тайна и за самия Симеон. Само че това са единствените политици, които, лицемерно или не, все пак демонстрират някаква обвързаност с монарха. Ако отхвърли тях, би трябвало да се откаже от политиката. А очевидно Симеон II все още не желае това. Така сега царят е в шах. Въпросът е - кога царедворците му ще го поставят в мат?

Facebook logo
Бъдете с нас и във