Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕЗОНЪТ ЗА СТРИГАНЕ НА ТАРАЛЕЖИТЕ ИДЕ

Смятате ли, че ако на власт дойде едно силно, добро правителство, то би могло:ОТГОВОРИЛИ БИ МОГЛОДа увеличи пенсиите поне два пъти 32%Да премахне безработицата 35%Да увеличи двойно доходите на всички 27%Да ликвидира мизерията и бедността 33%Да премахне острото материално неравенство между хората 36%Доколко споделяте следните твърдения: ОТГОВОРИЛИ С ДАУ нас вече повече се строи, отколкото руши 37 %В последно време работата/бизнесът ми не вървят зле 34 %Напоследък има известно съживяване на икономиката 25 %Моят град/село става по-красив спретнат и благоустроен 35 %Как бихте оценили управлението на Симеон Сакскобургготски?По-скоро положително 17 %Неутрално (Нито положително, нито отрицателно) 29 %По-скоро отрицателно 42 %Не могат да преценят 12 %Данните са от национални представителни изследвания на агенция Медиана, проведени в периода 21 януари - 27 февруари 2005 г. Предстоящите парламентарни избори ще са невероятно трудни за предсказване. Причината за това е проста. За първи път в новата ни демократична история в политическата надпревара ще участва нова сила - групата на относително доволните от развитието на страната, хората, които не искат и не очакват чудо - тези, които, се страхуват от всякакъв радикализъм. Точно такава група нито социолози, нито политолози са наблюдавали у нас и затова трудно могат да предвидят нейното поведение. Някой ще възрази - при всички избори досега имаше хора, които бяха за запазване на статуквото. Да, но това бяха най-вече верните привърженици на управляващата до момента партия, които драматично се стопяваха към датата на изборите и не надвишаваха размера на твърдата партийна маса, на хранените хора. А недоволните, жадуващите икономическо чудо чрез смяна на властта, просто се мятаха към другата партия и решаваха изборите. Така се случи със СДС на Иван Костов през 1997-а, така стана и със Симеон Сакскобургготски през 2001 година. Сега нещата са различни. Групата на доволните, групата на статуквото не е политическа маса. Те не са твърди симпатизанти на НДСВ и Симеон. Това са просто хора, които смятат, че нещата се пооправят, върви се във вярна посока, тези не са върха на сладоледа, но май са най-добрите от всички досега. Та на тази аморфна, а и дифузна маса й предстои да се изправи срещу вечните радикали (и вечните губещи), които привиждат в смяната на властта шанс да променят материалното си положение. Точно от сблъсъка на тези две групи ще се оформи и резултатът от изборите. Любопитното в случая е, че привържениците на статуквото и радикалите са с почти еднакъв брой. Групата на относително доволните е около 25 % от имащите право да гласуват и бележи тенденция към увеличаване. Групата на недоволните е около 33 % и тенденцията сочи намаляването й. И няма никакво съмнение, че ако управляващите успеят да мобилизират доволните, да ги закарат до урните, ще спечелят. Проблемът на НДСВ е, че тези хора не са партийна маса. За разлика от недоволните, които съзират вината за собственото си положение в лошите управници, доволните благодарят единствено на себе си. Те не разчитат на политиката да ги оправи, искат просто да не им пречи. За тях властта няма особено значение, стига да не ги заплашва. Те биха я дали (просто като не гласуват) на всеки, който я иска и си я вземе. Не така стои въпросът при утопистите. Те жадуват промяна, искат да накажат лошите и да .... изберат добрите, които да им увеличат пенсията поне двойно, да им дадат работа и да им удвоят доходите, да вземат от богатите и да дадат на бедните, за да се прекрати това безобразие за едни да има, а за други да няма... Те са активни, те са мотивирани да гласуват. Въжделенията на тези хора в момента се концентрират към БСП. Така от една страна е амбицираната, радикализирана маса на недоволните, от другата страна са изборно-апатичните потенциални избиратели на НДСВ (гласовете за запазване на статуквото). На пръв поглед резултатът изглежда предрешен. И все пак не е точно така. Гласоподавателите на запазващото се статукво определено могат да бъдат събудени. И това ще стане, ако се почувстват застрашени. Точно такова нещо се случи покрай инспирираната криза около пропадналата продажба на Булгартабак, смяната на проф. Огнян Герджиков като председател на Народното събрание и вота на недоверие към правителството. Резултатът от всичко това беше, че само за двадесет дни потенциалните гласоподаватели на НДСВ се увеличиха с 4% и разликата между царската партия и БСП се стопи до под 8 на сто. Просто пасивните антирадикали се почувстваха застрашени от радикалните действия с неясни последици. Същото (вероятно не с такива темпове) ще продължи да се случва и занапред. БСП, естествено, вижда своя шанс в обирането на гласовете на недоволните и ще засилва радикалната си риторика с цел да ги привлече. Шоковото повишение на заплатите, скъсването с Валутния борд и други подобни оферти отляво са стъпки в тази посока. Точно това обаче събужда тревогата на антирадикалите и ги изкарва от политическата апатия.На практика с ескалацията на радикализма отляво ще се събужда и желание за отпор на доволните от сегашния начин на управление. Естествено, може да се очаква и по-нататъшно стопяване на преднината на БСП. Все пак левицата вероятно ще набере повече гласове (освен ако не продължи с шоковите увеличения и оферти за радикални промени в данъчната система например). И тук е голямата дилема на БСП. Реалните й политически интереси диктуват да предложи коалиция на НДСВ и ДПС, а заедно с това и премиерския пост на Симеон Сакскобургготски. Просто защото столетницата не може да отговори на предизборните очаквания на радикалните си избиратели и само в рамките на една година след идването й на власт ще се срине като авторитет. От друга страна, опитът да се отговори на радикализма отдолу с реални управленски действия ще бъде посрещнат на нож както от икономическия елит, така и от международните финансови институции (а упорството в тази насока ще доведе до тежки икономически последици - справка Жан Виденов). Така че БСП ужасно се нуждае от причина - аргумент, с който да обясни защо не изпълнява волята на избирателите си. Социаллиберална коалиция и чужд премиер е точно това, което може да й даде този аргумент, като й гарантира участие във властта. Само че това са сметки на политическия прагматизъм, а нещата у нас се решават преди всичко на базата на политическите емоции. Левицата ще продължи до последно да играе твърдо с надеждата да успее в последния момент да откопчи Ахмед Доган от царската коалиция. По този начин БСП ще стесни до минимум шансовете си за маневриране и ще направи много по-възможна именно десноцентристката коалиция НДСВ - ДПС - СДС. Пророкуваната крайна нестабилност на подобно мнозинство е твърде пресилена. Тепърва нашият парламент ще стане свидетел на разрастващо се множене на сини, червени и всякакви таралежчета, а и Сокола, и Симеон Сакскобургготски са показвали, че знаят как се стрижат таралежи. Разбира се, до този момент е още далече. Засега големият въпрос е дали новопокълващата средна класа ще бъде мотивирана да се противопостави на тези, които винаги досега са решавали изборите - бедните, мизерстващите, люшкащите се наляво и надясно в напразното очакване на магическото си избавление.

Facebook logo
Бъдете с нас и във